Правилният ред
Аделина Марини, April 18, 2010
Какво, според вас е правилен ред? И не са ли това взаимноизключващи се думи - ако ще е правилен, то със сигурност е ред. Фразата обаче вече сериозно е наложена в Белия дом като означение на правилната процедура или правилният начин, по който нещо трябва да се свърши. Това обяснява в редакционен коментар колумнистът на вестник "Вашингтон пост" Дейвид Игнашъс. Така например, пише той, не може висш чиновник да влезе в Овалния кабинет и да информира президента за политиката спрямо домашните любимци например.
Държавният глава ще отпрати своя чиновник с думите, че неговата идея, инициатива или каквото и да е, не е била прегледана от президентските сътрудници и това не е "правилният ред".
Дейвид Игнашъс обяснява, че създаването на подобен механизъм на работа, от който никой не се отклонява по никакви причини, създава увереност и стабилност в работата в администрацията. За пример той дава наскоро проведената среща на върха във Вашингтон, на която в американската столица се събраха 47 световни лидери да търсят решение срещу ядрения тероризъм.
Колумнистът дава изключително цветиста представа как точно са се случили нещата тогава: "Дин-дон! Ако е понеделник, това трябва да е президентът Виктор Янукович, който се съгласява да приеме предложението на Обама да пази украинския високообогатен уран. Или, може би, това е китайският президент Ху Дзинтао, който обсъжда с Обама новите санкции срещу Иран".
Благодарение на създадения неумолим ред на американския президент му е било възможно в рамките на 2 седмици да направи хеттрик в ядрената сфера. Той подписа новия договор СТАРТ с Русия за намаляване на ядрените оръжия, представи новата американска стратегия за ядрена сигурност и проведе срещата на високо равнище, посветена на ядрения тероризъм. Зад този успех стои тежък труд. Целта на президента Обама е била да поправи това, което според него е било хаос в работния процес на Джордж Буш.
По време на втория си мандат, Буш-младши е позволила да персонализира политиката, правейки видеоконферентни връзки с лидери в Кабул или Багдад, без да се увери, че болтовете и гайките са добре затегнати. Рискът, според Дейвид Игнашъс при новия начин на работа е, че Обама се опитва да се нагърби с прекалено много задачи.
Защо споделям тази статия? Защото тя е показателна за това, че невинаги е невъзможно предизборните обещания да се превърнат в управленски решения. Барак Обама обеща промяна, обеща реформи и още в първата година на своя мандат резултатите са видими. Съвсем отделен въпрос е дали това са най-правилните политики и реформи или не. Да, вярно е, че рейтингът му спада, но в края на краищата човек, пък било то дори и политик, трябва да вярва в това, с което се е захванал. Иначе, ако е за рейтинга, може и актьор да стане и тогава вниманието ще се е доста повече.
А как е у нас? В България премиерът, който също обеща промяна и 
реформи, си играе с медиите като свиква пресконференции от сега за след час, за да съобщи своите намерения за реформи или пък, че някой му пречи да ги осъществи. Съобщава също и, че е открил някакви много страшни неща, но не предлага решение как да се справим с това. Той не иска нито съгласието, нито подкрепата на обществото, за да осъществи болезнени реформи, не обяснява действията си. Негова едничка цел е да има достатъчно медийно внимание, за да може да поддържа огъня в изтерзаната българска душа запален.
Даже при междуинституционалната криза с участието на президента, той се обиди на Българската национална телевизия, че е предавала пряко пресконференцията на Георги Първанов, а него включва само по телефона в централната си емисия. Националната телевизия, която дори вече спря да се опитва да твърди, че е обществена.
Та, затова ви разказах за тази статия във "Вашингтон пост". Защото смятам, че поведението на българското правителство демонстрира не просто липсата на правилен ред, а на всякакъв ред изобщо, който може и да носи рейтингови дивиденти в краткосрочен план, но в дългосрочен е убийствен както за самия кабинет, така и за държавата като цяло. И, всъщност, не е нужно да копираме нечии идеи, достатъчно е просто да решим да се отдадем на това, с което сме се захванали, а ако то не ни харесва или не го умеем, тогава да намерим нещото, което можем най-добре и да вложим всичките си сили и енергия в него.