euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

2 седмици преди дългоочакваната визита на Ангела Меркел в Лондон, на мен самата се наложи да отида до британската столица. Трябва да призная, че сърцето ми беше свито, защото на личните си документи нося дамгата "българка" и се притеснявах как точно ще мина паспортната проверка на границата след истерията около падането на ограниченията за българи и румънци от 1 януари тази година. Този етикет "нежелан" в документите ми за самоличност ми създава доста неприятности през последните години, когато пътувам с кола из Европа. В мига, в който забележат колата ми с български регистрационни номера, властите в страни като Австрия, Унгария дори, Словения, Германия, моментално ме спират за проверка, на каквато са подложени обикновено гражданите на страните-кандидатки, най-вече босненски граждани, сърби, турци.

Очаквах на британското КПП на ферибота от Дънкърк за Дувър да ми бъдат задавани въпроси от типа "каква е целта на визитата ви", "къде ще нощувате", "имате ли направена резервация", имам ли достатъчно пари кеш, за да преживея за времето на престоя и други въпроси от визовия период. Изненадата ми беше грандиозна, когато всъщност голямата спънка беше на френския КПП. Млада служителка оглеждаше документите на четиричленното ми семейство в продължение на повече от 15 минути, като ги разглежда на всякаква светлина и с лупа. Доста унизително преживяване, като се има предвид, че от няколкото десетки автомобила, запътили се към ферибота, ние бяхме единствените, подложени на толкова щателна проверка. За разлика от френската гранична полиция, посрещането на британската граница беше изключително мило, бързо и с пожелание за приятен престой.

Като човек, роден в тоталитарна България, слушал BBC World Service или българската редакция на Дойче веле, а после и Свободна Европа, чийто живот тепърва предстоеше през есента на 1989-а година, когато бях на 17 години, очаквах, че падането на Берлинската стена и впоследствие присъединяването към ЕС ще ми даде точно тази свобода, която ми липсваше в България - да мога да пътувам когато и където си поискам, без да нося звезда на дрехата си, която да показва отдалече, че съм втора ръка гражданин, да имам достъп до стоки без ограничение от цензурата, да чета каквото си искам, да гледам каквато искам телевизия и да се срещам с когото си поискам, да работя където пожелая, да живея където сметна за добре.

25 години по-късно не се чувствам равноправен гражданин на ЕС. Напротив. Продължавам да съм нежелан полуевропеец, който представлява заплаха за просперитета на Запада. Донякъде италианското ми фамилно име ме спасява, но само до мига, в който на въпроса "Вие сте от Италия, нали" отговоря с "Не, българка съм". Тогава видимо интересът спада и се усеща едно неприятно разочарование. Моите преживявания не са единствени. Една приятелка ми сподели наскоро, че вече до такава степен й е противно това отношение, че на въпроса "Откъде сте" отговаря с "Никарагуа". Подобно отношение ме накара да бъда доста по-реалистична към ЕС и дори да проявявам скептицизъм към бъдещето му. До мига, в който не прочетох речта [на английски език] на Ангела Меркел пред двете камари на британския парламент.

Изпитах огромна почуда, че вместо очакваното от мен говорене за една силно интегрирана еврозона, с евентуален бюджет, нови институции и специални отношения с Великобритания, за предефиниране на свободата на движение на хора в ЕС с уклон към полусвобода, Ангела Меркел говори за ... мен. Тя разказа спомените си от първото си посещение в Лондон през пролетта на 1990-а година - периодът между падането на Берлинската стена и обединението на Германия. Специално се спря на онзи ъгъл в Хайд парк, където всеки може свободно да застане и да каже каквото си поиска срещу управляващите и дори срещу кралицата. Меркел говори още и за това, че Великобритания е люлката на демокрацията и върховенството на закона, с което сякаш искаше да й припомни нещо, което изглежда е забравено в последните няколко години.

"Като човек, който е живял 35 години под игото на диктатурата на ГДР, на когото е отказвана свобода, имам специален афинитет към безусловното желание за свобода и демокрация, които този парламент и тази държава олицетворяват, както много малко други", каза Ангела Меркел ден, след като си бях тръгнала от Острова след отново щателна проверка на френския КПП, докато отзад ядосан англичанин натискаше клаксона си, защото го бавят някакви си източноевропейци. Меркел продължи да говори сякаш от мое име: "За мен лично, както за милиони хора зад Желязната завеса, падането на Берлинската стена през 1989-а година беше момент на невероятно щастие". А за ядосания англичанин с клаксона, Европа очевидно е просто бизнес.

Разочарованието на Камерън

През 2012 мотото на Великобритания за летните Олимпийски игри беше "Лондон ви призовава" (London calling). Идеята беше страната да се позиционира като туристическа дестинация, особено в контекста на игрите. Успехът беше огромен и помогна на Обединеното кралство за малко да забрави проблемите си. А те могат да бъдат сумирани в следното мото: Лондон плаче (London crying). За или по-скоро от европейската интеграция.

Британският премиер инвестира последните две години от политическия си живот, за да направи темата за реформа на ЕС основна за своя мандат. Британските вестници имаха три теми, които бяха по първите страници през двете седмици, които прекарах на Острова - референдум за ЕС и съответно реформата на Съюза, отделянето на Шотландия от Обединеното кралство и кризата в Украйна. Затова и посещението на Меркел, която през последните месеци се включи много интензивно в говоренето по темата за промени в договора на ЕС, беше силно очаквано от Камерън. Ако той беше получил нейната подкрепа, това щеше да бъде огромна победа за него във вътрешнополитически план, но щеше да е много силен сигнал за продължаване на разцеплението в цяла Европа. Ангела Меркел обаче още в самото начало обяви, че ще го разочарова и даде подкрепата си на ... мен.

"Европейската интеграция показва, че сме научили уроците от кървавите конфликти и болезнената история. Заедно променихме Европа към по-добро. Благодарение на мирната революция в Централна и Източна Европа, чиято 25-годишнина празнуваме тази година, беше възможно да преодолеем още граници в Европа. Събитията в Украйна демонстрират колко благодарни трябва да бъдем за това богатство. Ние стоим рамо до рамо с хората там и в много страни, които също се опитват да отстояват справедливостта и свободата".

Със своята реч Ангела Меркел призова Великобритания на Дейвид Камерън да не изгражда нова Желязна завеса, да надскочи краткосрочните политически дивиденти и да мисли за дългосрочните политически и икономически последици. "Наистина ние се нуждаем от кураж, за да направим промени към по-добро точно толкова днес, колкото и преди десетилетия, ако искаме да продължим успеха на европейската интеграция. Защото залогът днес е дали Европа ще бъде способна да отстоява ценностите си, интересите си, както и икономическата си сила и социален модел, които осигуриха на хората устойчив период в света на 21 век. Нито повече, нито по-малко".

Решението на германския канцлер да изведе като основен акцент поуките от световните войни в Европа през миналия век, фундаменталните ценности на Европейския съюз като демокрация, върховенство на закона и свобода, оставяйки на много заден план текущите проблеми в еврозоната, показва ясно, че за г-жа Меркел Европа е много повече от единен пазар. За нея Европа е идеал, който само човек, живял от тъмната страна на Желязната завеса може да разбере. А за мен тя се превръща в мути, под чието крило се чувствам защитена. В този смисъл ЕС има огромен исторически шанс в момента, че начело на двигателя на европейската интеграция е човек с такъв опит, защото тя може да бъде силна спирачка за деконструктивните сили, водени от популистки тесногръди възгледи.

Европейската реч на Меркел в Лондон обаче не е насочена единствено и само към отрезвяване на британските напъни за напускане на Европейския съюз. Тя е призив и към "новите" членки, които все още не са успели да усвоят изцяло европейската ценностна система и се клатушкат ту напред, ту назад. Ангела Меркел им припомни смисъла на тяхното присъединяване към ЕС. Затова крехките нови членки трябва отново да преговорят що е то свобода и демокрация, към които се стремяха. Те трябва да спрат да ги мерят единствено през достъпа до еврофондовете или през националния интерес, разбиран като да се научим да казваме "не" на европейската сцена. Това припомняне точно в Лондон би трябвало да звучи и като предупреждение за онези страни, които бавно усвояват европейските уроци, че ще бъде все по-трудно да се удържат антиевропейските сили. А това ще бъде в огромен ущърб на всички. "Когато погледнем назад, европейската интеграция, донесла ни мир, свобода и просперитет за повече от половин век, изглежда почти като чудо: от френско-германското приятелство до отличното сътрудничество между 28-те страни-членки в днешния Европейски съюз".

Така изглежда, но реалността е, че още много европейско усилие е необходимо, за да се премахне разделението на европейци и полуевропейци, заради което европейски граждани се срамуват от произхода си и са третирани като втора ръка хора, само защото идват от най-бедното кътче на Европа, което постоянно е обект на хищнически набези от страна на сили, които не споделят европейските ценности. Европейската интеграция е едва в началото си, тъй като са малко страните, които могат да се похвалят със сходно ниво на икономическо, социално и политическо развитие. Така че, разговорът за реформа на ЕС задължително трябва да мине през това да не забравяме какво ни обедини от самото начало.

Затова, благодаря ти, мути, че направи именно това, именно в Лондон, именно в контекста на Украйна. Останалото са технически подробности.