euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Международният съд на ООН в Хага затвори една 15-годишна страница от следюгославската история със соломоновско решение. Според легендата, две жени поискали от цар Соломон да реши спора им за това коя е истинската майка на бебето. Царят предложил да разделят детето на две със сабя. Едната жена казала обаче, че по-скоро ще се откаже от детето, отколкото то да бъде убито и тогава Соломон обявил, че тя е истинската майка, отсъждайки детето на нея. Нещо подобно се случи и с взаимните обвинения в геноцид между Сърбия и Хърватия. Хърватия обвинява предшественичката на Сърбия - Федерална република Югославия (ФРЮ) - в извършването на геноцид по време на войната по отделянето на Хърватия от бившата Социалистическа федерална република Югославия (СФРЮ) в периода 1991-1995-а година. През този период СФРЮ и наследничката й ФРЮ е окупирала една трета от територията на Хърватия. Сега въпросът е коя "майка" първа ще признае, че е извършила престъпления и ще си посипе главата с пепел в името на светлото европейско бъдеще. 

Хърватия подава жалба до Международния съд за правосъдие в Хага през 1999-а година за геноцид, извършен от Федерална република Югославия (ФРЮ) в периода 1991-1995-а година. През 2010-а Сърбия подава контражалба като обвинява Хърватия в геноцид по време на операция "Буря" през август 1995-а година. Операция, чиято цел е възстановяването на окупираните територии. След близо двучасово четене на съдебното решение [на английски език] в Хага съдът постанови, че и двете страни нямат правни основания да твърдят, че е извършен геноцид. Съдът дава пет критерия за извършен геноцид: 1. убийство на членовете на етническа, национална, расова или религиозна група; 2. причиняване на сериозна телесна или психическа вреда на членовете на групата; 3. умишлено създаване на условия на живот за групата, които целят физическото й частично или цялостно унищожение; 4. налагане на мерки, чиято цел е да предотвратят раждаемостта в рамките на групата; 5. принудително прехвърляне на деца от групата към друга група. 

Според съда, и в обвинението на Хърватия, и в контраобвинението на Сърбия липсва твърдо намерение за геноцид. Съдът установява, че са извършени престъпления, които може да се нарекат геноцид по първите два критерия (убийство на членове на групата и причиняване на сериозна телесна или психическа вреда), но не е убеден, че тези действия представляват геноцид по критерии 3 и 4. Така на практика съдът подели вината между двете държави по равно, като междувременно призова те да си сътрудничат за откриването на изчезналите в конфликта хора. 

Еднакви присъди, паралелни вселени

Първите реакции в Белград и Загреб бяха много премерени, но изцяло противоположни. В Сърбия реакциите бяха на победа и "тържество на справедливостта". Според президента Томислав Николич присъдата има огромно значение за Сърбия и сръбския народ, тъй като е преобърнала стереотипите на международната общност за събитията на територията на бивша Югославия. Любопитно е, че той направи изявление в компанията на лидера на босненските сърби Милорад Додик, който посочи, че усещането на сърбите, че срещу тях е извършено престъпление ще се запази. "Да не говорим и за фактите от Втората световна война", добави президентът на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Сръбският министър на правосъдието Никола Селакович изрази задоволство, тъй като присъдата показва, че сърби са напускали Хърватия в резултат на военни действия (операция "Буря"). Тази операция е била насочена към изгонването на крайнските сърби от тяхната територия, каза Селакович и призова Хърватия да третира и тях като изчезнали. 

В Загреб реакциите бяха на разочарование. Премиерът Зоран Миланович обяви, че присъдата е разочараваща, но Хърватия ще я уважи по цивилизован начин. Отиващият си президент Иво Йосипович, който през 1999-а година е бил част от екипа, съставил жалбата до съда, също изрази съжаление, но подчерта, че все пак присъдата е отхвърлила решително тезата, че Хърватия е имала намерение да извърши геноцид по време на операция "Буря". Той добави, че присъдата разкрива, че и по време на тази операция са били извършени престъпления от хърватска страна, които е можело да бъдат предотвратени. Неговата наследничка Колинда Грабар-Китарович, макар и да беше неудовлетворена, все пак реагира значително по-умерено, отколкото по време на предизборната кампания. Тя повтори, че ще концентрира усилията си като президент върху решаването на проблема с изчезналите по време на войната и възстановяването на хърватските културни ценности и обеща, че ще се бори всички страни от Югоизточна Европа да приемат европейските ценности и бъдеще. 

Министърът на правосъдието на Хърватия Орсат Мильенич заяви, че престъпленията, извършени от Сърбия трябва да се преследват на най-високо ниво. Не са само Милошевич и останалите, които в момента се процесуират. Има още много. Освен това, тези престъпления трябва да се осъдят на най-високо ниво. Сърбия трябва да продължи упорито да преследва извършителите на военни престъпления. Сръбският му колега заяви, че Сърбия ще продължи да прави това. Бившият сръбски президент Борис Тадич каза в интервю за хърватската Nova TV, че Сърбия и Хърватия ще направят голяма грешка, ако продължат с взаимните обвинения. Той обаче също е на мнение, че за миналото трябва да се поиска прошка на най-високо ниво. Той самия е първият сръбски президент, който се извини за войната и посети като президент едно от местата, за които Хърватия твърди, че е извършен геноцид - Овчари. Г-н Тадич призова Колинда Грабар-Китарович и Томислав Николич да продължат политиката на помирение, започната от него и Иво Йосипович. 

Разбира се, присъдата си е присъда и всички са единодушни, че тя трябва да се уважава. Това е успокоителна и вдъхваща надежда позиция, че двете страни най-сетне ще обърнат гръб на миналото и ще се обърнат към бъдещето. Каквито са и първите реакции на западноевропейски политици. Само че тази присъда не може да се разглежда сама за себе си, а трябва да се постави в контекст, защото тя няма да има правни, но може да има политически последици. Няколко са областите, върху които тя може да има политически последици. Най-напред така формулирана сама за себе си тя сваля или поне намалява отговорността от Сърбия. На второ място тази присъда поставя въпроса дали изобщо е възможно да се получи справедливост за военни престъпления, особено когато извършващите ги или тези, които ги подкрепят, внимават много за това да не бъдат уловени от закона. Трето, тази присъда може да има подхранващ ефект на националистичните чувства и в двете страни, но особено в Хърватия и да се отрази на отношенията в целия район на Западните Балкани. 

Без отричане от болното минало не може да има здраво бъдеще

По първия аспект е важно да се вземе предвид, че в момента на обявяване на присъдата в Сърбия управляват хора, които пряко или косвено са участвали в събитията от началото на 1990-е години. Президентът Томислав Николич е бил член на Народната радикална партия по време на войната по разпадането на бивша Югославия. Той е един от основателите на Сръбската радикална партия заедно с Воислав Шешель, който е обвиняем за военни престъпления от Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, но наскоро беше пуснат временно на свобода по здравословни причини. Николич освен това заяви преди две години, че в Сребреница не е извършен геноцид и че Вуковар е сръбски град. С това той сериозно обтегна отношенията между Загреб и Белград. Премиерът Александър Вучич е бил дългогодишен главен секретар на Сръбската радикална партия и депутат. Бил е министър на информацията през 1998-а година по време на президентския мандат на Милошевич. Според някои информации, по време на неговия мандат на журналистите, които са били против режима на Милошевич, са им били налагани високи парични глоби. По същото време той е бил в списъка на ЕС за забрана за влизане в Съюза. 

Александър Вучич и сега има проблеми с медиите, като заради свободата им той дори влезе в остър сблъсък с ЕС. По време на обсъждането във външната комисия на ЕП на доклада за напредъка на Сърбия към ЕС словенската евродепутатка Таня Файон (Социалисти и Демократи) заяви, че медийната ситуация в Сърбия в момента й прилича на онази от времето на Милошевич. Първият му заместник и външен министър Ивица Дачич е бил говорител на Социалистическата партия между 1990-а и 2000-а година точно по времето, когато Слободан Милошевич е бил шеф на партията. Дачич е единственият от сегашното управление на Сърбия, който се извини за извършени по време на войната престъпления, макар и частично. По-конкретно той се извини миналата година за бомбардирането на Дубровник, който се намира под културната защита на UNESCO.

И тримата обаче отказват да коментират войнствените и ксенофобски изказвания на Шешель или пък да осъдят бившия режим, от който са били част. Позицията на правителството на Вучич е, че това са неща от миналото, на които не трябва да се обръща внимание. Важно е да се гледа напред. Добре знаем обаче, че когато се гледа напред без да се направи анализ на миналото и без да се признаят греховете, не може да се създаде здраво общество. Пример за това е Русия, при която рецидивират модели, които с падането на Стената приехме, че са отхвърлени и изоставени. Владимир Путин не само че никога осъди престъпленията на СССР, но дори изразяваше съжаление за разпада на съветската империя. 

Неговите действия в момента в Украйна наподобяват силно събитията, довели до войната в бивша Югославия. И в този смисъл решението на съда на ООН може да има политически ефект върху начина, по който ще се развие конфликтът в Украйна. На този етап, видно от действията на президента Путин е, че той се движи по ръба на закона като води прокси-война, при която е много трудно да се установят фактите и извършителите. Фактите са основно косвени. При евентуално дело е много възможно присъдата да бъде сходна, както тази за Сърбия и Хърватия. При нея има един особен елемент, който изглежда невероятен. Международният съд отхвърля разглеждането на извършените от ФРЮ престъпления преди 27 април 1992-а година, когато всъщност ФРЮ става държава и наследява Конвенцията за предотвратяване на геноцид от СФРЮ. Според решението, твърдението на Хърватия е неприемливо, защото ФРЮ не може да бъде държана отговорна за действия, извършени преди тя да съществува като държава, което е станало на 27 април 1992-а година. Това е периодът, когато са станали едни от най-тежките престъпления в Овчари, Вуковар и др. Излиза, че престъпленията, извършени тогава ще останат ненаказани. 

Не бива да се пренебрегва и възможността присъдата да подхрани новосъбудилите се националистични настроения в Хърватия. Това на свой ред може да има ефект върху политиката на Хърватия по отношение на присъединителния процес на Сърбия, а това вече засяга самия ЕС, тъй като Съюзът иска Сърбия да остане в евроатлантическата орбита. Задачата става все по-трудна със задълбочаването на конфликта в Украйна, тъй като Сърбия е силен съюзник на Русия. Вицепремиерът и външен министър на Хърватия Весна Пусич и днес повтори, че пред Сърбия няма да бъдат поставяни допълнителни условия за присъединяване. Страната ще трябва да премине през същите изисквания, през които премина и Хърватия. Не е ясно обаче доколко тази позиция ще се запази, ако в края на годината хърватите изберат правителство, начело с Хърватския демократичен съюз на Томислав Карамарко, който в последните години втвърди реториката и работи за събуждане на националистични чувства у хърватите. 

В ЕС вече има силни настроения срещу това една страна-членка да използва правото си на вето, за да решава стари двустранни въпроси. Въпреки това обаче, практиката продължава. Най-яркият пример, засягащ региона, е ветото на Гърция за започването на преговори за членство с Македония. България също в последните години промени значително позицията си и вече поставя като условие подписването на договор за приятелство с Македония. Като се гледа именно примера с Македония, може да се очаква, че евентуално блокиране на присъединяването на Сърбия би довело до много по-тежки последици, защото това е най-голямата страна в региона, която има силен и агресивен съюзник зад гърба си - Русия - който освен това вече обяви Балканите за своя зона на влияние. Важно е да се обърне внимание на факта, че сръбският президент Томислав Николич коментира присъдата в присъствието на лидера на босненските сърби Милорад Додик, на когото също беше дадена възможност да я коментира.

Това, че той намекна и за престъпленията от Втората световна война е изцяло в рамките на политиката, която провежда Кремъл - да сочи с пръст престъпленията от Втората световна война и то основно нацистите, без обаче да признае тези, извършени от Съветския съюз. В този смисъл беше много показателно и, че Сърбия покани руския президент Путин на честванията на освобождението на Белград от фашистите. Пред ЕС стои тежко предизвикателство хем да запази Сърбия в своята сфера на влияние, хем това да не е за сметка на фундаменталните ценности на Съюза. Това е важно, защото ЕС спечели Нобеловата награда за мир през 2012-а година заради това, че е гарантирал мира на континента. Това е станало възможно благодарение на надлежно осъдените престъпления, извършени по време на Първата и Втората световна война. Така че, Сърбия трябва да е наясно, че няма как да се присъедини към Съюза без да осъди и своите престъпления, не само онези, от които е страдала. 

Решението на съда в Хага оставя достатъчно много място за интерпретации, което го прави по-скоро лоша новина, отколкото политкоректна неутралност, целяща да стимулира помирителния процес. Така престъпленията се оставят на съвестта на управляващите в момента или в бъдеще политически елити в региона, но и в ЕС, който пък беше пряк наблюдател на събитията в началото на 90-те години и участник в намирането на мирно решение. Така че, освен да настоява всички страни от региона да преследват военните престъпления, ЕС трябва също така да изисква от политическите елити в региона да осъдят престъпленията на бившите режими.