euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Точно в момент, когато хърватският пазар се тресе от разкрития за случаи на салмонела в пилешкото и каймата, и очевидно слаб хранителен контрол, обществото беше скандализирано от един шоколадов проблем. Шоколадът нямаше никакви други проблеми, освен че е ... сръбски. На 6 декември президентката Колинда Грабар-Китарович беше на посещение в Дубровник по повод Деня на дубровачките военноветерани, бранили града от Югославската народна армия в началото на 1990-е години. В рамките на визитата си президентката подари на деца на военноветерани пакети със сладкиши и своя снимка с автографа й. Вместо последното, скандал предизвикаха шоколадчетата в пакетите, които се оказаха произведени в Сърбия. Родител на едно от децата в детската градина се възмути във Фейсбук, че точно в деня на дубровачките военноветерани Колинда (както я наричат в Хърватия) е подарила на децата сръбски шоколади. 

Реакцията на родителя е разбираема и не тя е проблемът. Реакцията на президентката на страна-членка на ЕС е тази, която предизвиква недоумение. Г-жа Грабар-Китарович се извини за гафа като обясни, че не е знаела за произхода на шоколада и дори се възмути още повече, защото се оказало, че шоколадите са били опаковани от хърватска фирма във .... Вуковар. Тя обеща, че онези, които не искат, ще получат шоколади хърватско производство, защото нейната роля била, освен всичко друго, да рекламира хърватското производство.

В тази история има няколко проблема

Първият е, че Хърватия е поела ангажимент, повтарян многократно и от самата Колинда Грабар-Китарович, да помага и да подкрепя Сърбия по пътя й към европейско членство. Между двете държави има все още много нерешени проблеми от войната по отделянето на Хърватия от бивша Югославия, които са изключително сериозни и за които е необходима силна политическа воля. Заради някои от тях, Загреб започна блокирането на отварянето на преговорни глави със Сърбия. Днешните власти в Белград имат достатъчно много прегрешения, които трябва да бъдат посочвани и Хърватия би следвало да получи подкрепата на партньорите си от ЕС за това. Сред тези проблеми е релативизацията на престъпленията, извършени от режима на Милошевич с престъпленията, извършени от усташкия режим по време на Втората световна война. Сред тях са и опитите на сръбските власти да омаловажат престъпленията на режима на Милошевич и дори да допускат призивите той да бъде оневинен. 

Сърбия все още има много работа по отношение на сътрудничеството с трибунала в Хага, речта на омраза, нерешените имуществени и културни въпроси, гранични спорове, нерешени казуси с изчезнали по време на войната хърватски граждани, отношение към малцинствата. Списъкът е дълъг и е общо артикулиран в годишните доклади на Европейската комисия по напредъка на Сърбия към членство в ЕС. И това е само по отношение на добросъседските отношения. Съвсем отделна история са вътрешнополитическите проблеми на Сърбия с върховенството на закона, демокрацията, свободата на медиите. 

Вторият проблем е, че Загреб е част от единния пазар на ЕС и в този смисъл буди недоумение, когато се появи казус на протекционизъм. Разбира се, конкретният повод е друг, но реакцията на президентката издава уклон към протекционизъм. Нещо, което е в противоречие с европейските ангажименти на Хърватия към ЕС и страните от разширяването. Вместо да се опитва да рекламира хърватските продукти, държавната глава би следвало да се бори за повишаване на производителността и конкурентоспособността в Хърватия, а също и за това хърватските продукти да пробият на европейския пазар. Последното впрочем е проблем, посочван в икономическите доклади по европейския семестър. В крайна сметка, ако хърватските продукти са по-конкурентоспособни, те ще бъдат и по-търсени не само на вътрешния, но и на европейския, а също и на регионалния пазар.

Освен това, в цялата шоколадова драма липсваше и друга перспектива. Ако шоколадът е пакетиран от фирма във Вуковар, тя вероятно е отворила Х работни места, които хранят семейства в един от най-бързо изоставяните градове в Хърватия. Не стана дума какъв дял от икономиката на града има тази фирма и как може да е проблем, че се използва сръбска суровина в град, в който има и сърби. Тази фирма вероятно плаща данъци и осигуровки. 

Реакцията в Сърбия беше очаквана. Министърът на търговията, туризма и телекомуникациите Расим Ляич заяви по повод шоколадовата афера, че очевидно сръбските продукти не са добре дошли в Хърватия. "Изявлението на президентката на Хърватия е недемократично, неевропейско и неикономическо", каза той, цитиран от Tanjug. В сръбската преса често можеше да се срещне огорчението, че докато сърбите обичат хърватските продукти, сръбските явно са проблемни в Хърватия. "За какво помирение може да става дума", беше често задаван въпрос. И съвсем основателен. Ако един шоколад може да бъде проблем в отношенията между двете държави, опитващи се да решат следвоенните си проблеми, както беше и един филм тази година, то тогава има нещо много сбъркано.

Хърватия служеше за пример за останалите страни от Западните Балкани, че трансформацията в този регион е възможна. С подобна патриотарска дребнавост обаче Хърватия сериозно вреди на имиджа си на посредник между ЕС и тези страни, които имат все още дълъг път да извървят, докато достигнат, уви, все по-ерозиращите стандарти на Европейския съюз. Вместо да покаже, че е надскочила дребнавия национализъм и е истински зряла европейска демокрация и свободен пазар, Хърватия с подобни реакции показва, че не е излязла от балканщината. В желанието си да не изгуби гласовете на военноветераните и националистично настроените избиратели президентката вреди в дългосрочен план на бъдещето на страната си в региона и ЕС като цяло.

Сръбският премиер Александър Вучич много обича да казва, макар и да не е убедителен в доказването на това си желание, че иска отношенията в региона да бъдат като тези между Франция и Германия, които от враждуващи държави се превърнаха в мотор на развитието на ЕС. За целта обаче е нужно и двете страни - и Сърбия, и Хърватия - да загърбят дребнотемието и ежедневната политика и да погледнат стратегически една към друга и към региона като цяло. Това направиха Франция и Германия за доброто не само на самите себе си, но и на целия континент. Хърватия много пъти е показвала как се прави, но напоследък нещо не й се получава. Нещо повече, подобни действия само наливат вода в мелницата на разпространителите на омраза като Воислав Шешель, който моментално се възползва от поредния гаф на хървтската президентка, а от началото на есента Хърватия създаде впечатление, че връща политиката в руслото на нормалността. Ако един шоколад може да я извади оттам, жалко.