2011: Годината на нашето недоволство
Ралица Ковачева, December 20, 2011
Само за няколко десетилетия, след милиони години еволюция, седеммилиардното човечеството забрави добрия стар homo sapiens (мъдрият човек), отегчи се от трудещия се homo faber и заложи на играта, в която печелиш или губиш. Homo ludens (играещият човек) заложи всичко и загуби. Така се роди протестиращият човек - лицето на годината, според списание TIME.
Макар икономическата криза да разтресе най-мощно стария, улегнал западен свят, белите лястовици дойдоха от изток. Арабската пролет стопи авторитарните режими в Тунис и Египет и изкара по улиците хората в Йордания, Йемен, Бахрейн, Саудитска Арабия, Алжир, Мароко, Сирия и дори Иран. Кървавото смазване на бунтовете в Либия доведе до намесата на НАТО, завършила със смъртта на полковник Кадафи. Още един от последните диктатори напусна този свят в края на годината - севернокорейският вожд Ким Чен Ир.
Годината беше белязана и от смъртта на най-издирвания терорист в 
последните 10 години - Осама Бин Ладен. Но макар и останала без емблематичното си лице, заплахата от тероризъм продължи да тегне, невидима и безлична, готова да се превъплъти във всяко едно лице. Видяхме я в празните очи на норвежеца Андерс Брейвик, застрелял 76 норвежки младежи, просто защото не споделя ценностите им.
Нетърпимостта се развилня по улиците във Великобритания, опожари атинския площад „Синтагма”, заля Уол Стрийт и опъна палатков лагер в центъра на Мадрид. „Възмутените” (indignados) обявиха банките за свой враг номер едно, докато политическите лидери се опитваха да спасят финансовата система от поредния (или пък последен?) срив.
Дълговата криза продължи да пълзи из Европа. Събори правителствата в Гърция, Италия, Испания, Португалия, Ирландия, Словакия, Словения; противопостави „Севера” на „Юга”, богатите на бедните, дисциплинираните на прахосниците. Еврозоната беше на косъм да остане с поне една страна по-малко (Гърция), но в крайна сметка ЕС приключва годината с една страна повече (Хърватия). Макар че, не е много сигурно. Европа успя да предотврати драматично разделение „на две скорости” между еврозоната и останалите, засега само на думи, но Великобритания изглежда повече от всякога остров в Европейския съюз и в Европа има нова разделителна линия - през Ламанша.
Дълговата криза не прости и на САЩ, които макар да платиха с най-високия си кредитен рейтинг, продължават да са най-големият световен длъжник, без рецепта за оздравяване. На този фон Китай продължи похода си за завлядяване на нови територии, като след Близкия Изток и Африка дебаркира в европейската периферия.
А докато светът се тресеше метафорично, Япония беше разтърсена от едно от най-разрушителните земетресения в историята. Десетки хиляди хора загинаха, стотици хиляди останаха без дом, а неколцина влязоха доброволно в топящите се реактори на атомната централа Фукушима, за да предотвратят ядрено бедствие. Японците не протестираха, те се изправиха и продължиха.
На фона на останалия свят, България продължи да изглежда тихо и спокойно кътче. Българите продължиха да дремят около масите, уморени от среднощния запой, потънали в маранята на телевизионните новини. Да, имаше малко протести срещу добива на шистов газ, срещу високите цени на горивата и срещу циганите. Бюджетният дефицит може и да се е стопил, но се стопи и бизнесът, и доходите и броят на българите. Подобно на 
обещанието за шенгенско членство, което се отлага за неопределено време. Но не е болка за умиране, защото изборите минаха и заминаха. Плевнелиев смени Първанов на Дондуков 2, промяната, която българите чакат от 20 години още я няма. Но пък вече си има име: Терминал 2.
А докато чакаме промяната, изпратихме един от бащите на голямата промяна в Източна Европа преди 20 години - Вацлав Хавел. Светът се прости и с един от най-вдъхновените си умове - Стив Джобс.Той ни завеща лозунга на вечния протест срещу статуквото: "Останете си гладни! Останете си глупави!" Останете си търсещи.
34 години след Стивън Спилбърг и Джордж Лукас учените откриха Татуин - родната планета на Люк Скайуокър от „Междузвездни войни“. И 
предполагат, че са открили "Божията частица". Доказателството за съществуването на Бог. Защото, за разлика от homo sapiens, протестиращият човек не се доверява на Декартовото cogito ergo sum (мисля, следователно съществувам).
Светът не свърши на 11.11.2011, но пък календарът на маите е насрочил големия финал за 21 декември 2012. Със сигурност след още 365 дни светът няма да е същият. И ако героят на 2011-а беше протестиращият човек, през 2012 очакваме завръщането на homo faber- човекът, който създава.