euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Винаги съм вярвала, че между България и Сърбия има фрапиращи прилики. Не е като да няма доказателства. Споделяме сходен манталитет (тежък балкански концентрат с мирис на ракия и люти чушки), православни християни сме, непокорни към всякакви правила и закони, душа-хора. Е, вярно е, че сърбите обичат Русия повече, отколкото българите, но имало е периоди, когато е било обратното. Нашата организирана престъпност работи много добре със сръбската и обратното. Изобщо, ако не се мразехме толкова заради разни исторически решения отпреди сто години, сигурно щяхме много да се обичаме. Когато сърбите си избраха Александър Вучич за премиер моментално открих много общи неща между него и нашия Бойко Борисов. И двамата са силови хора, макар и с различен произход.

Александър Вучич е бивш радикал (ако изобщо това е възможно) от военните времена в началото на 90-те години на миналия век, а Бойко Борисов е бивш телохранител на покойния български диктатор Тато. Вижте, че дори и имената на диктаторите са близки - някога в Югославия си имаха Тито, а пък ние Тато. Е, това е сред малкото прилики между тогавашна България и тогавашна Югославия. И Александър Вучич, точно както Бойко Борисов много обича да го дават по телевизията. Няма седмица без сърбите да получат възможност да гледат монолозите му за това как ще оправи Сърбия и как Сърбия ще стане мощна икономика и страна, с която всички ще се съобразяват. Той държи здраво юздите на своето управление, точно както и Борисов правеше в първия си мандат. И двамата са привърженици на едноличното и безкритично управление. 

Има обаче една голяма разлика. И тя е, че Александър Вучич знае много добре разликата между Том Джоунс и Дау Джоунс и никога няма да обърка Джон Кери с Джим Кери. Поради това, за сръбския премиер беше особено важно да отиде в Давос, където се събира политическият и бизнес-елит на света. Знаете, че отдавна мрънкам, че никой от България не ходи там и смятам това за признак на дълбок балкански провинциализъм, но трябва да призная, че не са много държавите от региона, които споделят виждането на Александър Вучич, че това е много важен форум, на който трябва да се присъства, тъй като предоставя възможност същият този бизнес-елит да види какво предлага Сърбия. Освен, че се различават по това къде е важно да се ходи, Вучич и Борисов се различават и по литературните си вкусове. Бойко Борисов сподели преди няколко години, че неговата любима книга е "Винету". Цялостното му поведение на политическата сцена показва, че това вероятно е и единствената книга, която е прочел. 

Не е ясно коя е любимата книга на Александър Вучич, но бях впечатлена от неговия "дневник" от Давос, споделен [на сръбски език] във фейсбук-страницата на Сръбската прогресивна партия (на която той е лидер) и затова ви предлагам пълен превод на текста, тъй като го смятам за особено ценен. Не само защото разкрива, че Александър Вучич е чел Томас Ман, но и заради изключително необичайния му разказ за преживяванията му в Давос, разкриващ виждането му за неговата функция в настоящия исторически момент на Сърбия. Разказът е смесица между рядко откровение на политик, който открива света, и личните му преживявания. Заслужава си, защото показва колко точна представа има Вучич за света и мястото на Сърбия (а и своето) в него. Не знам дали той сам е автор на текста, но като човек, който следи редовно съобщенията във фейсбук-страницата на партията на Вучич, мога да кажа, че това е уникален текст, нямащ нищо общо с нищо досега. Доколкото го познавам от медийното му поведение, подозирам, че сам е автор на текста. 

Дневникът на Вучич от Давос

"Като стигнеш в Давос не може да не се сетиш за 'Вълшебната планина' на Томас Ман и неговия Ханс Касторп, който, за разлика от нас, е дошъл тук лятото. Пристигнал е, за разлика от нас, с лифт, който се е вдигнал на 1560 метра надморска височина. И него, както и нашата малка делегация от малка Сърбия, го е дочакало призори сиво езеро и дълго, но все пак някак си дребно, забутано село в Алпите .... Когато Ман пристигнал едно лято преди повече от 100 години в Давос и усетил необходимостта да пише за санаториума (тогавашна Европа), в който (която) смъртно болни хора разговарят за смъртно болни идеи, той не се отличавал особено от някои свои герои. Убеден немски националист, който заради идеите за величието на нацията и нейните нужди се изпокарал дори с родния си брат Хайнрих, който също бил велик писател.

Докато стигнем Вълшебната планина, разсъждавам как Ман се е променил след Давос. Аз се промених преди Давос. А самият Давос [се промени] много преди мен .... Днес тук всичко е различно. И всички са различни. Сърбия се променя. Затова сме тук. На Вълшебната планина.

Най-богатата тълпа е започнала да се събира през 1971-а година и оттогава всяка зима тук идва самият връх на политическите и икономически сили. Сключват се договори за милиарди, определят се насоките, по които ще се движи световната икономика, провеждат се хиляди срещи, форуми, сесии ... Да си в Давос означава чисто и просто да станеш част от тази огромна въртележка. Да се включиш в центрофугата на световната икономика и да спечелиш, разбира се, това толкова важно средище, до което се стига и нагоре, и надолу, но от което, ако те приемат (а те приемат, когато те поканят в Давос), повече не слизаш. Сърбия, нейните реформи, получиха покана. Започваме да се променяме. Но бавно. Не е съвсем лесно за нас да стигнем (достигнем) този велик свят. Пестим. От всичко, включително и за път. Включително и за Давос, защото е дяволски скъп. Това означава, че няма организирана промоция на Сърбия, а Давос се пука по шевовете от различни промоции. Не се купуват големи хотели, защото Давос сам е един голям хотел и вече е купен. Това в края на краищата означава, че сме настанени няколко десетки километра от този център на икономическия свят, в селцето Клостерс. Не успяваме дори да го запомним.

Няма значение. Хвърляме си нещата и се юрваме към Давос. Там ни чака най-новото издание на швейцарския вестник Blick. Получили сме първа страница и две от най-важните вътрешни страници. Кой казва, че няма промоция? Повече от това не ни и трябва. Поне не днес, в Давос. Богатството и мощта са изключително прости. Няма никакви претенции у хората, които контролират световния мир и световната икономика. Разбързани са, неконвенционални, скромни и фокусирани над всичко. Тук се правят сделки, пести се време и тук се слуша. Всички ги интересува какво имаш да кажеш. Затова са и дошли. За информация, която техните огромни компании предават на разни екипи, пускат я в процес, филтрират я, анализират и накрая решават - инвестираме или не. Затова никога в живота си не съм бил толкова внимателен какво говоря. 

Срещам и стари приятели. Ли Къцян, китайският премиер, е звезда в Давос. По него и гостите от Азербайджан буквално търчат. Парите са на изток, и пазарът, и потреблението, и отново парите. Всичко трае много бързо в Давос. Ще правим ли железопътна линия? Да. И ще я имаме ли от октомври 2017? Да, и ще дойда на откриването. А, аз съм прещастлив. Благодаря! Бързам нататък. Форумът на Reuters и  Bloomberg. За кратко с шефката на МВФ Кристин Лагард. След това с Херман Греф от Сбербанк. Йохан Шнайдер, вицепремиер на Швейцария и министър на икономиката. Турският премиер Давутоглу. Приятелят Мохамед Алабар, директор на Eagle Hills, който строи Белград на вода. Джаред Коен от Google ... Всеки път внимавам какво приказвам. Те са тук, за да чуят какво Сърбия има да им каже. Какво предлага. Какво може и какво иска. И никога не съм срещал някой, който да те слуша с такова внимание. Всяка, и най-малката подробност им е важна. Отворили са приемниците си, а аз внимателно им пращам сигнали. Каня ги всички в Сърбия.

Тичане от форум във форум, от среща в среща, по Вълшебната планина вълшебно преминава величественият Франс Тимерманс, заместник-председателят на ЕК. Един от най-мощните хора в ЕС. Усмихнат и изключително спокоен идва съвсем сам на среща. Няма секретарка, личен асистент, забързани съветници с папки и лаптопи, които иначе не служат за нищо освен да показват нечия мощ. Силата на Тимерманс е още по-голяма само заради това, че няма нужда нищо да показва. Толкова [му е голяма силата], че за кратко спря времето в Давос. И моето, и неговото. Говорим надълго, непоглеждайки часовника. Отбелязвам това като един от най-приятните моменти. И отново бързам нататък ... И сам не знам кога е дошло времето да се връщаме в къщи. Свършихме огромна работа. На лицата ни има усмивки. В самия край, докато започваме дългото спускане, си казвам: Сбогом, Ханс Касторп. Ти отиде в низината, в който гърмяха топове и си взе пушка в ръце. Ние отиваме в Сърбия. Нашата пукотевица приключи. Сега ни предстои работа! В живота."

*превод от сръбски: Аделина Марини