euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Докъде ще стигне Путин? Това е въпросът не за един милион долара, а за световния мир, защото ситуацията много отдавна излезе извън контрол, още когато Путин поиска от руския парламент да одобри разполагането на допълнителни части в Крим. Оттогава досега напрежението само се покачва. И ако преобладават позициите, че нова Студена война вече е факт, заради липсата на диалог и споделяне на общи ценности между Запада и Русия, то вече се прокрадват и сериозни страхове от трета Световна война. Това, което прави прогнозите изключително трудни е ... манталитетът. Дори и в България, макар да не сме извървели дългия път до свободна, независима, демократична и просперираща държава, много от нас приемаме за даденост това, че можем спокойно да се преместим от точка А до точка Б, да пишем каквото си искаме в социалните мрежи, да си говорим с приятелите свободно без страх от цензура.

Затова и ни е трудно да приемем, че е възможна нова световна война във века на цифровата икономика, интернет, придвижването без граници (почти) и правото на избор. Трудно ни е да си представим, че може една държава да нападне друга, само защото иска, заради възгледи, които са ни чужди и да няма никакъв начин да се разберем. Това е и основният проблем на Запада (тази реторика от времето на Студената война) - тъй като той затвори главата с безумната история на 20-ти век, извлече си поуките и продължи напред. В момента го интересува как да се справи с последиците от бума, провокиран от глобализацията, как да се адаптира към дигиталния свят, на фона на напълно невалидни политически идеологии и липсата на нови, които да ги заместят. Западът гледа напред, а Путин - назад. И това е първият сблъсък, който бих нарекла, по Самюел Хънтингтън, цивилизационен. 

И като казах, че в България някак сме приели за даденост свободата, това не е съвсем вярно или поне не за всички. България отново е изправена пред цивилизационен избор. Страната се управлява от мракобесна олигархична коалиция, която без съмнение защитава руските интереси. Със средствата на демокрацията, бидейки изключително крехка у нас, управляващите успяха да създадат атмосфера на разделение на русофили и проевропейци, което на фона на 7-годишното ни членство в ЕС е съпоставимо с геноцид на европейските ценности. През последните години управляващите в България бяха заети повече с разрухата на държавните устои и с духовен разврат, отколкото с укрепването на институциите и върховенството на закона. Затова и страната ни продължава да е най-бедната в Европейския съюз, а в Европа е много малко по-добре от Македония, Албания и Косово. 

Още по-големият проблем е, че това правителство няма за свой приоритет да изведе страната от блатото, в което се намира. От газовата криза през януари 2009-а досега нито едно правителство не направи необходимото, за да изгради реверсивните газови връзки със съседните ни страни - Румъния, Сърбия, Гърция, Турция, за които бяха отпуснати пари от европейския бюджет. Това продължава да държи България в 100%-енергийна и съответно икономическа зависимост от Русия в случай, че ситуацията на изток през Черно море се влоши още повече. Не само това, но управляващите открито признават, че не само нямат план Б, но нямат и план А. В интервю за вестник "24 часа" министърът на външните работи Кристиян Вигенин заяви най-безсрамно, че правителството все още не е взело решение дали ще подкрепи и какви санкции срещу Русия.

А тези санкции вече се подготвят на европейско ниво [ЕС вече одобри втората фаза от санкциите]. Първият проект изтече в Ройтерс на 12 март и ще бъде обсъден от външните министри на Съюза в понеделник (17 март). Предвижда се налагане на забрани за пътуване, замразяване на активи, а по-нататък може да се стигне и до търговски санкции, което най-вероятно ще доведе до това Русия да отговори със завъртане на кранчето. На целия този фон г-н Вигенин заявява, че "Южен поток" е важен за България, но не обяснява защо. Казва обаче, че ако Москва спре газа, България ще е изключително засегната. 

Като се вземе предвид цялостната обстановка и всички потенциални рискове, България за пореден път ще осъмне неподготвена да реагира на опасност, която трябваше много отдавна да й стои като обеца на ухото. Не само това, но управлението на страната е напълно неспособно да анализира и прогнозира рисковете, така че да защити своите граждани, възползвайки се междувременно и от членството си в ЕС. Черешката на тортата е, че това правителство успя и да разедини обществото, така че то да посрещне каквато и криза да ни предстои в пълно недоверие в собствените си възможности. А това е съизмеримо с убийството на една нация. 

*Този текст излезе за първи път на 14 март във вестник "Протест" в България, но с друго заглавие "Докъде ще стигне Путин?"