euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Отдавна исках да направя интервю с Меглена Кунева, тъй като никога досега не сме имали член на правителство и то на толкова високо ниво като вицепремиер, който да отговаря за Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) - патерицата, с която България влезе в ЕС, тъй като не успя навреме да завърши реформата на съдебната система и да покаже необратима борба с корупцията по високите етажи и с организираната престъпност. Най-сетне ми се отвори възможност по време на посещението й в Брюксел за участие в Съвета по общи въпроси. Няма по-добре запознат човек от нея с този Механизъм, тъй като тя беше главният преговарящ с ЕС, когато той беше предложен от ЕК в края на 2006-а година и благодарение на който стана възможно България да се присъедини на 1 януари 2007-а година, вместо някога си. Това, което ме изненада по време на разговора ми се нея беше позоваването й на един за мен знаменателен филм от 2003-а година - "Вероника Герин" [на английски език]. Филмът е по действителен случай. Разказва за ирландската разследваща журналистка Вероника Герин, брутално убита от наркомафията в Дъблин. Това убийство обаче се оказва повратна точка. То довежда до промени в конституцията, които променят Ирландия значително. 

"Дали един разтърсващ доклад може да помогне? Аз мисля, че такъв разтърсващ момент българското общество имаше на собствено основание и това беше миналата година, когато хората излезнаха да демонстрират. Ако се върнем назад, ще видите, че има няколко примера в европейската история, когато хората преобръщат съдбата на държавата си. Единият е в Ирландия. Впрочем имаше един хубав филм по този повод за една журналистка - Вероника Герин. Тя става жертва на мафията, на корупцията и хората излизат в нейна защита по улиците. Ирландия става друта. Има такива случаи в Италия. В момента има такъв случай в Португалия, в Испания. Аз мисля, че българското общество даде началото миналата година. Въпросът е да не спираме и да не смятаме, че само от веднъж можем с едно действие да постигнем победа". 

Меглена Кунева ми спомена този филм, който ме беше впечатлил жестоко преди повече от 10 години, в контекста на въпроса ми за ролята на медиите. Питах я всъщност дали и на България й трябва нещо толкова разтърсващо като доклада на ЕК за Румъния, в който освен, че се призоваваше министрите да подават оставки дори и при най-малкото съмнение за корупция или конфликт на интереси, се отправяше и остра критика към необективността на медиите. 

"Всички в Ирландия помнят къде са били в момента, в който Вероника Герин беше убита", се казва в документалните кадри за Вероника Герин. Меглена Кунева казва, че такъв повратен момент е било назначаването на Пеевски. Уви, това не доведе до очакваните фундаментални промени в България. Затова може би трябва да започнем отначало. Всяка година на 10-ти ноември слушаме спомените на най-различни хора къде са били, когато е гръмнала новината за падането на режима на Тодор Живков. Но какво от това? 25 години по-късно, сякаш не помним нищо от тогава. Година и половина след протестите, още нямаме поврат. А помните ли къде бяхте, когато Пеевски беше назначен за шеф на ДАНС?