euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Българското правителство разпознава необходимостта от съдебна реформа и активно работи по тази тема, но ако ВСС и парламентът не разпознаят своята отговорност, картината няма да е пълна. Съдебната реформа трябва да спре да бъде поле на битки, защото винаги когато има битки, се губи фокусът, губи се целта, а нашата цел е да напреднем решително. Това каза вицепремиерът Меглена Кунева в интервю за този сайт. Вече е крайно време да се мине от стратегии към реални резултати. Няма да впечатлим никого в Брюксел със стратегии, каза още тя. Меглена Кунева е първият член на правителство, откакто България влезе в ЕС, откогато е и под специалното наблюдение на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), който отговаря специално за изпълнението на изискванията по този механизъм. Тя беше министър по европейските въпроси и главен преговарящ на България с ЕС, когато механизмът беше договорен като предпазна мярка срещу възможността България да не изпълни ангажимента си да реформира съдебната си система, да се пребори с корупцията по високите етажи на властта и с организираната престъпност. 

"Когато подписвахме договора 2005-а година, аз смятах, че няма да има абсолютно никакви клаузи. Когато се стигна до очевидния препъникамък, свързан с корупция и организирана престъпност и за двете страни - България и Румъния - за мен беше ясно, че с усилия, в рамките на година-две този механизъм може да отпадне", спомня си тя в кабинета на постоянния представител на България в ЕС с великолепен изглед към езерото отсреща. Много време е изпуснато, а няма нищо по-ценно от времето. Най-много боли от пропуснатите възможности. Повече, отколкото от грешките, а тук има серия от пропуснати възможности, продължи Меглена Кунева, като натърти, че не може съдебната система да очаква, че изпълнителната власт ще свърши работата и обратното или пък законодателната власт да очаква, че ще гледа отстрани към съдебната система. "Всички сме заедно в една лодка. Това в такъв момент да се опиташ да обясниш, че има по-голяма пробойна откъм страната на съдебната система не помага. Лодката е една и ако тя се пълни с вода, потъва всичко".

Има ли обаче воля?

Тя не е сигурна, но разчита на гражданското общество. Вече има нетърпимост, която стана болезнено ясна по време на протестите миналата година. "Няма по-голяма сила и по-голям партньор от общественото мнение. Ако общественото мнение е на страната на реформаторите, ако общественото мнение продължава да пита 'Кой?', 'Как?', 'Кога?', аз мисля, че ние ще успеем". И все пак тя е притеснена. Може ли да помогне разтърсващ доклад като този за Румъния, в който основен акцент беше поставен върху независимостта и ролята на медиите като двигател на реформи и коректив на властта? Меглена Кунева разказа, че в понеделник по време на срещите на голямата българска делегация в Берлин, водена от премиера Бойко Борисов и с участието на тримата вицепремиери, в Бундестага отново е бил поставен въпросът за свободата на медиите. "Това наистина е много важна отправна точка, за да се чуе истината, да се чуе докрай и да сме сигурни, че никой няма да забрави важните въпроси. Това е важната задача на медиите. Затова и няма как демокрацията да е устойчива, ако нямаме устойчиво демократични медии. Това е гаранция".

Механизмът и геополитиката

Миналата седмица премиерът се срещна в Брюксел с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. По време на срещата г-н Юнкер пое ангажимент до края на мандата му да отпадне механизма. Г-жа Кунева следващия ден е имала среща с дясната ръка на Юнкер Франс Тимерманс, който отговаря именно за този механизъм. От разговорите е станало ясно, че ЕК иска България и Румъния да се окажат успешни примери. Механизмът няма да приключи без резултат, само защото му е изтекъл срокът на годност. Румъния е представила в Брюксел солиден списък на хора, "които са получили заслуженото според тяхната съдебна система. България го няма този списък", каза Меглена Кунева и посочи един парадокс: 97% от обвинителните актове в България завършват с присъди, което, според нея, е дори стряскащо висок процент. Проблемът обаче е в трите процента, които са най-тежките случаи, "свързани вероятно с корупция по високите етажи". "В тези 3% ни е проблемът и там ние трябва да докажем, че правосъдието е за всички и за всичко, което нарушава законите".

Имаше ли геополитика в решението на Юнкер да поеме този силен ангажимент за премахване на механизма и за членство в Шенген? Не една страна-членка на ЕС обвързват членството на България и Румъния в Шенген с напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност. "Не виждам нищо лошо в геополитическите съображения. Смятам, че това е правилно. Когато един район изпитва геополитическа тежест, заради обстоятелствата около него, когато, както България се държи абсолютно безупречно, си струва да се даде правилен политически сигнал и тук ще кажа нещо за Шенген. За мен без правна основа Шенген се обвърза с Механизма за сътрудничество и проверка". Причината е липсата на доверие в съдебната система, казва г-жа Кунева. Според нея се подценява доверието в други сфери, което трябва да се вземе предвид, когато се оценява готовността на България за Шенген. 

Става дума за доверието във фискалната дисциплина, въпреки че, признава тя, България тази година за първи път ще наруши критерия за бюджетния дефицит, чийто таван е 3% от БВП, но обеща, че правителството ще направи всичко възможно догодина публичните финанси да влязат обратно в нормата. Освен това към България има доверие, защото страната бързо прилага европейското законодателство - над 98% от директивите са приети. Няма и твърде много процедури по нарушение на европейското законодателство. "Това доверие трябва да бъде назовано и разпознато по отношение на България и когато говорим за доверие спрямо Шенген, нека да си кажем това, което не ни достига, но да кажем, че има доверие по други показатели и да го обърнем в полза за нашата страна". Меглена Кунева е убедена също, че България трябва да използва и доверието, по нейните думи, по отношение на законодателството, свързано с енергетиката, "където ние твърдо стоим зад всяка буква от европейските директиви, което ни струва и ни струва доста". 

Дали обаче това е така, след като именно в областта на законодателството в енергетиката е една от процедурите за нарушение, които ЕК започна по-рано тази година, заради опит да се вкара руска поправка, заобикаляща третия енергиен пакет? Доколко допринася за доверието и това, че премиерът Борисов обясняваше наляво и надясно, че не знае какво пише в споразуменията за "Южен поток", независимо че е бил министър-председател по времето, когато някои от тях са подписвани или член на парламента, когато са сключвани други? 

Няма достатъчно време, за да се осигури добър доклад по механизма през януари и вероятно няма да има драматична промяна във фактите в доклада. "Лично аз съм доста разочарована от факта, че няма все още избор на председател на ВКС и че ВСС даде в отвъд последния момент становище по стратегията за съдебната реформа. Ако се беше случило една седмица по-рано, можехме да се надяваме да започне разискването в НС. Сега се приема тази сряда от Министерския съвет, но вече сме последната десетдневка преди празниците и за НС няма да остане много време. Аз ще направя необходимото, ще говоря с председателството на НС, с всяка една европейски настроена група, за да може да съберем подкрепа за стратегията, ще бъде много важен знак, но всеки ден забавяне е от значение и се заплаща двойно и тройно. Има такива дни в историята на една държава, в историята на една нация, където всеки е от значение. Сега сме в такова време", каза вицепремиерът

Тя изрази надежда, че ЕК ще даде все пак възможност на правителството да докаже политическата си воля. Може да няма промяна във фактите, но в политическата оценка може да бъдат отчетени някои тенденции като например приемането на стратегията за съдебната реформа. Настроенията в Брюксел обаче не предразполагат към отпускането на нови и нови шансове на страна, която системно се проваля в изпълнението на най-важния си ангажимент - да осигури правова държава. Затова може би наистина топката остава в полето на гражданското общество, към което призивът на Меглена Кунева звучеше искрено. И може би адресатът на гражданското общество този път трябва да бъде искането за независими медии, тъй като това е първата стъпка за осигуряването на среда за реформи. ЕК прилага този ред към страните-кандидатки за членство в ЕС - освобождаване на медиите от политическо влияние като предварително условие за напредък в преговорите. В България очевидно редът е объркан, но така или иначе сме се върнали на кота нула. Вече имаме вицепремиер за Механизма. Следващата стъпка е оздравяване на медийната среда, за да може да се осигури реформаторска нагласа.