euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Цялата сбърканост на съвременния свят може да се види на територията на бивша Югославия днес. Докато в Хърватия с гордост и тъга си спомнят за битката за Вуковар и разказат стари и нови истории оттогава, споменавайки четници и шешельевци, от другата страна на границата Воислав Шешель, по-свободен от всякога, отново шири своята омраза. Разликата е, че тя вече е новото нормално. Представлява победа над политическата коректност, осигурена от Доналд Тръмп - най-яркият борец срещу политическата коректност, която вкчлючва едно от най-големите постижения на човешката цивилизация - уважението към различните. Днешният преглед на печата в бивша Югославия е огледало на всичко, което не е наред със света, изграден върху наследството на Студената война. 

Днес Хърватия отбелязва 25-тата годишнина от битката за Вуковар и това е темата на всички медии в страната. Тази година обаче е различна. За първи път фокусът на тържествата е друг - икономическото и социално положение в "града на героите". В последните години Вуковар беше арена на разделение в хърватското общество - между истинските патриоти и лъжливите. Стигна се дори до разделяне на колоната на традиционното шествие от вуковарската болница до гробището на две. Тази година обаче новото хърватско правителство смени подхода. То проведе редовното си правителствено заседание именно във Вуковар, където донесе нови проекти и пари с цел справяне с бавното изчезване на геройския град, заради икономически проблеми. Медиите в страната съобщават, че тази година се очаква рекорден брой посетители и колоната ще бъде най-голямата досега. 

Хотелиери и ресторантьори съобщават по телевизиите, че са резервирани от месеци и че най-близкото свободно легло за спане е на 150 км, в Славонски брод. "Престъпление без наказание" е заглавието на статия в Novi list от Тихомир Понош, който съобщава, че за престъпленията във Вуковар Хагският трибунал е произнесъл само две присъди. Никой не е осъден от върха на бившата Югославска народна армия (JNA). Авторът пише, че до момента трибуналът е обвинил девет души за престъпления, извършени във Вуковар около 1991-а година, но до момента има само две присъди. Първият, изправен пред съда за престъпления в Овчари, е Славко Докманович, но той се самоубива в ареста в Шевенинген. Без присъда за Вуковар, но и много други престъпления, извършени в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово, остана и Слободан Милошевич, пише вестникът като припомня, че той също умира в ареста.

Смъртта се оказва по-бърза от правосъдието и за Горан Хаджич, напомня Тихомир Понош. "Воислав Шешель, лидерът на Сръбската радикална партия и една от многобройните четнички паравоенни организации по време на войната, беше оправдан на първа инстанция по всички обвинения", пише Понош. Сръбските медии изобщо не споменават за годишнината, но за сметка на това политическата активност на Воислав Шешель, който вече е депутат в Скупщината, добива все по-голяма популярност. Blic съобщава, че скандалът около представянето на годишния доклад на Европейската комисия за напредъка на Сърбия към европейско членство продължава с пълна сила. Радикалите на Шешель отново блокираха достъпа на шефа на делегацията на ЕС в Белград Майкъл Дейвънпорт да представи доклада пред комисията по евроинтеграция.

 Депутатите на SRS се заканват, че няма да допуснат явяването му и на следващото заседание. Ако управляващите настояват той да представи доклада, трябва да променят правилника на парламента, заявиха от партията. Отбелязването на годишнината от битката за Вуковар е подробно отразена от един от най-тиражните всекидневници в Босна и Херцеговина Dnevni avaz. Вестникът пише, че тази година годишнината минава под мотото "Вуковар-място на специална почит". Avaz напомня, че битката за Вуковар е най-голямата и най-кървавата във войната по отделянето на Хърватия от бивша Югославия. Това е било 87-дневна обсада, завършила с поражение, но и големи загуби за нападателите и огромно опустошение на Вуковар. Многобройни убийства и прогонване на хърватското население. В битката са загинали между 2900 и 3600 души, пише Avaz.

Готовина влиза в политиката

Има и още една голяма новина за тази годишнина. Генерал Анте Готовина, четири години след освобождението му от Хага, все пак се реши да се включи в политиката. Той ще бъде назначен за съветник на министъра на отбраната Дамир Кръстичевич. Това предизвика остри реакции в Сърбия. Blic цитира неформалния говорител по междусъседските въпроси в сръбското правителство, иначе министър на труда и социалната политика Александър Вулин, че това е обида за всички прогонени сърби и жертви на "Буря" (операцията по възстановяването на териториалната цялост на Хърватия, започнала на 4 август 1995-та г.). "Ако Готовина е хърватският принос за мира в света и визията им за сигурност, тогава всички имаме повод за притеснение", е казал Вулин, цитиран от Blic. 

Danas цитира председателя на Съюза на сърбите от региона Миодраг Линта, според когото решението на хърватското правителство е скандално. Това решение е директно насочено срещу добросъседските отношения между Сърбия и Хърватия и срещу подсилването на мира и стабилността в региона на Западните Балкани, както и срещу изграждането на доверие между двата народа. По думите му, "очевидно е, че хърватското общество не е готово да се изправи срещу престъпното си минало и че Хърватия е единствената членка на ЕС, в която се славят военнопрестъпници". Линта смята, че е крайно време ЕС, САЩ и Германия да изпратят ясно послание на хърватското правителство, че трябва да махне от държавни функции Готовина, Маркач и всички останали, за които има доказателства, че са извършили военни престъпления над сърбите, пише Danas. Хагският трибунал оправда и двамата генерали (Готовина и Маркач) по обвинения във военни престъпления. 

Пак в Danas има ценен коментар на Снежана Чонградин, озаглавен "Обади се на Косово", написан по повод споразумението за телекомуникациите между Белград и Прищина, благодарение на което Косово получава свой международен телефонен код. "Това трябваше да означава, че сръбските официални лица работят заедно с косовските за осъществяването на общите интереси на гражданите на Сърбия и Косово, вместо военно насъскване и създаване на атмосфера на нестабилност, несигурност и печалбарство на никакъвците, на които им пасват ненормалните и нечовешки условия и в двете общества", пише Чонградин. Сърбия трябваше първа да се зарадва на тамошната нормализация на живота след "ужасяващите престъпления, извършени в името на сръбските граждани от същите тези никакъвци". 

"Сърбия продължи през годините след войната в Косово да се държи точно така, както се държеше и в годините на неговото изгубване. Омразата, нетолерантността, неразбирането и идентификацията с групировката неспособници и насилници по върховете на държавата, които със своите действия посрамиха и поставиха в негативен контекст пред света собствените си граждани, останаха и 16 години по-късно, макар и в границите, които реалността налага", пише Снежана Чонградин в Danas. 

Да не забравяме Тръмп

Вук Перишич прави интересен паралел между Доналд Тръмп и Франьо Туджман в коментара си за хърватския уебсайт tportal. Авторът успокоява, че няма опасност Доналд Тръмп да стане диктатор, защото САЩ разполага със силни институции и ясно разделение на властите. Твърде много са пречките пред тоталитаризирането на страната. "Няма причини за страх, че Тръмп ще съсипе САЩ, така както например Туджман и HDZ съсипаха хърватското общество, което след тяхното икономическо и морално опустошение лежи клинично мъртво на постелята, неспособно за нищо друго, освен родолюбни фантазии. За разлика от САЩ Хърватия нито е имала, нито е създала, нито е искала да създаде съдържателна и истинска демокрация, независими държавни устои, върховенство на закона и критично общество. Хърватската политическа традиция е изчерпана и е сведена на сляпо и ирационално държавотворство, докато американската почива на рационализма, просветителството и културата на Свободния Индивид" (главните букви са на автора). 

Вук Перишич опровергава и страховете на Европа от евентуално затопляне на отношенията между САЩ и Русия. "За всички евентуални неволи, които може да сполетят Европа, тя ще си бъде сама виновна. Тя е най-големият си неприятел. През 20-ти век два пъти се доведе на ръба на пълното самоунищожение, когато иззад булото на нейната предполагаема цивилизованост се показаха неизброими количества диващини и престъпна енергия", пише Вук Перишич в tportal. 

Пернар на спътника на геополитическата любов в Белград

Новоизлюпеният хърватски антисистемен играч Иван Пернар, който привлече вниманието на Москва със своите антиевропейски и антинатовски позиции, получава все повече внимание и "израства" в геополитическата си кариера. Сръбският Политика (който е частична собственост на руски капитали) помества днес на първа страница интервю с Иван Пернар по повод посещението му в сръбския парламент. Вестникът припомня, че тази визита става 88 години, след като радикалният депутат Пуниша Рачич е ранил дядото на Иван Пернар при нападение в Скупщината. Днес, 88 години по-късно, Пернар отива в Скупщината на посещение, организирано от руската пропагандна машина Спутник. 

В интервюто за Политика г-н Пернар казва още, че е близък приятел с антиевропейското и проруско движение Двери с лидер Бошко Обрадович, който наскоро заяви в интервю за регионалната телевизия N1, че 5 октомври 2000-а година (протестите за свалянето на Милошевич) е навредил на Сърбия. Обрадович се похвали в същото това интервю с близките си отношения с новоизбрания български президент генерал Румен Радев, който е бил гост на русофилския събор тази година в Казанлък, България. За Обрадович бъдещето принадлежи на политици като него. Иван Пернар казва в интервюто си за Политика, че това, което свързва Жива стена с Двери е позицията им срещу ЕС и НАТО. Различават се за Сребреница. На въпроса какви са му отношенията със Спутник Иван Пернар отговаря: "Искрени и приятелски. Гледам на Русия като на приятелска държава, а не като някаква заплаха, за каквато говорят генералите на НАТО".

Руснаци с обвинение за готвените атентати в Черна гора на 16 октомври

Голямата новина в Черна гора днес е новата версия, както пише Vijesti, на прокуратурата по разследването на опита за държавен преврат в страната в изборния ден на 16 октомври. Двама руснаци са обвинени за организацията на предотвратените нападения - Едуард Владимирович Широков и Владимир Николаевич Попов. Те са организирали престъпна група, която е трябвало да убие премиера Мило Джуканович, се казва в разследването на специалната прокуратура по случая. Групата е трябвало да предизвика хаос в Черна гора в изборната нощ. Черногорската Pobjeda съобщава, че опозицията - в лицето на Демократичния фронт - подготвя нова вълна от протести през декември по подобие на миналогодишните. 

По данни на вестника, официалната цел на протестите е както и миналата година - формиране на преходно или правителство на малцинството, което да подготви нови парламентарни избори, които да се проведат заедно с президентските. Неформалната цел е продължаване на натиска върху Скупщината, която скоро трябва да вземе решение за членството в НАТО. 

Евроинтеграционна апатия

Любопитен анализ на Йована Марович, която е член на работната група по глава 23 от преговорите на Черна гора с ЕК, публикува Vijesti. В него тя посочва, че докладите на ЕК са едни и същи. Напредъкът е техническии  всичко е едно и също. Тя подчертава неприятното съвпадение, когато в един и същи ден бяха обявени резултатите от президентските избори в САЩ и годишните доклади на ЕК за разширяването. "В същия ден, когато бяха обявени резултатите от президентските избори в САЩ, дочакани с дискусии за края на либералната демокрация във вида, в който я познаваме, бяха представени и тазгодишните доклади за постигнатото в процеса на европейска интеграция. Прогнозите за засилването на демокрацията в тази част на света са също толкова песимистични", смята Йована Марович.

ЕС е преситен от процеса на разширяване. Глобалните тенденции на упадък на демократичните ценности, както и проблемите в региона са основната причина за това, е мнението на експертката. Тя отбелязва, че Черна гора е представена в Брюксел като най-напреднала, но всъщност тя няма конкуренция. Напредъкът е чисто технически, а на практика всичко е същото. 

"Да заключим - 'постоянният напредък' в подсилването на институциите и законите чрез процеса на преговори не означава и подсилване на демокрацията в Черна гора. Демокрацията върви назад. Индексът за демокрацията на Freedom House за Черна гора показва, че от 2012 има регресивен тренд. Между другото, и без прилагането на развитата методология това може да се види много добре в изборната и следизборна реторика, атмосферата на заплаха, етикетирането, атаките върху независимите медии и критиците на властта, системата за (не)отговорност за нарушение на закона, многобройните злоупотреби, селективното реагиране на институциите и, все още, ограничените условия за свободни и честни избори", пише Йована Марович във Vijesti.