euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Знаете ли, че Република Словения притежава директно или непряко дялове в най-малко 80 компании, чиято стойност по данни от 2011 г. е 8.8 милиарда евро или малко над 24% от брутния вътрешен продукт на страната? Половината от тези компании са с дълг, чийто нетен размер се равнява на над 1% от БВП за всяка. Наливането на публични пари за директна рекапитализация или изплащане на гаранции заема 1.4 процентни пункта от бюджетния дефицит на страната за 2011 г., който е бил 6.4 на сто от БВП. И точно това е в основата на кризата, в която се намира Словения в момента. Страната беше разклатена от тежка политическа криза, провокирана от пълната липса на реформи, перспективи и напълно сринато доверие в способностите на политическата класа да изведат някогашното балканско и централноевропейско чудо от капана на миналото.

Сегашното правителство на премиера Аленка Братушек се опитва да възстанови стабилността и да извърши реформи, отлагани с десетилетия. Първата реформа в списъка е именно приватизацията на предприятията с държавно участие. Според анализ [на английски език] на Европейската комисия, съставен от Светослава Георгиева, икономист в главна дирекция "Икономически и финансови въпроси" на ЕК и Давид Марко Рикелме, статистически асистент в същата дирекция, фирмите с държавна собственост в Словения генерират една шеста от словенската икономика и осигуряват заетост на един на всеки осем души в корпоративния сектор. Данните, които анализаторите са използвали са от 2011 г., тъй като към 1 май, когато е започнал анализът, данните за 2012 г. не са били готови.

Анализът им показва, че част от сегашната ситуация може да бъде проследена назад до избора на приватизационен модел по време на преходния период, тоест до началото на 90-е години на миналия век, когато Словения, първа от държавите от бивша Югославия, поиска отделяне. Моделът на приватизация се нарича както в Словения, така и в анализите не само на ЕК "постепенен", тоест на етапи, но това може да се възприеме, особено в случая на Словения, за евфемизъм на бавен и тромав. В първия етап на приватизацията е имало две възможности - приватизация чрез директно плащане или чрез бонове (ваучери). Всеки гражданин е получил приватизационни бонове, които е можел да заменя за дялове в компании или в лицензирани инвестиционни фондове.

Проблемът обаче е, че тогава е преобладавало предпочитание за вътрешния контрол, което може да бъде обяснено, пишат анализаторите от икономическата дирекция на ЕК, с тогавашната бизнес култура, оставила собствеността в ръцете на фрагментирани, но колективно силни вътрешни хора или чрез държавна доминация. В резултат не е имало особено много мотивация за повишаване на печалбите или за преструктуриране на компаниите. Този първи етап от словенската приватизация на практика създава и един от основните проблеми на словенската икономика в момента - вътрешната взаимосвързаност и оплетеност между фирми, държава, банки. Един възел, чието разплитане е най-трудната задача за правителството на г-жа Братушек.

Вторият етап от процеса на раздържавяване в Словения е целял консолидация на собствеността и увеличаване на дела на стратегическите инвеститори. Заради създадената доминация на вътрешните собственици и държавата обаче, се е поставил акцент върху изкупувания с подкрепата на огромни заеми, отпуснати от държавни банки. Това е и основната причина, заради която Словения остана по време на целия преход към пазарна икономика страната с най-малко преки чуждестранни инвестиции от всички страни в Централна и Източна Европа, като според графиката представена от Светослава Георгиева и Давид Марко Рикелме, България е на първо място по привличане на ПЧИ в периода 2007-2011 г., следвана плътно от Унгария.

Изключителното ниво на държавна собственост е пречка и за развитието на ефективна корпоративна култура, което от своя страна води до ниска доходност и финансова уязвимост по време на кризата. Впрочем, интересно е да се отбележи, че проблемът с прекомерно голямата държавна роля в словенската икономика е очертаван многократно в предприсъединителните доклади на Европейската комисия за Словения, а също и в докладите за икономическото приближаване, предхождащи присъединяването на малката алпийска държава към еврозоната - първата страна от голямата вълна на разширение на Съюза към Централна и Източна Европа.

В доклада си за напредъка на Словения към европейско членство от 2003-а година (Словения се присъедини с голямата вълна от 2004-а година), ЕК посочва: "Словения е функционираща пазарна икономика. Продължаването по сегашния път на реформи би трябвало да позволи на Словения да се справи с конкурентния натиск и с пазарните сили в Съюза". До кризата в Европа от 2009-а година, това беше точно така. А през 2006-а, годината преди присъединяването на Любляна към еврозоната, ЕК написа в своя доклад за конвергенцията, че словенската икономика е високо отворена за търговия, "но е относително малко привлекателна за преки чуждестранни инвестиции". "Словения предприе относително постепенен подход към структурните реформи, особено по отношение на либерализацията и приватизацията", пише още в доклада на ЕК от 2006-а година, с който на практика се дава зелена светлина страната да приеме единната валута.

Интересно е да се отбележи, че и в този доклад се посочва, че слабият поток на ПЧИ е пряк резултат от приватизационния процес. В него пише също, че ниският интезитет на ПЧИ "може да ограничи конкурентния натиск на националния пазар".

В опит да избегне взимането на спасителен заем, който би довел до изпълнението на тежка програма от безмилостни реформи, правителството в Любляна реши да поеме по свой път като обяви своя програма, включваща продажбата на 15 компании с държавно участие. Общият дълг, според анализа на ЕК, на всички компании с държавно участие в Словения възлиза на най-малко 30 на сто от брутния вътрешен продукт. Сред стратегическите компании с принос към общия дълг са инфраструктурната DARS, която "държи" 8.1% от дълга, популярната в региона верига супермаркети Mercator с 3.3% и петролната компания Petrol (1.7%). Именно тежката ситуация с държавните компании доведе до "сделката на века", както беше описана в Хърватия, чакана от изключително много години и която поредица словенски правителства не позволяваха продължителен период от време.

Става дума за покупката на Mercator от хърватската компания Agrokor, собственик на най-голямата верига супермаркети в Хърватия Konzum. През миналата година Mercator отбеляза за поредна година загуба от около 62 млн. евро. Договорът за продажбата на Mercator беше подписана на 14 юни тази година, с който Agrokor, чийто собственик е най-богатият човек в Хърватия, купува 53 процента от словенската компания. Общата стойност на сделката е 452 милиона евро, която ще се финансира основно чрез докапитализация на Agrokor от финансови институции като Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD) и други финансови компании. Сделката има огромно значение за региона, тъй като с нея групата Mercator-Konzum ще се превърне в най-голямата в Централна и Източна Европа. Според анализатори, общите продажби ще възлизат на 6.8 милиарда евро.

Значението на Словения за оцеляването на еврото не е толкова голямо, колкото това на Гърция например, но ще бъде още един урок за провалите в конструкцията на Икономическия и паричния съюз на ЕС. Фактът, че в поредица от доклади преди членството на Словения в ЕС, а след това и в еврозоната, се посочва, че приватизацията е проблем, но не са предприети никакви мерки означава, че или системното значение на този проблем е бил подценяван, или че мотивите за приемането на Словения икономически неподготвена са били изцяло политически.

И в двата случая резултатът е видим - поредна пукнатина в устоите на еврозоната. И ако е радостно, че Словения е малка държава и едва ли нейното сриване ще има системно значение, то националното управление на икономика с ефект върху общоевропейска система повдига все повече въпроса за нуждата от цялостна смяна на архитектурата на еврозоната, особено в частта взимане на решения, по възможност превантивни.