euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Една добра и една лоша новина за Европейския съюз след атентатите в Париж на 13 ноември. Да започнем с добрата. За първи път лидерите на 28-те страни-членки излязоха с общо изявление [на английски език] след трагедията, при която загинаха близо 130 души на различни локации във френската столица. Това е абсолютен прецедент. Досега при каквито и да е трагични поводи, включително и атентата в редакцията на френското сатирично списание Charlie Hebdo в Париж през януари, с изявление излиза председателят на Европейския съвет от името на страните-членки. Според европейската традиция, изявленията идват от институциите и от страните-членки поотделно. Този път обаче беше различно и новината е много хубава по няколко причини. Първата е, че по този начин се отправя ясно послание, че това не е просто атентат срещу отделна държава, а срещу цялата общност.

Нещо, което беше заявено преди това в първите реакции на отделни лидери. Германската канцлерка Ангела Меркел каза в емоционално изявление малко след нападенията, че “това нападение над сдвободата не е насочено само срещу Париж. Всички ние сме цели и това засяга всички ни". Мнозина други реагираха по сходен начин. Хърватският премиер дори отиде по-далече като заяви, че това е удар не само върху европейските ценности, а върху общочовешките, които са по-големи от европейските. Унгарският министър на правосъдието Ласло Трочани каза в интервю по унгарската държавна телевизия М1, че това са нападения срещу европейските ценности. 

Лидерите поотделно реагираха различно. Някои дадоха извънредни пресконференции, други изпратиха съболезнователни телеграми. Но всички проведоха извънредни заседания на съветите за сигурност. В общото им изявление от неделя 28-те заявяват: "Ние европейците ще запомним 13 ноември 2015-а година като европейски ден на траур". Обявиха 16 ноември за общоевропейски ден на траур, а в 12 на обяд във всички страни-членки беше отбелязана и минута мълчание в памет на загиналите. Това е изключителна рядкост в общността, която преживя мащабни атентати в Мадрид през 2004-а и във Великобритания през 2005-а. За голяма интеграционна стъпка се смяташе например организирането на изборите за Европейския парламент в рамките на една седмица във всички членки. В изявлението си лидерите поемат ангажимент, че ще направят всичко, което е възможно на европейско ниво, за да осигурят безопасността на Франция и за да се борят с екстремизма, тероризма и омразата. 

Новината е добра и заради момента. Атентатите станаха в период, когато целостта на ЕС изглежда за първи път истински застрашена заради скептицизъм. Тук обаче свършва добрата новина и започва лошата. Въпреки този наистина уникален порив на единство, реалността не е толкова романтична. Проблемът е един, но на много нива - общите европейски действия. Особено критично ще бъде за ЕС да докаже, че стои зад думите си от 14 ноември с работата си по бежанската криза. Индикатор, че лидерите са искрени, ще бъде и работата им по европейската програма [на английски език] за сигурност, представена миналата пролет.

Бежанската криза е най-голямото изпитание за целостта на Съюза

До момента ЕС проведе няколко срещи на най-високо равнище, плюс многобройни срещи на министри за намиране на общо решение на миграционно-бежанския проблем. Липсва обаче единодушие. С много мъка бяха договорени мерки, които този сайт окачестви като капка в морето, но темповете на изпълнение са отчайващо бавни. Става дума за квотите за разпределение на 160 000 кандидати за убежище между всички страни-членки. Те бяха договорени с цел да бъде облекчено положението на фронтовите държави - Италия и Гърция, които до момента, включително и Унгария, са поели най-голям брой бежанци. Изпълнението им обаче върви изключително бавно, което поставя под съмнение дали квотите ще бъдат изпълнени в рамките на договорения срок - 2 години. Нещо повече, нараства и съпротивата срещу квотната схема.

До края на миналата седмица от Италия са прехвърлени 117 бежанци - 48 във Финландия, 19 във Франция, 12 в Испания и 38 в Швеция. Само 30 души са прехвърлени от Гърция - в Люксембург. 16 страни-членки все още не са осигурили места за настаняване. България е единствената, която е осигурила най-много - 1302. За сметка на това обаче България не е откликнала на молбата на Фронтекс да изпрати допълнително гранични полицаи в най-натоварените зони в Гърция, Хърватия и Словения. България не е назначила и хора за свръзка в Италия и Гърция. Това не са направили горе-долу половината страни-члеки, според доклада [на английски език] на ЕК от миналата седмица (тазседмичният доклад още не е готов).

Всички страни-членки обаче са създали национални точки за контакт. Все повече се изпълняват и обещанията за изплащане на вноските към ключови агенции и фондове. Ангажиментът към африканския доверителен фонд са почти изцяло изпълнени. Вноските си не са платили само Хърватия и Кипър. Ситуацията със сирийския фонд обаче е доста по-изостанала - 13 държави все още не са внесли вноските си. Ангажиментите и към хуманитарните програми са с различна степен на изпълнение, като най-добро е положението със Световната програма за прехрана, където само 6 страни не са внесли вноските си. 

Много повече не са изпълнили обещанията си към Върховния комисар за бежанците на ООН и към други програми. ЕК оценява [на английски език], че към 13 ноември не достигат около половината от обещаните средства. Последната среща на върха и срещата на министрите на вътрешните работи, посветени на бежанците, бяха организирани изцяло и само, за да се напомни на страните-членки за поетите от тях ангажименти. Слабо е изпълнението и на друга договорка, която в момента се превръща в европейска мантра - връщането на онези, които попадат в категорията "икономически емигранти", тоест не отговарят на критериите за международна защита. За необходимостта от бързото им връщане говорят вече всички политически фактори в ЕС. Отчетът [на английски език] на ЕК от миналата седмица обаче показва, че до края на октомври от Италия са върнати общо 153 души, а от Гърция нито един. Общо 569 полета са извършени до страни като Албания, Косово, Нигерия, Армения, Грузия. От България има организирани няколко полета до Пакистан. 

В допълнение към бавното изпълнение на договореното в ЕС има сериозни разногласия за това как да се продължи нататък с неспиращите потоци от бежанци и емигранти. Езикът все повече се втвърдява, както и мерките. От миналата седмица телени огради започнаха да изграждат Словения и Австрия, а германската канцлерка Ангела Меркел е подложена на силен натиск да ограничи притока на бежанци. Все по-често се използва възможността в шенгенското законодателство за временно възстановяване на граничния контрол, а разговорът за обща охрана на европейските външни граници е в изключително ранна и съвсем не обещаваща фаза, макар че страните-членки все повече узряват за темата. Разговорът в момента се лашка между нуждата от охрана на външната граница на ЕС и охрана на Шенген. И двете крият много сериозни рискове, ако действията не са координирани не само в рамките на ЕС, но и със страните, които са по ключовите маршрути, за да се избегне задържането на огромен брой бежанци в само една държава като по този начин се засили напрежението във вътрешен и външен план. 

Първите реакции след атентатите са особено показателни за голямото предизвикателство пред ЕС. В интервю за германския вестник Welt am Sonntag баварският министър на финансите Маркус Зьодер, който е политически съюзник на партията на Ангела Меркел, заяви, че Париж променя всичко. "Дните на неконтролируема имиграция и незаконно влизане не може да продължават повече така. Париж променя всичко". Унгария, която превърна Вишеградската четворка в силно ядро по тази, а все по-често и по други теми, също намекна за промяна. Министърът на правосъдието Ласло Трочани заяви в интервюто си за М1, че "трябва да се събудим и да мислим накъде ни води този път, на който се намира ЕС". Г-н Трочани каза и нещо доста любопитно. По думите му трябва да се проведат консултации между източно- и западноевропейските държави за подготовката за заплахата. Любопитното е това разделение между източни и западни страни-членки.

Вече се усеща и рязката промяна в тона след встъпването в длъжност на новото евроскептично правителство във Варшава миналата седмица. Новият външен министър Витолд Вашчиковски сподели шокираща идея по полската обществена телевизия в неделя. Според него, сирийските бежанци трябва да бъдат обучавани в Европа и връщани обратно да се бият срещу "Ислямска държава". Това би било доста по-полезно, според него, отколкото да бъдат оставени да "пият кафе из европейските градове". "Те могат да отидат и да се борят за освобождаването на страната им с наша помощ", добави министърът, който официално пое официално поста в понеделник (16 ноември). Призивите за това да се прави разлика между бежанци и икономически емигранти все по-малко се чуват на фона на общата врява и назряващите анти-бежански настроения. 

Възможна ли е обща борба с тероризма в ЕС?

Това е другият много щекотлив въпрос в Евросъюза, където страните-членки намират все по-малко мотивация да обединяват усилията си на наднационално ниво. Темата влезе в полезрението на ЕС веднага след атентатите срещу Charlie Hebdo, които провокираха извънредна среща на върха на ЕС и срещи на министрите на вътрешните работи и правосъдието. През април ЕК представи и своята програма за европейска сигурност, която предлага няколко неща, но най-важното в нея е изводът, който се налага и от само себе си през последните години - липсва доверие между страните-членки. "Успехът на инструментите на съюза, създадени през последните години, разчита най-напред на споделяне на отговорността, взаимно доверие и ефективно сътрудничество между всички участници: институциите на ЕС и агенциите, страните-членки и националните власти", пише в съобщението до Съвета и Парламента.

Според ЕК, страните-членки не могат поединично да се справят със собствената си сигурност, затова се препоръчва подсилване на работата на Европол в сферата на борбата с тероризма чрез създаване на европейски център за борба с тероризма в рамките на Европол. Препоръчва се също и организирането на европейски форум с високотехнологичните компании, за да се намери начин за борба с терористичната пропаганда и справяне с новите технологии за криптиране. Мерки за борба с финансирането на терористична дейност, с омразата онлайн, фокусиране върху образование и култура са също сред идеите на ЕК. Съществена част от програмата на ЕК е посветена на борбата с организираната престъпност. От гледна точка на доверието обаче възниква въпросът как може да се работи на общностно ниво с държави, които имат системни проблеми със съдебните си системи, като например България, която е под постоянно наблюдение на ЕК в тази сфера вече 8 години, но въпреки това не отбелязва никакъв напредък, а дори се и влошава.

Не бива да се изпускат от поглед и страните от процеса на разширяване на ЕС в ключов район - Западните Балкани, които са известни също със системни проблеми с организираната престъпност и корупцията, а са в момента централен маршрут за влизане в ЕС. Според доклада [на английски език] на Европол, публикуван през юли тази година, заплахата от тероризъм ще се увеличава. Най-голямото притеснение произтича от джихадистите, които пътуват до и от зоните на конфликти. Въпреки че данните за 2014-а година показват, че повечето атентати в Европа са от друг характер, Европол прогнозира, че нападенията с религиозни подбуди ще се увеличават. Миналата година е отбелязан значителен ръст на арестите за терористична дейност с религиозни подбуди. Арестите са били концентрирани основно във Франция, Белгия, Испания, Австрия, България, Холандия и Германия. Арестите в тези страни представляват 93% от всички арести с религиозни подбуди. 

През 2014-а година четирима души са загинали в ЕС в резултат на терористични нападения. Броят на атентатите е общо 201, но това включва и предотвратените. Арестувани са 774 души, а с повдигнати обвинения са 444 лица, пише още в доклада на Европол. В него се отбелязва, че въпреки конкуренцията между "Ал Кайда" и "Ислямска държава", базираните в Европа лица и мрежи, които симпатизират на някоя от двете терористични групи, е много по-вероятно да участват в организирането на нападения. Ситуацията в Либия и Украйна пък ще доведе до значително увеличение на количеството оръжие и експлозиви на разположение на терористи в ЕС. Докладът припомня, че конфликтите в Западнобалканските страни от 90-е години на миналия век са довели до изобилие от оръжие в страните-членки на ЕС. Този район продължава да е важна част от контрабандата на оръжие към ЕС. 

В този смисъл е много важно да се обърне сериозно внимание на Босна и Херцеговина, която има сериозни проблеми с вербуването на младежи от "Ислямска държава". В страната също така има сайтове, които разпространяват омраза и призовават към насилие. Тези сайтове все още не са затворени. Трябва да се има предвид, че БиХ е в много сложна ситуацията заради устройството на федерацията, което я прави неспособна да действа ефективно, по подобие на ситуацията в Белгия, която се е превърнала в джихадистки център. Тук помощта на ЕС и на съседните държави е абсолютно необходима, за да се предотврати радикализацията в региона. 

Покрай атентатите в Париж не бива да се забравя, че по-голямата част от извършените до момента атентати в ЕС са свързани с етносепаратистки тероризъм, ляв или десен екстремизъм, единични терористични действия. Повече от половината от атентатите миналата година са били именно с такъв характер, като много от тях са извършени във Великобритания. Може да се предположи на базата на вече регистрирани случаи, че неспиращите бежански потоци може да увеличат нападенията от омраза и ксенофобия в бежанските лагери. 

Атентатите в Париж от януари активираха разговорите на ниво ЕС за борбата с тероризма, но конкретните действия са близо до нулата. Европейската програма за сигурност беше обсъдена подробно от министрите на вътрешните работи и правосъдието през юни, но от заключенията им трудно може да се извадят конкретни ангажименти. ЕК съобщи на 16 ноември, че заради атентатите в Париж ще бъде значително ускорена работата по много от изброените в програмата за сигурност задачи. В петък предстои отново извънредна среща на министрите на вътрешните работи на ЕС с основна тема трагедията в Париж. Дали това ще бъде поредната линия на разделение в ЕС или ще се окаже катализатор на единство е въпрос, на който трудно може да се даде отговор днес. От спорадични изявления в някои столици може да се заключи, че отново ще се работи на парче и то в посока, която може да донесе повече проблеми, отколкото да реши сегашните. 

ЕС трябва да погледне отвъд нападенията в Париж и да си отговори на въпроса дали фрагментацията в много сфери между страните-членки не улеснява терористичните групи и дали повече Европа може да бъде отговорът. Най-отявленият еврофедералист в момента в ЕС Ги Верхофстад, лидер на групата на либералите в Европейския парламент (Белгия), заяви по повод атентатите на 13 ноември, че докато за терористите няма граници, за националните агенции за сигурност границите съществуват. В специално изявление той припомня, че терористите, извършили атаките срещу Charlie Hebdo са били проследени от британското разузнаване, но британците не са могли да направят нищо повече от това да информират френските си колеги. Същото се отнася и за извършителите на атентатите на 13 ноември, където участват много повече държави - един от тях е влязъл с бежанския поток през Гърция и е пресякъл целия западнобалкански маршрут. Използваните оръжия са били доставени през Германия. Беше замесен в цялата ситуация и гражданин на Черна гора с все още недоказана роля. 

Ги Верхофстад предлага създаването на европейска разузнавателна агенция, тъй като смята, че координацията между националните служби е лоша. В момента ЕС разполага с координатор по тероризма, но той работи в рамките на Съвета. Ги Верхофстад предлага той да бъде изваден оттам и да му се даде автономност. Освен това трябва да се създаде и европейска гранична и брегова охрана. "Националният суверенитет не означава, че всяка страна-членка трябва да има собствена агенция за сигурност или собствена гранична охрана", каза той и подчерта, че решението е да се работи заедно. Как да стане това при наличието на толкова малко доверие между страните-членки е основен въпрос, особено на фона на все по-често избухващите скандали заради това, че страни-членки се шпионират една друга. 

За да се осъществи координацията, за която говори г-н Верхофстад, е много важно да се осигури доверието. А това означава да се сложи край на подкрепата за политически партии, които подкопават върховенството на закона и имат значителни провали в борбата с организираната престъпност и корупцията. Близостта с Кремъл също би следвало да е важен фактор, когато става дума за обмен на чувствителна информация. Вероятността от сближаване между Русия и ЕС пред лицето на общата заплаха не бива да замъглява факта, че руският президент преследва своя програма, работи непрозрачно и обича да изненадва в гръб. ЕС трябва да проведе и много сериозен разговор за това дали да подкрепя диктатори или усилията за свалянето им. Това е много сериозна дилема от последното десетилетие.

След решението на бившия американски президент Джордж Буш-младши да нахлуе в Ирак с цел сваляне на Саддам Хюсеин, подкрепено от Коалиция на желаещите, в която се включиха и европейски страни, обвиненията не спират, че това е било грешен ход, който е създал основата за днешната тежка ситуация в Близкия изток. Вътре в ЕС обаче не спират обвиненията срещу отделни европейски лидери, че са сътрудничили с диктаторски режими в Северна Африка или в Близкия изток. Очевидно е назрял моментът да се потърси обща позиция по този въпрос. Не по-малко важно е ЕС да работи за обща външна политика. В момента в бомбардировките в Сирия се включват поединично страни-членки на ЕС. Напълно неясно е дали ЕС като цяло подкрепя това или не. 

Член 5, член 222 или член 42?

През последните дни в публичното пространство беше повдигната и още една много чувствителна тема. Изказването на френския президент Франсоа Оланд веднага след атентатите на 13 ноември, че с тях всъщност е обявена война на Франция, както и по-късните му изявления, че Франция е в състояние на война са достатъчни за активиране на натовския член 5, който повелява, че нападение срещу една членка е нападение срещу всички. Засега обаче европейските лидери се отнасят хладно към идеята за намеса на НАТО. Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер заяви по време на изслушване във външната комисия на ЕП на 16 ноември следобед, че никой не вярва, че намесата на НАТО ще помогне. 

В ЕС се заговори и за активирането на член 222 [на английски език] от Лисабонския договор, който представлява блед еквивалент на натовския член 5. В него се посочва, че Съюзът и страните-членки могат да действат заедно в дух на солидарност, ако една страна-членка стане обект на терористично нападение или е жертва на природно или причинено от човек бедствие. Този член допуска дори използването на военни средства за предотвратяване на терористична заплаха на територията на страните-членки, подпомагане на отделна страна-членка на нейна територия по молба на политическото й ръководство. 

Друг член от европейските устройствени договори, който се появи в публичното пространство, е 42 [на английски език], който се отнася до общата политика на отбрана и сигурност. В него има алинея, която задължава страните-членки да се отзоват в случай, че страна-членка е жертва на въоръжена агресия на нейна територия. Това са досега неизползвани инструменти. Франция е първата страна, която поиска активирането на член 42, алинея 7 тази сутрин. Това е още една добра новина, която показва, че заедно с центробежните сили в ЕС, скорост отново набират центростремителните. Как ще откликнат страните-членки ще покаже дали силата на евроскептицизма е по-голяма от заплахата, която представляват "Ислямска държава" и други терористични групи, чиято основна цел е да унищожат начинът ни на живот.

Може вече на мнозина да изглежда, че ЕС е изправен пред поредното тежко решение и огромно изпитание, но всъщност всички проблеми, с които Съюзът се сблъсква в момента са резултат от липсата на общи действия, което включва прогнозиране на тези проблеми, активна обмяна на информация, подготовка за тях и справяне с последствията им.