euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

През последните седмици, откакто бежанската и емигрантска криза започна да ни залива и през други маршрути, много се изговори и изписа за най-засегнатите страни, за изграждането на стени, за провала на Дъблинския регламент, за опасността за Шенген, за несъвършенствата на предложението за квотно разпределение между страните-членки, да не споменавам заплахите за мултикултурализма. Появиха се и карти къде е най-трудно за бежанците да минават. Това, което липсва обаче е карта на човечността. А може би няма да е лошо да се направи една. Като първа точка бих сложила Хърватия, която през последните седмици се показа като страна, в която човещината и състраданието към бежанците доминира на всякакво ниво - сред политици, медии и обикновени граждани. Църквата, трябва да се спомене, има доста противоречива роля. 

Всичко започна след прословутата реплика на сръбския първи вицепремиер и външен министър Ивица Дачич, че заради унгарската стена бежанският поток ще се пренасочи към България и Хърватия. Двете страни реагираха по диаметрално противоположен начин. В Хърватия и медии, и политици започнаха да се занимават с това дали страната е подготвена. В големите медии доминираха репортажи за местата, където хилядите очаквани бежанци може да бъдат настанени, какво е състоянието на сградите там и какви са запасите с храна. Червеният кръст в Хърватия откри специална набирателна сметка. Премиерът Зоран Миланович говори за хора, а "не за чували със зеле" и заявява, че стени няма да се градят по границата със Сърбия. "Мисля, че на тези хора трябва да се даде възможност да си намерят работа, да създават, да плащат данък, да допринесат, защото сигурно едва ли ще се върнат, а и не трябва", каза премиерът наскоро. 

Първата му заместничка и министърка на външните и европейските работи Весна Пусич пък заяви открито, че не мисли нищо хубаво за онези, които градят страни. Президентката Колинда Грабар-Китарович доста време мълчеше, но най-сетне се произнесе като каза, че това е едва началото на кризата. Дори и консервативната евродепутатка Ружа Томашич (Европейски консерватори и реформисти), смятана от мнозина в Хърватия за националистка, заяви, че "е наш дълг да се погрижим за тях и да им предоставим подслон и достоен човешки живот". Тя все пак предупреди, че няма нито пари, нито инфраструктура да се приемат всички емигранти, но определен брой във всички случаи да. "Това не са диваци, както някои говорят", добави тя, след като се включи в хуманитарна операция в Сицилия. "В Месина срещнахме 16-годишно дете. Другото племе убило и двамата му родители, а говори четири езика. Тези деца са дошли сами и на тях поне трябва да предложим колкото се може по-добро бъдеще", добави г-жа Томашич.

Националната телевизия HRT вчера излезе с призив да се помогне на родителите, които бягат с децата си от войната. Сдружение "Родители в акция" организира събирането на всякакви помощи - от носилки, включително и тип "Кенгуру", през бебешки храни, дрешки и всякакви неща, които биха могли да облекчат положението на бягащите. От сдружението се похвалиха пред телевизията, че в самото начало на акцията жена се обадила и купила не една, а пет носилки. Казаха също, че много хора са се отзовали с желание да помогнат с каквото и да е. "Всекидневно можем да видим снимки на бежанци, родители, които на дълъг път с мъка носят своите деца. Има начин как да им помогнете директно", гласи посланието на държавната телевизия, което се вижда веднага след отваряне на страницата й в интернет. 

Един от най-четените национални всекидневници, който излиза в Риека, "Нови лист" публикува огромен материал днес, озаглавен: "Хуманност преди всичко: Хърватия е приготвила 1500 палатки и система за взимане на отпечатъци". Под заглавието вестникът пише: "Хърватският Червен кръст ще осигури достойни условия за живот на хората, особено на децата, възрастните, бременните, болните. И полицията се подготвя, въпреки че засега нямат данни, че маршрутът на движение на бежанците се обръща към Хърватия". 

Една от водещите новини на сайта "Индекс" пък е протестът на 20 хиляди души във Виена в подкрепа на бежанците и срещу лошото отношение, на който са подложени. Повод за протеста е трагедията миналата седмица, която се разигра в Австрия след откриването на камион със 71 бежанци, намерени задушени и в напреднал процес на разлагане. "Убежището е човешко право", "Бежанци, добре сте дошли" и "Не искам Европа да се превърне в масов гроб", са част от плакатите, съобщава сайтът. 

Въпреки посланията на политици от целия политически спектър и човешкото отношение на медиите, нагласите сред обществото са по-скоро негативни. Хърватската телевизия RTL провежда анкета със следния въпрос: "Ако емигрантската вълна от Сърбия тръгне към Хърватия, ще се ангажирате ли да им помогнете?". 58% или 2697 души са избрали отговора "Против съм да приемаме бежанци и няма да се включа в хуманитарните действия". 27 на сто или 1240 души са отговорили с: "Абсолютно, в такива моменти е необходимо да покажем човечност и солидарност". С "Не знам, зависи как мога да им помогна" с отговорили 15% или 692 души. 

И все пак нагласите се влияят значително от преобладаващите послания. Уви, колкото и да звучи добре заглавието, човечността не може да се разпределя на квотен принцип. Или я има, или я няма. Но това говори много за обществата - както за отделните национални, така и за европейското като цяло.