euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Журналистът Томас Лундин от шведския ежедневник Svenska Dagbladet публикува аналитичен материал [на шведски език] за предстоящото членство на Хърватия в ЕС от 1 юли. "До месец Хърватия ще е новият член на ЕС. Рискува ли ЕС да се повторят грешките от 2007 г., когато се отвори вратата за проядените от корупция Румъния и България", пита журналистът. Предлагаме ви превода на Аделина Данкова на анализа на Томас Лундин:

Мнозина имаха опасения, когато Румъния и България бяха приети в Европейския съюз. В доклад след доклад експертите на ЕС посочваха ширещата се (ендемична) корупция, слабата съдебна система и явните недостатъци в борбата с организираната престъпност. Днес, пет години по-късно, Румъния и България са все още под наблюдението на Европейската комисия, известно като Механизъм за сътрудничество и проверка, който в преходен период трябва да гарантира, че бъдещите членове бързо се адаптират към стандартите на ЕС. Хърватия също се бори с корупцията и организираната престъпност, по-специално с трафика на хора. И все пак новите страни-членки на ЕС имат по-добра позиция да се слеят в Съюза. Причините, поради които не трябва да бъдем прекалено разтревожени са следните:

1. ЕС Е НАУЧИЛ УРОКА СИ. Вместо да премине към бързи реформи след членството, Хърватия беше принудена да изпълни почти всички свои ангажименти по-рано. Следваше се принципа: проверката е висша форма на доверие. Критичен доклад на ЕС от миналата есен накара правителството в Загреб да вдигне темпото и сега то работи усилено, за да отговори на всички изисквания преди 1 юли. Карин Андерман, съветник в посолството на Швеция в Загреб, отговарящ за политиката на ЕС, казва, че съдебната система е подобрена и борбата с корупцията се е засилила, въпреки че точно корупцията продължава да бъде предизвикателство.

2. ПРАЗНИНА В СОЦИАЛНАТА СИСТЕМА. БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ ПРИНАДЛЕЖАТ КЪМ НАЙ-БЕДНИТЕ СТРАНИ. В БЪЛГАРИЯ ДОХОДИТЕ СА 1/3 ОТ СРЕДНОТО ЗА ЕС. ПОЧТИ 1/4 ОТ ДОМАКИНСТВАТА ЖИВЕЯТ ПОД ОФИЦИАЛНАТА ЛИНИЯ НА БЕДНОСТ С ОКОЛО 1 000 КРОНИ.

Ширеща се миграция заради бедност към големите градове в Западна Европа, често организирана от престъпни банди, е едно от последствията. Просяците по улиците са най-видимият знак, както и бързо увеличаващите се социални разходи, което принуди много общини, особено в Германия и Франция да предупредят за предстояща бюджетна криза и да изискат стриктен граничен контрол. Хърватия обаче принадлежи към най-проспериращите страни от бивша Югославия с нива на заплащане почти двойно по-високи от тези в България, макар че извън туристическите курорти по крайбрежието е лесно да се проследи финансова и социална мизерия. И все пак предупредителен флаг не следва да се развява.

3. БАЛКАНИТЕ – БУРЕ С БАРУТ. От края на 1990 г. Хърватия е изминала дълъг път от агресивен национализъм до помирение със Сърбия и Босна и Херцеговина. По време на държавно посещение в Сараево преди три години президентът Иво Йосипович се извини за хърватските военни престъпления по време на войната, която хърватите наричат война за независимост (1991-1995), основно войната с Босна, която костваше живота на около 100 000
души. Процесът на помирение се дължи на преговорите за членство с ЕС. Сега може да се надяваме, че това ще бъде за пример на Сърбия, която се надява на зелена светлина за преговори за членство в най-скоро време, казва Джералд Кнаус, който е председател на аналитичния център Европейска инициатива за стабилност.

И все пак ЕС се отваря за членство за страна със сериозни проблеми. На първо място, става въпрос за икономиката, която се нуждае от структурни реформи и конкурентоспособност, младежка безработица от близо 50% и нездравословна зависимост от туризма.