euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Министрите на външните работи на ЕС натовариха върховния представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини и еврокомисаря по преговорите за разширяване да осигурят възможно най-скоро писмен ангажимент за реформи от страна на Босна и Херцеговина. Това стана по време на срещата на министрите в Брюксел, по време на която те приеха за първи път заключения [на английски език] за смяната на подхода на ЕС към процеса на евроинтеграция на Босна и Херцеговина. Писменият ангажимент трябва да включва и обещание за работа в консултация с ЕС по първоначална програма за реформи, разработена с участието на гражданското общество. Сред реформите, които трябва да са в програмата са в социално-икономическата сфера и най-вече договореният през пролетта Пакт за растеж и заетост, върховенството на закона и доброто управление. 

Ангажиментът трябва да бъде одобрен от председателството на Босна и Херцеговина и подписан от политическите лидери в страната, включително и от парламента. Когато това стане, ЕС ще отблокира споразумението за стабилизиране и асоцииране, което е първата крачка към пълноправно членство. Хърватският първи вицепремиер и министър на външните работи Весна Пусич посочи, че на фона на досега заявената воля от страна на босненските власти, съвсем реалистично е писменият ангажимент да бъде подписан скоро, така че още през януари Съветът на външните министри да одобри активирането на споразумението за асоцииране. Според нея обаче е изключително важно ангажиментът да бъде подписан не само от парламента на БиХ, но и от парламентите на двата ентитета в страната - на Република Сръбска и на Федерация Босна и Херцеговина, "предвид реалната ситуация на терена".

Засега не е ясно как може да се организира това и доколко е реалистично, но Весна Пусич очаква, че ангажиментът ще бъде поет и от управляващите, и от опозицията. Това е много важен консенсус за напредъка на Босна и Херцеговина към изпълнение на критериите за членство, каза тя. Споразумението за стабилизиране и асоцииране е ратифицирано още от 2008-а година, но все още не е влязло в сила. Досега единственото предварително условие за активирането му беше прилагането на решението на Европейския съд по правата на човека по делото "Сейдич-Финци", съпроводено с искане за промени в конституцията, които да позволят етноси, различни от конституционно признатите, да участват в управлението на страната. Това се оказа непосилна за изпълнение задача, която досега спираше процеса на евроинтеграция на Босна и Херцеговина. 

Страната влезе отново в полезрението на ЕС след мащабните протести в началото на годината, предизвикани от високата безработица и липсата на перспективи. Тези протести вдъхновиха Хърватия да предложи специален подход към Босна и Херцеговина, който беше подкрепен от Великобритания и Германия след парламентарните избори във федерацията тази есен. 

С одобрените днес заключения на външните министри ЕС дава ясен сигнал, че е готов да направи всичко по силите си да помогне на Босна и Херцеговина да "се помръдне" от ситуацията на ненапредък, в която се намира вече години наред. Това е исторически шанс за сложната държава да постигне реален напредък към европеизация (по думите на словенския премиер Миро Церар) на страната с осезаем ефект върху икономиката на страната. За да стане това обаче, е необходимо всички общности във федерацията да загърбят тяснопартийните си интереси и да поемат този ангажимент, защото това не е ангажимент само към ЕС. Това е ангажимент и към гражданите на страната, че животът им ще бъде по-добър. 

*Прикаченото видео е на хърватски език