euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Когато обяви пред евродепутатите, че създаването на новата Европейска служба за външни отношения ще е неин приоритет, кандидатът за първи евродипломат Катрин Аштън едва ли е съзнавала колко главоболия ще й създаде това. Месец по късно баронеса Аштън е подложена на кръстосан огън заради новото ведомство. Създаването на службата е заложено в Лисабонския договор, както и поста на самата Катрин Аштън, която ще ръководи службата и същевременно ще е вицепрезидент на Европейската комисия. Организацията и функционирането на службата трябва да бъдат предложени от комисия, начело с лейди Аштън и одобрени от лидерите на страните-членки до края на април. Черновата, която в момента циркулира за вътрешно ползване, обаче, е подложена на остри критики.

От една страна, Великобритания, Германия и Франция водят свирепа битка за разпределянето на най-апетитните постове и съответно - на влиянието, което те осигуряват. В началото на март британският ежедневник "Гардиън" писа, че Германия и Франция силно негодуват срещу "британското нашествие" в новата Европейска служба за външни отношения. И обвиняват Великобритания, че е "заграбила прекомерна и свръх-диспропорционална роля".

От своя страна британският външен министър Дейвид Милибанд и шведският му колега Карл Билд написаха открито писмо до Катрин Аштън, в което настояват баронесата да гарантира, че постовете в новата европейска дипломатическа служба ще бъдат разпределени прозрачно и поравно, а страните-членки няма да бъдат ощетени в полза на брюкселските чиновници - служители на секретариата на Съвета и Комисията.

Билд и Милибанд искат равни права за чиновниците и за представителите на страните членки, които ще бъдат със статут на т.нар. временни агенти. В сега действащите европейски институции чиновниците имат повече правомощия в области като бюджетното управление, в сравнение с временните агенти на същото ниво. Новите държави членки пък ще държат на спазването на географския баланс, за да получат подобаващи постове.

Според вестник "Таймс" Великобритания се опасява, че лейди Аштън няма достатъчно власт, за да спечели битката с Комисията. Пресен пример, според поддръжниците на тази теза, е назначаването на Жоао Вале де Алмейда, португалец и съветник на председателя на комисията Жозе Мануел Барозу, за европейски посланик в САЩ.

Освен за 5-те хиляди поста в новата институция, Катрин Аштън трябва да води битка с европейската комисия и за правомощия. В писмото си Милибанд и Билд настояват бъдещата служба да получи контрола над повече оперативни бюджети като например този за Общата външна политика и политиката на сигурност, както на и инструмента за стабилност. Те обясняват, че службата би могла да има водещата стратегическа роля по отношение на европейския фонд за равитие, инструментът за развитие на сътрудничеството (в подкрепа на Южна Африка и 47 развиващи се страни в Латинска Америка и Азия), както и Инструмента за добросъседство и партньорство (чрез който ЕС предоставя помощ на Източна Европа, Южен Кавказ и Южното Средиземноморие ), а Комисията да има изпълнителски функции.

Предложението на Аштън все още е чернова и въпреки силния политически натиск, изглежда малко вероятно да бъде обсъдено, официализирано и прието до края на април. Още по-малки са шансовете службата да заработи до есента, каквито са амбициозните намерения на европейските лидери, защото без законова база, няма как да започне назначаването на служителите.

Какво, обаче, трябва да представлява службата, за да се различава от обикновено министерство на външните работи и какво повече може да направи от 27-те външни министри на страните членки, пита в блога си журналистът Дан Смит. Според него, службата може да възприеме най-ценното от европейския опит - развиването на дългосрочни политики. Дан Смит посочва три ключови области, в които Европейската служба за външни отношения би могла да играе дългосрочна ключова роля: сигурност и мир, климатични проблеми, околна среда и ресурси и равнопоставени международни търговски връзки.

Въз основа на тези три опорни точки ЕС трябва да развива политиките си спрямо Русия, Близкия Изток и Китай, своите стабилни съюзи и подкрепата си за муждународното развитие. Дългосрочната перспектива е това, което наистина си струва, пише журналистът. Въпросът е доколко подобен поглед е възможен за страните, разпределящи залозите, постовете и бюджетите в новата европейска институция. И доколко е искрена баронеса Аштън, когато казва, че не иска да спре трафика*, а да го задвижи.

*В коментар какъв трябва да е президентът на ЕС, британският външен министър Дейвид Милибанд казва, че това трябва да е някой, който може да спре трафика във Вашингтон, визирайки личността на Тони Блеър и намеквайки, че президентът на ЕС трябва да е популярна и харизматична личност.