Колко остава до Гризхода?
Аделина Марини, June 19, 2015
Изморените физиономии на министрите на представителите на институциите преди срещата на Еврогрупата в четвъртък следобед се смениха с мрачни изражения след срещата, която продължи повече от очакваното на фона на резултата. И ако физиономиите им, след като изрекоха няколко притеснителни реплики, не са достатъчни, това, че шефът на Европейския съвет Доналд Туск реши вчера да свика спешно среща на върха на лидерите от еврозоната в понеделник вечерта, показва, че ситуацията е наистина сериозна. Преди лидерите извънредна среща ще има и Еврогрупата.
Колко е страшно?
Всички от еврозоната и тройката институции дадоха ясно да се разбере, че краят е близо. Икономическият еврокомисар Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) допреди срещата беше един от най-големите защитници на Гърция, но след това заяви с разочарование в гласа: "Ние всички знаехме, че днешната среща ще бъде трудна, но се надявахме да е полезна. Очакваме достоверни контрапредложения. Топката наистина е в полето на гръцките власти. Не остава много време за избягване на най-лошото". Шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум (Холандия, Социалисти и демократи) не звучеше толкова отчаяно, но с изключително сериозно изражение на лицето той заяви, че за съжаление напредък не е постигнат.
Според него все още има време за сключване на споразумение, но това ще изисква удължаване на програмата, чието първо удължение изтича на 30 юни. Причината е, че дори и сега да бъде сключено споразумение, то трябва да мине през парламентарни процедури в някои страни-членки на еврозоната. Това е невъзможно да стане до края на юни. Затова е необходимо и още едно удължаване. Колко точно той не знаеше все още.
Шефката на Международния валутен фонд Кристин Лагард изглеждаше не просто сериозна, а дори ядосана след края на срещата, когато си изпусна нервите и заяви, че очаква преговори с възрастни. Тя подчерта неколкократно, че предложенията на Гърция трябва да са достоверни, защото МВФ отпуска заеми от парите на своите 188 членове - от най-бедните страни в света до най-богатите. Г-н Дайселблум допълни, че няма безболезнено решение. Нужно е да се вземат наистина трудни мерки, което обаче изисква политици, готови да кажат истината на своя народ. Няма лесен изход, каза холандският финансов министър и добави, че ако е невъзможно да се осигури оставането на Гърция в еврозоната, има готовност за всякакви сценарии.
След края на Еврогрупата снощи малцина от министрите имаха желание да разговарят. Умората и фрустрацията бяха изписани видно на лицата им. Финландският министър на финансите беше сред малкото, които се спряха да говорят пред журналистите, като първоначално въздъхна с изтощение, заявявайки, че иска да се прибере в хотела си. Все пак той отдели минута и половина, за да каже, че каквото и да е ново предложение от страна на Гърция първо трябва да мине през техническия преговорен екип. Колегата му от Малта Едуард Шиклуна беше малко по-оптимистичен, като заяви, че не очаква нещо да се случи в края на месеца. Той не назова нещото с истинското му име - Гризход - но имаше предвид точно това. Според него е крайно време за повече прозрачност.
По правило преговорите са тайни и затова си има причини, но когато те се провалят или, както е в случая, са блокирани, е необходимо и хората в Гърция, и в останалите страни от еврозоната да знаят какво предлага Гърция и какво й се предлага. Така хората сами ще могат да преценят дали на Гърция трябва да се помогне, независимо от всичко, или "да кажем, че това е тяхна грешка и че съжаляваме". Той добави, че публичното мнение трябва да знае и това ще повлияе на събитията от само себе си.
Пресконференцията на гръцкия министър на финансите Янис Варуфакис обаче беше включване сякаш от друга планета. За разлика от колегите си в Еврогрупата той изглеждаше, както обикновено - леко самонадеян, с обичайните усмивки, остроумия и за финал дори виц, след който настъпи пълна тишина. И сякаш, за да циментира убеждението за проблеми с разбирането в ЕС, той започна първо на гръцки, а след изтощените призиви на чуждестранни журналисти да говори на английски, той натърти, че ще отговаря на езика, на който е питан. Пресконференцията се проточи твърде дълго, а казаното не остави усещане, че вавилонската мъка си е заслужавала.
От думите на гръцкия министър стана ясно, че той е представил на колегите си на практика вълшебна пръчица, с която сегашната ситуация, че и цялата криза може да се реши "още тази вечер". Магическата пръчка е предложението, което той нарече "цялостно". По-късно в блога си Янис Варуфакис публикува [на английски език] това, за което твърди, че е изказването му в Еврогрупата, съпроводено със следния увод: "Единственият антидот на пропагандата и злонамерените 'течове' е прозрачност. След толкова много дезинформация по моята презентация в Еврогрупата на позицията на гръцкото правителство единственият отговор е да публикувам точните си думи, казани вътре. Прочетете ги и преценете сами дали предложенията на гръцкото правителство представляват база за споразумение".
Текстът е доста дълъг, като голяма част от него представлява обичайната смесица от емоции, философско-икономически възгледи и селективно представяне на факти. И по време на пресконференцията, и в този текст гръцкият специалист по теория на игрите се позовава на наскоро публикувания блогпост [на английски език] на старши икономиста на МВФ Оливие Бланшар за това какъв трябва да е размерът на корекцията, която Гърция трябва да направи. Той обаче не споменава частта от анализа на Бланшар, в която се посочва, че гръцката пенсионна система е най-скъпата в Европа и че е необходимо да бъдат направени сериозни съкращения.
Що се отнася до същността на гръцкото предложение, то се състои от три части. Първата е дълбоки реформи. Това включва и "новината" в предложението на г-н Варуфакис - въвеждането на автоматична дългова спирачка. Проблемът е обаче, че Гърция вече е поела ангажимент за такава спирачка с подписването на фискалния пакт през 2012-а година. Според член 4 от него, всяка страна, чийто публичен дълг надвишава горната граница от 60% от брутния вътрешен продукт, трябва да предприеме мерки за намаляването му с по една двайсета годишно. За неспазване на правилата са предвидени и санкции. Втората част от гръцкия план е преструктуриране на дълга. Това е стара идея, която гръцкото правителство отново издига като изискване. Част от преструктурирането да бъде междуинституционална замяна на облигации.
Срещу тази замяна Атина обещава да проведе "програма от дълбоки реформи" с условности за успешното завършване на настоящата програма и за осигуряването на ново споразумение. Третата част от плана е инвестиционна програма, финансирана от инвестиционния план на Юнкер. "Наистина ли някой се съмнява, че това предложение от три части няма да промени драматично настроенията, да вдъхнови гърците да работят усилено с надеждата за по-добро бъдеще, да покани инвеститорите в страната, чийто активи спаднаха толкова драматично и да даде доверие на европейците, че Европа може, дори и в последната минута, да направи правилното решение?", попита г-н Варуфакис в края на дългото си обръщение.
Според него, ако това предложение е било прието от партньорите му в Еврогрупата, кризата е щяла да приключи още снощи. Проблемът с "плана" обаче е, че в него липсват конкретни числа, които да остойностят всяка мярка и да уверят кредиторите, че си заслужава да продължат да отпускат пари на гръцкото правителство на ниски лихви. Голяма част от министрите снощи дори отказваха да коментират предложението. Александър Стуб, министърът на финансите на Финландия, припомни, че правилната процедура е предложението първо да мине през техническата група и чак тогава да се обсъди от министрите. Други също споделиха, че им липсват числата и сроковете.
Кога ще дойдат възрастните?
Междувременно гръцкият премиер Алексис Ципрас е в Москва, където получи уверения, че желанието на Гърция за заем може и да бъде удовлетворено. Той също не изглеждаше ни най-малко обезпокоен от случилото се на 18 юни вечерта, която беше една от последните възможни дати за сключване на споразумение. Министърът му на финансите пък ни в клин, ни в ръкав разказа озадачаващ виц, след който настъпи пълна тишина в претъпканата зала. Вицът беше в отговор на въпрос за възможността от налагането на капиталов контрол в банките, за да се избегне бягството на капитал. Двама души са на курс за голф. Единият казва на другия: "Ще ти кажа как забогатях. Бизнесът ми изгоря. Взех си застраховката и реших да живея от нея". Другият му казал: "Нещо подобно се случи и на мен. Бизнесът ми беше наводнен. Прибрах застраховката и сега си живея щастливо". Първият го попитал: "Как се прави наводнение?".
След настъпилата пълна тишина след този виц Янис Варуфакис се наложи да отговаря на въпроси за ДДС-ставката и пенсиите. Чухме добре познатите отговори - не приемаме предложенията на Тройката, но и не даваме собствени. Според Варуфакис, проблемът с ДДС е в лошата събираемост. Този проблем няма да се реши с вдигане на ставката на 23%, както предлагат институциите. Той обаче не казва, нито пък в "плана" му представен снощи се споменава как точно ще се увеличи събираемостта. Цялата дискусия поставя отново въпроса на Кристин Лагард доколко е възможно гръцкото правителство да порасне през уикенда, за да може да седне като възрастен на масата на преговорите по време на извънредната среща на Еврогрупата и на масата на лидерите от еврозоната.
Все още никой не иска да каже директно, че е възможно на тези срещи да се обсъжда евентуален Гризход. Някои лидери призовават да се направи всичко възможно за сключване на сделка, като очевидно са склонни и на отстъпки. Сред тях е френският президент Франсоа Оланд. Други обаче са категорични, че с Гърция повече компромиси не бива да бъдат правени. Такова е мнението на словашкия премиер Роберт Фицо. Австрия също е на мнение, че не бива с лека ръка да се допуска Гризход, а в Берлин нагласата е по-скоро за подготовка за изхода. Ключовият въпрос е кои възгледи ще надделеят. От една страна рискът е геополитически, защото за Русия подобна развръзка ще бъде добре дошла, тъй като ще й осигури по-сериозен достъп до Балканите. От другата страна е нестабилността в еврозоната. Оставането на Гърция в сегашното й състояние, със сегашната нагласа на политиците й предвещава кризата да се превърне в перманентна, а това със сигурност ще деморализира и останалите членки.
Тя вече продължава шест години и ако се запази сегашната идеология, едва ли нещо ще се промени. Същевременно все повече стават страните, в които евроскептични партии се превръщат в незаобиколим фактор. По време на парламентарните избори в Дания, които се проведоха също на 18 юни, Народната партия, антиимигрантска по своята същност, се класира втора с 21% от гласовете. Освен продължаващия триумф на евроскептични и националистични партии, трябва да се вземе предвид и това, че нов сезон на гръцката драма ще означава сериозно забавяне в задълбочаването на интеграцията в зоната на общата валута. На срещата на върха в края на следващата седмица в Брюксел предстои да бъде представен вторият доклад на четиримата президенти, който ще съдържа и дългосрочна визия с отваряне на договорите за промени.
Това обаче няма да стане, докато доверието между страните-членки не бъде напълно възстановено. Със запазването на гръцкото статукво това ще бъде напълно невъзможно. Затова основният въпрос, на който лидерите трябва да отговорят в понеделник не е какво още може да се направи, а дали изобщо е възможно споразумение със Сириза. За съжаление отговорът се подразбира от само себе си. Гръцките граждани обаче изглежда вече усещат голямата опасност и снощи се събраха на масов митинг в подкрепа на оставането на Гърция във валутния блок. Така че решението може да се търси в комбинация от отстъпки от страна на еврозоната и евентуално смяна на правителството в Гърция. На този етап е рано да се прогнозира доколко подобно решение ще бъде дългосрочно устойчиво, тъй като не гарантира, че изборите няма да бъдат спечелени от още по-радикална политическа опция. Това е напълно възможен сценарий, тъй като всички, освен радикалите, са наясно, че безболезнено решение на гръцките проблеми за съжаление няма.