euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Единствената необходима мярка за излизане от кризата на бюджета в момента е рязане на разходи с определен процент. Това отговори Георги Стоев, управляващ съдружник в Industry Watch на въпросника на euinside* по повод обявените тази седмица от правителството антикризисни мерки. Основният проблем в начина, по който са описани мерките, е смесването на приходи в бюджета с постъпления в хазната. Това означава, че този, който е писал мерките бърка текущите приходи като данъци, наеми, концесии, ренти и всичко останало с постъпления - като приватизация, емисия държавен дълг и др., обяснява още икономистът.

Нещо повече, тези мерки ще увеличат бюджетния дефицит. "Ако целта е била да се намерят приходи в размер на 1.6 млрд. лв., то тя не е изпълнена. Тоест, дори на хартия не е изпълнена. Не става дума за реализирането на тези мерки. Говоря за чисто документално, че това, което е записано в документа не изпълнява критериите за членство в еврозоната (всъщност, това не покрива критериите за до 3% бюджетен дефицит от БВП по Пакта за стабилност и растеж, който не се отнася само до страните-членки на еврозоната, б.р.). Ако ние осигурим тези приходи чрез приватизация и чрез емисия на дълг, те няма да бъдат записани като приходи в бюджета, а ще бъдат записани под черта, което означава да се запишат в графата финансиране на бюджетен дефицит", каза още г-н Стоев.

Според него, важните въпроси, на които правителството трябва да отговори са четири:

1. На колко номинално Министерството на финансите оценява очаквания дефицит?

2. Ако, хипотетично, се очакват 4 млрд. и се иска съкращаване на 2.4 с 1.6 млрд. лв., то тогава правителството трябва да каже;

3. Откъде ще бъде финансиран дефицитът - резерв, възможности за дълг, приватизация?

4. Най-лошата, според Георги Стоев опция, е махане на валутния борд, за да може да започне печатането на левове, които да финансират дефицита.

Икономистът добави, че според него правителството се "е вкарало във филм" с Тристранката - Националния съвет за тристранно сътрудничество, в който са представени различни интереси и всеки представител е защитавал собствените си. Кризата на бюджета е криза на разходите. В бюджета има обещани твърде големи социални плащания. Реално никой не се интересува кой ги е заложил. Важно е да се намери решение.

Г-н Стоев е твърдо убеден, че все още има достатъчно ресурси, които биха могли да финансират бюджетната криза без да се стига до увеличаване на данъците или други такива мерки. Достатъчно е да бъдат съкратени бюджетни разходи - капиталови, субсидиите за БДЖ и още много други. "Политически това означава, че ще има няколко дексетки хиляди души, които ще понесат тежестта на тези мерки, но тези няколко десетки хиляди Константин Тренчев и Желязко Христов няма да ги изкарат на улицата", допълни Георги Стоев.

Таванът на възможностите за изземване на доход от частния сектор е достигнат още в края на правителството на Симеон Сакскобургготски - около 40% от БВП. Това означава, че след като не може да има повече приходи, трябва да се намери начин да се съкратят разходите.

*Въпросите, които euinside изпрати на няколко икономисти:

Какво се разбира под: „Набавяне на допълнителен вътрешен и външен финансов ресурс с цел укрепване на фискалния резерв.” - как и откъде?

Много от мерките нямат срокове и оценка на финансовия ефект (както и на това колко ще струват), може ли да дадете Вашата оценка на това до колко ще са ефективни и кога може да се очаква ефектът?

Например търговията с парникови газове, приватизацията, мерките за ограничаване на публичните разходи или изграждането на електронното правителство и др.

Доколко е възможно постигането на целта от събиране на милиард и 600 млн. лв. в хазната тази година от тези мерки? И тези пари, всъщност, какъв проблем решават?

Кои от мерките смятате за добри и работещи? (Например мерките за въстановяване на финансовата дисциплина в държавата такива ли са?)

Какво мислите за увеличаването на капитала на Българската банка за развитие с цел насочване на ресурс към малките и средните препдприятия?

Болничните - НОИ влиза от 4-я ден, първите два поема работодателят, третият си е за сметка на работника. При положение, че работникът и работодателят вече са внесли осигуровките за този риск в НОИ, това реално не е ли скрито увеличаване на осигурителната тежест?

По отношение на мерките за подкрепа на доходите на домакинствата, одобрявате ли ангажимента за увеличаване на минималната работна заплата и смятате ли, че като цяло мерките са насочени към социално слабите и безработните, за сметка на работещите хора?

Каква е реалната възможност да се стигне до увеличение на ДДС до 22 (или повече) процента и какви биха били последиците от това?

Споделяте ли задоволството на правителството от работата на Тристранката и че именно така трябва да се работи?

Адекватни ли са мерките на фона на развитието на кризата у нас и прогнозите, че ще е по-продължителна?

Доколко са основателни твърденията на кабинета, че в държавата няма пари заради сключени неизгодни договори от предишното правителство?