euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Приключиха залозите за антикризисните мерки на правителството. Джакпотът е рекорден, а интересът – оправдан. Надеждите за публичност, обаче, не се оправдаха. Мисля, че щяхме да пренебрегнем дори факта колко закъснели са опитите да се овладее кризата, за сметката на идеята те да бъдт обсъдени публично с участието на всички засегнати страни - работодателите, синдикатите, правителството и разбира се - журналистите. И тъй като започнах в стил Джордж Лукас с обяснение какво се е случило преди първата серия, ето хронологията на събитията в същия дух:

Епизод 1: Нова надежда
В късния следобед в понеделник, 22 март, журналистите получиха следната покана:

Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков ще обсъди утре, 23 март, мерките на правителството за подкрепа и устойчив растеж на българския бизнес с представители на работодателите. Форумът ще се състои утре, 23 март, от 14.00 часа в зала „Сердика”, хотел „Шератън”. Дискусия е открита за медии. Заповядайте! (умишлено запазвам оригиналния правопис)

Междувременно, контролирано изтича новината за предстоящо увеличение на ДДС на 22 %, което прави правителството лошия герой във всички новинарски емисии и вестникарски заглавия.

Следва Епизод 2: Империята отвръща на удара. Във вторник около 45 минути преди началото на дискусията, журналистите получиха следния имейл:

Срещата с участието на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков и представители на работодателите ще е открита за представителите на медиите през първите 15 минути.

В съобщението не се упоменава брифинг след края на дискусията, което обикновено означава изпращане на съобщение от пресцентъра на министерството. Широката публика едва ли е наясно с усложненията, които подобна промяна причинява на медиите. Защото допускането на медии само в първите 15 минути означава единствено възможност да бъде проследено словото на министъра в началото и операторите да заснемат т.нар. „покритие” - кадри от залата. Останалото е висене пред вратата и чакане да бъдат приклещени участниците на излизане, за да се получи повече информация.

Повечето медии и особено телевизиите, които със сигурност още от понеделник са определили темата за водеща в централните си емисии, са направили всичко възможно да отразят подобаващо т.нар. дискусия. euinside, обаче, прецени, че няма да отиде. Защото най-ценното в случая беше да се чуят предложенията на правителството от извора и съответно - позициите на участниците в дискусията. А чрез въпросите си медиите също можеха да участват в обсъждането от името на гражданите, което именно е първичната им функция.

Вместо това обаче се случи обичайното. На медиите беше отредена ролята да спуснат до народа решенията на „тристранката”. Ето, например, какво пише в прессъобщението на финансовото министерство по отношение на мерките, предлагани от правителството:

Министър Дянков представи мерките, които са обособени в четири групи – мерки за подкрепа на бизнеса, за финансова дисциплина, за подкрепа на фиска и за пазара на труда и социално-осигурителните системи.

Може и да не ви става ясно какви точно са мерките, за сметка на това в съобщението има прелюбопитни и все така неясни предложения:

Вероятно може да се наложи въвеждането на еднократни или временни данъци, прогнозираха някои от участниците в дискусията.

Какви данъци? Кой предлага? Не е ясно. И още:

Нереформираните системи, сред които са пенсионната и здравеопазването, трябва да понесат ограничения.

Какво означава това? Че се намаляват пенсиите или че се премахват? И кой търпи ограниченията от името на „здравеопазването”- пациентите с по-малко права или лекарите с по-ниски заплати? Не е ясно.

Подкрепа среща идеята за увеличаване на пенсионната възраст, която е начин за безболезнено облекчаване на пенсионната система.

Нима? Само преди дни правителството се отказа от идеята, след като срещна обществен отпор, замени я с увеличаване на стажа, докато накрая отстъпи и от това. Кой е засвидетелствал подкрепа, може би синдикатите? Тайно, явно, защото в публичните си изяви заемат обратната позиция.

Няма как да разберем кой какво е предложил, кой как се е аргументирал, кой е бил против, кой е направил компромис и приемлива ли е цената- това е останало зад затворените врати на т.нар. дискусия. Наричам я така не защото между социалните партньори, че даже и тези от една страна (работодателските организации) няма разногласия и дебати. А защото, в крайна сметка, каквото и да договорят те, ще бъде на тъмно. И гражданите просто ще чуят сметката, като в скъп ресторант, в който не са вечеряли.

Залозите приключиха. Лошото е, обаче, че дори да познаете, не печелите. Защото винаги някой трябва да плати сметката. Това е мизата на кризата.