euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На 9 май, денят на Европа, Европейската комисия отвори онлайн въпросник за бъдещето на Европа. В него гражданите на Европейския съюз са призовани да отговорят на няколко кратки въпроса както за по-общото си виждане за това как да изглежда ЕС през 2020 година, така и на по-конкретни, засягащи ежедневието въпроси. Според Комисията справянето с въпросника ще отнеме около 10 минути от времето ви. От личен опит мога да потвърдя, че отнема наистина толкова, но може да стигне и до 15 минути, ако решите да го попълните подробно, каквато възможност има.

До момента над 5,500 души са отделили тези 10-15 минути, което, както и да го погледнем, е доста малко на фона на дългогодишните усилия и желание на ЕК да обърне европейското институционално строителство към европейските граждани. Крайният срок за попълване на въпросника е 9 септември. Най-активни от респондентите са французите (11.3%), италианците (10.5%), следвани почти по равно от германци и испанци (съответно 9% и 8.9%). Делът на българите е само 3.8%, но това е сред високите постижения. Под двата процента са гърци, литовци, малтийци, австрийци, ирландци, шведи или повече от половината държави-членки.

Каква Европа искаме?

Това е изключително важен въпрос с два аспекта - индивидуален и общностен, които ще разгледаме поотделно, но трябва задължително да ви предупредя, че попълването на въпросника няма да отговори на този въпрос. Световната финансова и икономическа криза изправи Европа пред тежки предизвикателства и най-вече пред истината - след края на романтичния период от разширяването и икономическия бум през 90-те години на миналия век и началото на новото хилядолетие, страните-членки трябваше да преглътнат горчивата истина - нито сме равноправни, нито сме с равни икономически възможности, нито сме склонни това да се промени. През последните 3 години, откакто кризата в еврозоната облада общественото внимание и енергията на политическите елити в ЕС, усещането за неравноправие и за това, че едни се облагодетелстват за сметка на други се покачиха драстично. Това се оказва сериозна пречка пред договарянето на плановете за задълбочаването на европейската интеграция в еврозоната, а и в по-широкия Европейски съюз.

Тази есен отново се очакват нови идеи за бъдещето на ЕС като създаването на банков съюз. Големият проблем обаче е това да бъде "легитимирано в очите на хората на Европа", както го формулира ЕК. И точно тук започва конфликтът между общностното и индивидуалното, тъй като повечето европейски граждани са твърде заети с личните си проблеми, предизвикани от кризата и липсата на решение - загуба на работното място, ниски доходи, увеличаваща се данъчна тежест, безперспективност, емиграция. Това от своя страна кара националните политици да се фокусират именно върху тези проблеми, за да отговорят на очакванията на избирателите си.

Все по-често и по-свободно се говори за напускане на еврозоната от Гърция, за разпадане на ЕС, за Европа на няколко скорости, което обаче ще има жестоки последици за една не малка група граждани, които се възползват по една или друга причина от мобилността, която членството в ЕС предлага и която има нужда да бъде усъвършенствана. И именно тази мобилност заема основна част във въпросника. Става дума за една сериозна група, която включва студенти, туристи, презгранични бизнеси, командировани работници, емигранти, потребители, смесени бракове.

Моята лична Европа

В доклада на ЕК за европейското гражданство от 2010 г. се посочва, че от общо 122 милиона брака в ЕС около 16 милиона (13%) са с презграничен характер. Само през 2007 г. около 9 милиона граждани на ЕС са участвали в презгранични процедури, свързани с гражданското правосъдие. Над 30 милиона души всяка година в цяла Европа сигнализират, че са били жертва на престъпление. Според ЕК има данни, че много повече хора не подават данни, че са станали жертва на престъпление. Не е за пренебрегване и бройката на европейците, които придобиват недвижимо имущество в друга страна-членка. Само през 2007 г. обемът на трансграничните покупки и продажби на имоти е бил 10 пъти по-голям, в сравнение с 2002 г. Обем, чиято стойност се оценява на 55 млрд. евро.

Изключително сериозен проблем е достъпът до здравни услуги за временен престой в ЕС. Към 2010 по данни на ЕК 188 милиона европейски граждани са имали европейска здравна карта, което прави около 37% от общото население на ЕС. Броят на туристите, които избират друга страна-членка за своята почивка също заслужава внимание. През 2009 г. 37% от германците, 34% от британците и 16% от италианците са прекарали основните си почивки в друга страна-членка на ЕС. Всичко това е свързано както с използването на здравното осигуряване, така и с качеството на предлаганите туристически пакети и защитата на потребителите при измами. Има и още един голям проблем, за който рядко разбираме, ако не сме пряко засегнати - признаването на дипломите. Проблем, който в България е особено остър и с него от доста време вече се занимава българският евродепутат от групата на социалистите в ЕП Ивайло Калфин.

36 на сто от студентите твърдят, че са срещали трудности при признаването на дипломите си. По приблизителни оценки около 4 на сто от европейските студенти участват в програмата "Еразъм" по време на обучението си. От началото на програмата през 1987 г. досега над 2 милиона студенти са се възползвали от нея. Отделно от тях около 555 000 студенти учат в чужбина всяка година и тенденцията е броят им да се увеличава. Зад всички тези сухи числа и статистически данни стоят отделни животи, съдби на хора, които трудно се припознават като граждани на ЕС, ако са срещали проблеми при преместването си от една страна-членка в друга за учене, за работа, за брак или просто по време на отпуската си.

Именно затова ЕК пое ангажимент да работи по няколко проблема: премахване на препятствията пред хората с увреждания; информиране на гражданите за изборните им права; защита на жертвите на престъпления; осигуряване на справедлив процес в ЕС; презгранично данъчно облагане и регистрация на автомобили; свободно обращение на граждански документи; защита на европейските пътници; електронно правосъдие; изясняване на здравните права и възможностите за реимбурсиране; координация на социалното осигуряване.

Работата по решаването на тези проблеми продължава в Европейската комисия, но често е затруднена от прилагането на европейското законодателство на национално ниво, както и от различията в качеството на предлаганите публични услуги. Достигането на вече втръсналите на всички "европейски стандарти" е ключът, защото в противен случай по-богатите и по-уредени европейски държави винаги ще се чувстват ощетени от онези другите, а гражданите на по-бедните и неуредени държави винаги ще предпочитат да напуснат страната си, за да се възползват от по-високото качество на живот у по-развитите.

Отделете вашите 10 минути, ако вярвате, че нещо зависи от вашия глас. Резултатите от допитването ще бъдат обобщени в доклад за европейското гражданство, който ще бъде представен на 9 май 2013 г.