euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

„Днес е много важен момент. Краят на едно дълго пътуване, започнало през октомври 2005, преди почти шест години, в които Хърватия се промени много, които превърнаха страната във водеща демокрация и правова държава с функционираща пазарна икономика и които направиха обществото по-силно и по-динамично.”

Думите на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле най-добре описват значението на днешния ден в най-новата история на Хърватия. 20 години след получаването на независимост и след шест години преговори, страната получи уверение от най-висока степен – лично от председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу, че Европейският съюз е готов да я приеме за своя членка след две години.

Европейската комисия предложи на Съвета на министрите на Европейския съюз да затвори последните четири глави от преговорите за присъединяване с Хърватия, което проправя пътя на страната стане 28-та страна-членка на Европейския съюз на 1 юли 2013 г., ако Съветът приеме датата, предложена от ЕК, се казва в официално съобщение на председателя Барозу.

"Бих искал да поздравя хърватските власти, особено сегашното правителство, за тяхната усилена работа през последните години. Специално искам да поздравя хърватския народ. Присъединяването към семейството на ЕС е най-вече ваш успех! По време на моето посещение в Загреб в началото на април, аз лично видях, че присъединяването към ЕС е проект, който преминава политическите граници и е прегърнат от обществото като цяло, особено от хърватската младеж.”

От Москва, където се намира в момента, г-н Барозу се е обадил лично на премиера Ядранка Косор, която пък е в Лондон за среща с британския си колега Дейвид Камерън, за да й честити „добрата новина”. От своя страна г-жа Косор е обещала реформите да продължат и след края на преговорите – условие, което постави и комисарят по разширяването Щефан Фюле. Той обясни, че работата на Еврокомисията е приключила и че сега е ред на страните-членки да дадат своята оценка и да решат кога да бъде сложен официалният край на преговорите и да бъде подписан договорът за членство.

„С една дума, Хърватия трябваше да докаже, че е поела необратим курс на действие. Ние ще продължим да работим с Хърватия до момента, в който се присъедини към Европейския съюз, като наблюдаваме отблизо и докладваме за прогреса по всичките ангажименти, поети преди датата на членство”, каза Фюле пред журналисти в Брюксел. По думите му подходът на Комсията ще бъде „многостранен” и ще включва допълнителен мониторинг в областите „правосъдие” и „човешки права” – едни от най-тежките области от преговорния процес. Той обаче не каза дали датата за присъединяване може да бъде отложена, ако страната не изпълни ангажиментите си.

През последните месеци премиерът Ядранка Косор нееднократно заявяви, че целта на страната е да приключи преговорите до края на юни, когато изтича унгарското председателство на Евросъюза. В усилията си да покаже на Брюксел, че Хърватия е готова да да стане част от европейската общност, правителството на Косор не се спря дори пред това да поиска ареста на предшественика си Иво Санадер, както и на няколко бивши министри и ръководители на големи държавни компании.

Интересен факт е, че именно вчера арестуваният в края на миналата година в Австрия Санадер, пожела спешно да се върне в родината си, за да „разобличи лъжите против него и всичко, в което е обвиняван”. Според хърватски медии, причината за това желание, е че Санадер е знаел, че австрийските власти готвят неговата екстрадиция. Не се изключва и възможността Санадер да се върне като фактор в хърватския политически живот, от който се оттегли мълчаливо преди няколко години и да се опита да повлияе на предизборната кампания.

Защото краят на преговорния процес носи, освен всеобщата еуфория, и въпроса какво се случва след днешното решение на ЕС. Досега премиерът Ядранка Косор отхърляше възможността за предсрочни избори с мотива, че те би трябвало да се проведат след приключването на преговорите за членство с Европейския съюз. По закон редовните избори в страната трябва да се проведат до края на тази или в началото на следващата година. Не е изключено, обаче, добрите новини за еврочленството да форсират обстоятелствата.

А успехът на правителството да доведе до успешен край преговорите с ЕС, въобще не му гарантира изборна победа. Първо, защото голяма част от хърватите се отнасят по-скоро скептично и се боят от членството в Европейския съюз. И второ, защото, съдейки по намаляващата подкрепа към правителството, явно са недоволни от работата му.