euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Европа е готова за Хърватия, хърватите обаче се колебаят

Десислава Димитрова, February 8, 2011

Хърватия върви все по-уверено към членството си в Европейския съюз и вероятно ще постигне целта си да приключи преговорите за присъединяване до края на юни. По време на посещението на унгарския премиер Виктор Орбан в Загреб във вторник стана ясно, че през април страната ще получи конкретната дата, на която ще приключат преговорите.

„Март ще бъде месецът на успеха, а през април трябва да бъде получена и дата за края на преговорите. Ако не направим това сега, процесът на приемане в Европейския съюз ще бъде удължен”, заяви Орбан след среща с хърватския премиер Ядранка Косор. Той отказа да коментира с колко може да се удължи края на преговорите с мотива, че това ще стане ясно през април.

Косор съобщи, че до края на седмицата страната ще изпрати на Европейската комисия доклада за всички предприети мерки по глава 23, посветена най-вече на борбата с корупцията („Правов ред, свободи и сигурност”) и че очаква положителната оценка на Комисията за плана за преструктуриране на хърватските корабостроителници, чието приемане беше основно изискване към Загреб в преговорите за присъединяване. „Целта ни е да приключим преговорите до края на унгарското председателство. Това е историческа, стратегичска и символична цел, която искаме да постигнем в годината, в която страната ни отбелязва 20 години от своята независимост.”

От разпадането на бивша Югославия до днес, единствено Словения от бившите югославски републики успя да влезе в Евросъюза и дори да въведе еврото. Хърватия е на път, докато останалите страни са на различни етапи от пътя към бъдещото членство. И докато за хърватското правителство влизането в Европейския съюз и въвеждането на еврото е първостепенна цел (по-смели анализатори дори прогнозираха миналата седмица, че страната може да стане част от еврозоната още през 2013-а, ако преговорите приключат успешно), хърватските гласоподаватели явно не са съвсем убедени в предимствата на еврочленството.

Според изследване, публикувано по-рано тази седмица от местна социологическа агенция, дори половината хървати не са сигурни, че искат страната им да стане част от Евросъюза. ”Въпреки отпимистичните прогнози за влизане в Европейския съюз, конкретна дата за членството все още няма. Остава усещането, че всеки път, когато се появят знаци за влизането на Хърватия, някой вади заек от цилиндъра и ни изненадва. Такава изненада ни поднесоха и хърватските граждани”, обяснява резултатите от проучването агенцията.

А те показват, че през февруари против еврочленството са били 40.3% от хърватите (срещу 40.8% преди месец), докато 10.2 на сто не могат да решат дали са „за” или „против”. Според социолозите, част от участвалите в проучването са били повлияни от политическата кампания и от медиите, докато други са станали по-скептични, защото не са сигурни какво именно ще се промени в идващите месеци и години. Миналия месец подобно проучаване в Сърбия показа, че подкрепата сред гражданите за присъединяването към ЕС е спаднала до рекордно ниското равнище от 57%.

Освен, че по-скоро се боят от членството в Европейския съюз, хърватите явно са недоволни от работата на правителството, защото оценката по този показател е паднала до най-ниското ниво от 2004-а година насам, сочи изследването. На най-голяма подкрепа се радват не премиера Ядранка Косор или политическият й опонент Зоран Миланович, а президентът Иво Йосипович, поел поста в началото на миналата година. Бившият премиер Иво Санадер, който се намира в следствения арест в Австрия след най-голямата акция в борбата срещу корупцията, проведена от наследничката му Косор, очаквано е най-нехаресваният хърватски политик. Въпреки че след ареста на Санадер Косор смени ключови министри в кабинета, според данните от изследването това не е помогнало на правителството да спечели по-голяма подкрепа от гражданите.