euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европейският парламент ратифицира на 19 януари споразумението за стабилизиране и асоцииране със Сърбия, което е смятано за първа стъпка към евентуално членство в Европейския съюз. Това обаче не е краят на процедурата, тъй като досега само 11 от 27-те държави членки са одобрили договора. България беше сред първите, които ратифицираха споразумението.

Сърбия и ЕС подписаха споразумението за стабилизиране и асоцииране на 29 април 2008 година. Началото на ратификацията му обаче стана възможно чак две години по-късно, след като ЕС прецени, че Белград полага усилия да сътрудничи с Хагския трибунал по въпроса за заподозрените във военни престъпления.

В сряда евродепутатите одобриха и резолюция за Сърбия, изготвена от докладчика Йелко Кацин (АЛДЕ, Словения), в която се потвърждава, че бъдещето на страната е в ЕС. Документът окуражава Белград да продължи с усилията за постигане на тази цел и поздравява постигнатия напредък в процеса на реформи. В него се изтъква, че сътрудничеството с Хагския трибунал остава основно условие за по-нататъшния евроинтеграционен процес. Резолюцията приветства готовността на Белград да започне диалог с Прищина, който е важен с оглед на дългосрочната стабилност на региона. Евродепутатите също така призовават сръбските власти да вземат мерки, за да ограничат възможни злоупотреби с безвизовия режим, който е в сила от декември 2009 година. Причина за безпокойството беше големият брой хора, търсещи убежище в страни-членки на ЕС.

Напредъкът на Белград по пътя към присъединяването в ЕС и неотдавнашната визова либерализация обаче явно не са достатъчни, за да убедят сърбите в ползата от еврочленството

Миналата седмица правителствената канцелария за евроинтеграцията разпространи проучаване, което показа, че подкрепата сред гражданите за присъединяването към ЕС е спаднала до рекордно ниското равнище от 57 процента. От 2002 година насам, откакто се провеждат тези анкети, това е най-ниското ниво. За сравнение данните от последното проучване през юни сочеха подкрепа от 65 на сто. Директорът на канцеларията Милица Делевич обясни тревожните данни с умората сред сърбите от многобройните обещания и малкото конкретни резултати.

Според данните от допитването, проведено през декември миналата година, ако сега се организира референдум, 18 процента от гражданите биха гласували против членството в ЕС, докато 20 на сто дори не биха гласували. Друг интересен факт е огромната подкрепа от 78 процента за реформите, необходими за членството в блока. Две трети от запитаните казват, че реформите трябва да се осъществят дори да не са условие за членство.

Това може да се тълкува като промяна във възприятието на членството в ЕС. То вече не е самоцел, а стимул да се променят нещата отвътре. Хората искат промяна и мотивът Брюксел явно върши добра работа.

Според експерти, цитирани от белградските медии, причината за спада в подкрепата за ЕС се дължи и на икономическата криза. Професор Зоран Стоилкович от Факултета по политически науки казва пред белградското радио Б-92, че затварянето на страните от ЕС за работна сила от по-малко развитите страни е индикатор за това, че и Евросъюзът не е идеално място. Нарастването на безработицата в страните-членки също показва, че еврочленството няма да реши с магическа пръчка проблемите на страната.

Проучването дава подкрепа на това твърдение. Една трета от анкетираните смятат, че ЕС в бъдеще ще продължи да се затваря и дори може да се разпадне, докато 20 на сто са на мнение, че блокът ще преодолее проблемите, пред които е изправен и ще продължи да се разширява.