euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Този извод се съдържа в заключенията, договорени по време на Съвета на министрите на околната среда на ЕС, който приключи в Люксембург снощи. Изводът се базира на най-новата инвентаризация за 2007 г. Инвентаризациите се правят за 2 години назад. Независимо от това, европейските министри на околната среда настояват в заключенията си, които ще послужат за база за общата европейска позиция в Копенхаген, за по-амбициозен ангажимент на развитите държави. Призивът е до 2050 г. глобалните въглеродни емисии за бъдат намалени наполовина, а развитите държави да поемат ангажимент да свалят своите с 80% за същия период от близо 40 г. Сравнителната база да бъде 1990 г., каквото е и желанието на България, представено в Люксембург от министъра на околната среда и водите Нона Караджова.

Във вътрешно европейски план ЕС ще се ръководи от няколко критерия за оценка на способностите и отговорностите на развитите страни като: способност за финансиране на националното намаление на емисиите и закупуване на кредити за намаление от развитите държави; потенциала, който страните имат за намаление на вредните емесии; възможността за ранни действия; както и нещо много важно - тенденциите за развитие на населението и общите вредни газове. Целта е ЕС да може да прецени по-бързо дали да премине към ангажимент от 30% намаление на емисиите до 2020, а не както е договорено досега - 20%.

Съветът по околна среда в Люксембург реши също така, че би било добре в споразумението от Копенхаген да бъде включен и ангажимент на авиационната и корабната индустрия. Препоръката е авиационният сектор да намали емисиите си с 10%, а корабния с 20% до 2020 г. като за база се взимат нивата от преди 2005 г.

От съществено значение, според 27-те министри на околната среда на ЕС, е създаването на въглеродни пазари, затова е много важно да се постави и цена на въглеродните емисии чрез механизмите за търговия с излишъци и квоти, както и други пазарно-ориентирани системи, които да стимулират инвестициите в нисковъглеродни технологии. В заключенията се настоява развитите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, за която България е кандидат, да синхронизират въглеродния си пазар с други развити държави не по-късно от 2015 г. Целта е да се достигне до напълно интегриран глобален въглероден пазар.

И, ако досега са се правили национални инвентаризации на всеки 2 години, министрите препоръчват това да се прави на годишна база. Не на последно място е и препоръката периодът след Киото - 1 януари 2013 да бъде законово обвързващ за всички, за да се гарантира последователност при работата на бъдещото Копенхагенско споразумение, ако то бъде сключено през декември.

Според електронното издание EurActiv обаче, ЕС все още няма представа какво да прави с милиарди неизползвани въглеродни кредити, натрупани според протокола от Киото от Русия, Украйна и други бивши комунистически държави от Източна Европа. Основният проблем е, че законодателите се тревожат за удължаването на въглеродния пазар отвъд 2012, когато изтича срокът на Киото. А това е един от фундаментите на българската позиция - натрупаните излишъци да бъдат прехвърлени и в следващия период, за да може да се банкират и търгуват, когато бъде разработен подходящ механизъм и когато бъде определена цена.

Големият проблем е, че количествата, натрупани от Русия и Украйна са по-големи от тези на целия ЕС на 27-те, заяви Щефан Зингер, директор за глобалната енергийна политика на WWF. Възможността тези две страни да прехвърлят излишъците си след 2012 на практика ще "удави" преговорите по новото споразумение за климата. "Става дума за много пари. Не сме изяснили позицията си по този въпрос", е заявила говорителката на ЕК по въпросите на околната среда Барбара Хелферих, цитирана от изданието.

Целите на протокола от Киото бяха договорени на база нивата на емисиите от 1990 г. При страните от бившия Съветски съюз обаче, както и новите страни-членки на ЕС деиндустриализацията в периода на преход доведе до огромни излишъци от въглеродни емисии. Русия е натрупала около 5 млрд. единици (данните за България може да видите тук).