euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

По данни от инвентаризация, направена през 2007 г., България има приблизително по 50 млн. тона въглеродни излишъци, спрямо заложените в протокола от Киото цели за страната ни. Целта за България е да намали емисиите си с 8% спрямо 1988 г., което означава около 128 млн. тона годишно за периода 2008-2012 г. Тенденцията е покачване с около 1 млн. тона годишно. Това означава, че все още е трудно да се направи ясна прогноза какви ще бъдат излишъците на страната ни за в бъдеще.

Сега, броени седмици преди глобалната среща на върха в Копенхаген, когато трябва да се договори ново споразумение за климатичните промени, което да замени протокола от Киото, страната ни има твърда позиция, но продължава да не може да отговори ясно на въпроса защо досега не се е възползвала от международната търговия и да продаде част от излишъците си.

Международната цена варира от 7 до 8 евро на тон, което по груби сметки прави 350 млн. евро, ако продадем излишъците само от 1 година. Сума, която би достигнала да се запълни целия бюджетен излишък, че дори и някои други дупки в публичните финанси. Според експерта на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) Калин Илиев, причините за неосъществяването на международната търговия са няколко.

Една от тях е липсата на търсене. Един от най-големите производители на въглеродни емисии е САЩ, които обаче не са ратифицирали протокола от Киото и затова не могат да бъдат евентуални купувачи. Друг възможен кандидат е Япония. Втората причина за това България да не продава своите излишъци е, че някои купувачи поставят допълнителни условия, като например парите от продадените квоти да бъдат инвестирани само и единствено в проекти, които намаляват емитирането на въглероден диоксид. Тези проекти трябва, също така, да отчетат, че са допринесли за намаляването на точно такова количество, каквото сме продали.

Отделно от всички причини, които се изтъкват за липсата на търговия с въглеродните излишъци на България, г-н Илиев обясни, че всъщност у нас все още не се знае коя да бъде институцията, която ще се занимава с продажбите. За целта трябва да има правителствено решение дали и какви количества да бъдат продадени, след което да се реши дали търговията ще се извършва от фонд, от специализирана агенция или друг орган. Експертът настоява обаче, че не трябва да се продават всички количества, защото не се знае как ще се развие този пазар през следващите години. Още повече неяснота внасят и разногласията по новото споразумение от Копенхаген.

За него страната ни настоява излишъците по протокола от Киото да бъдат прехвърлени и в следващото споразумение, както и да се поеме дългосрочна цел до 2050 за банкиране и търговия. Отделно от това, българската позиция настоява за ясно разписани критерии за сравнимост на усилията, като за целта 1990 г. да служи за база за тази сравнимост. Казано с други думи, сравнения за това коя държава колко усилия е положила за намаляване на въглеродните си емисии да се правят на база нейното икономическо развитие, технически капацитет и финансови възможности.

Зад нашата позиция застават и всички новоприсъединили се страни-членки от ЕС. Трудността при решението дали да се продават въглеродни излишъци идва и от това, че не се знае колко амбициозно ще бъде новото споразумение от Копенхаген, а от това ще зависи и цената на излишъците в бъдеще. Остават неясни още и възможностите за банкиране на спестени емисии. Огромните очаквания са, изясняване да настъпи с новото споразумение. Проблемът е, че различията седмици преди сключването му, стават все повече и повече.

На 21 октомври в Люксембург ще се състои Съветът на министрите на околната среда, които ще се опитат да доизгладят различията си и да погдотвят единна позиция за редовния Европейски съвет в края на месеца. Окончателното решение обаче ще се вземе, отново, от лидерите на ЕС на съвета им през декември. Срещата на върха в Копенхаген започва на 7 декември и ще продължи 10 дни.

За проблемите пред наследника на Киото може да прочетете повече на линковете вдясно.