euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Всички в ЕС са съгласни, че споразумение по втория стълб на банковия съюз трябва да има до края на годината, но са наясно, че има прекалено много неясноти, чието изясняване от една страна е в зависимост от коалиционните преговори в Германия, а от друга от намирането на баланс между евространите и неевространите. Връзката с преговорите по нова управляваща коалиция в Берлин е, че от изхода на преговорите ще зависи дали Германия ще предпочете повече евроинтеграция или ще избере извъневропейски договорености (междуправителствен подход). На 15 ноември министрите на финансите се отказаха от преговори в ЕКОФИН по рамката за банково преобразуване, тъй като се нуждаят от още време за изглаждане на различията по ключови въпроси. Със същия аргумент икономическата комисия в Европарламента отложи за 18 ноември гласуването на директивата за Единния механизъм за преобразуване (ЕМП) за 5 декември (вместо 26 ноември). 

Въпросът за банковото преструктуриране, преобразуване или оздравяване, беше планирано да бъде обсъдено публично от финансовите министри на ЕС на 15 ноември, но вместо това литовското председателство излезе с изявление с основен акцент огромното желание и готовност на всички да се съобразят с крайния срок, поставен от държавните и правителствени ръководители, да се договорят до края на годината. За целта ще бъде създадена работна група, която ще проучи как точно да стане това. Групата ще работи по няколко водещи принципа, с основна цел, която звучи по-скоро пожелателно, отколкото осъществимо на този етап, а именно създаване на силен банков съюз, каквото и да стои зад думата "силен". Впрочем две са трактовките на думата "силен" в конкретния случай - общоевропейски и междуправителствен. 

Първият принцип, от който работната група ще се ръководи, е обхватът на ЕМП. Изходната точка трябва да бъде той да покрива всички банки, лицензирани в страните-участващи в механизма. Проблемът е как да се засили ролята на националните органи за преобразуване като се има предвид, че националните надзорни власти имат водеща роля при надзора на по-малко значимите банки в механизма за банков надзор. Това с други думи означава, че ще се търси начин да се запази националния суверенитет, като същевременно се осигури възможност за наднационално спасение или както полският евродепутат от групата на Европейската народна партия Danuta Hübner обясни, търси се да се упражнява надзор на национално ниво, а да се търси преобразуване на централно. 

Каква да бъде структурата на управление на ЕМП е вторият принцип, като работната група е натоварена със задачата да намери баланс между тежестта на гласовете с евентуално участие на Съвета. Трудността произтича от това, че очакванията към този механизъм са да може да взима бързи и ефективни решения кои банки трябва да бъдат спасявани, затова е изключително важно как ще бъдат разпределени гласовете в управителния съвет на ЕМП. Вторият принцип е пряко свързан и с третия, който се отнася до структурата на фонда за банково преобразуване. По този въпрос също липсва единодушие в Съвета. Председателството предлага да се работи в посока общевропейски фонд, а не система от национални. Също толкова проблемен въпрос, макар и не очертан като водещ принцип на работа в работната група, е как ще се финансира фондът, особено в преходния период, докато натрупа достатъчно средства.

На четвърто, но не по значение, място е принципът за договорните отношения и равното третиране между участващите страни и тези, които предпочетат да останат отвън, тъй като в тях ще продължи да има дъщерни дружества на банки-майки от страните-участнички.

Преговорите в Съвета вървят изключително трудно, както призна литовският министър на финансите Римантас Саджиус, до голяма степен и заради "политическия календар в различни страни-членки, което се отразява и на европейския дневен ред". Той обаче подчерта, че все още е възможна работата с настоящото временно правителство на Германия и че министърът на финансите Волфганг Шойбле участва много активно в дискусиите. "Не мисля, че това е основната причина за липсата на споразумение днес", каза той и добави, че оздравителният механизъм е доста по-сложен от надзорния, който също беше приет трудно, но навреме в началото на тази година. Г-н Саджиус призна обаче, че "сближаване" на позициите не е най-подходящата дума. Все пак той изрази надежда, че компромис е възможен.

В икономическата комисия на Европейския парламент преговорите също вървят трудно и бавно. Там ситуацията е дори още по-комплексна, тъй като основният докладчик по темата, португалския евродепутат Elisa Ferreira (Социалисти и демократи), предпочете да обедини в един доклад директивата за преобразуване на банките и предложението за единен механизъм за преобразуване (ЕМП). Шефката на комисията Sharon Bowles (АЛДЕ, Великобритания) завърши обсъждането на доклада на 14 октомври като заяви, че изпитва все повече резерви към него, тъй като според нея е много сложно да се дискутират двете предложения едновременно. Основният документ в частта за вътрешна капитализация (bail-in) обхваща целия ЕС и това прави невъзможно част от ЕС да предприема различни действия за преобразуване на банките. "Би било много неприятно, ако по силата на това, че участваш в един надзорен механизъм, се оказваш в неблагоприятно положение", каза тогава тя.

Ситуацията в понеделник вечерта, когато комисията се събра отново, за да обсъди темата, не беше много по-различна. До момента към доклада на португалския евродепутат са внесени над хиляда предложения за поправки. Г-жа Ferreira посочи, че някои евродепутати, представящи конкретни страни-членки, които тя не назова, се опитват да прокарват определени решения, но засега не са мнозинство. Основните различия са по отношение на създаването на финансово подпомагане, което да оказва помощ на закъсали банки, докато единният фонд за преобразуване се напълни с вноски от банкови такси. На този етап в икономическата комисия има съгласие това подпомагане да бъде под формата на кредитна линия, която да се отпуска от фонда в първоначалната фаза. 

Върви се към консенсус, но очевидно все още няма, и по друга важна тема - йерархията при използването на вътрешнобанкови средства. Европарламентът обаче е сигурен, че акционерите и след това кредиторите трябва да поемат загуби в случай, че дадена банка изпадне в несъстоятелност. По размера на оздравителния фонд също липсва съгласие на този етап в комисията. Холандският евродепутат Corien Wortmann-Kool (ЕНП) очерта основния проблем в разискванията, а именно това, че ЕМП е само част от общия пъзел. Фактът, че все още се работи по директивата за банково преструктуриране и оздравяване, както и по схемата за гарантиране на депозитите, прави задачата много сложна. Работата трябва да върви паралелно, смята тя. Друго нейно притеснение е, че заради ограниченията, които договорите на ЕС предоставят, има голяма опасност страните-членки да предпочитат междуправителствения подход (както стана с фискалния пакт и пакта "Евро плюс"), вместо общностния.

От думите на холандската евродепутатка, която е и докладчик в сянка, стана ясно още, че липсва съгласие по състава на управителния съвет на ЕМП, както и по въпроса кой ще взима решението за оздравяване на закъсали банки. Според либерала Wolf Klinz (Германия), Комисията не е най-доброто решение да бъде преобразуващ орган, тъй като й липсва демократична легитимност. Решенията, които този орган ще взима, ще имат много дълбоки последици и затова е важно кой ще ги взима. Той се спря доста по-задълбочено на въпроса с тежестта на гласовете в управителния съвет като посочи, че не може гласовете на страната по произход и страната-домакин да имат еднаква тежест. Понякога дъщерните дружества в страните-домакини са много по-големи от майките си в страните по произход. Такъв е случаят с UniCredit Bank, чието дъщерно дружество в Германия е много по-голямо от майката в Италия. 

Другият докладчик в сянка от групата на Зелените Sven Giegold (Германия) също подчерта, че е важно решението за преобразуване да се взима на централно ниво, като посочи обаче, че това не е решение, което се взима всеки ден за разлика от надзора. Той предположи, че Германия заедно с някои свои съюзници ще успее да спре европейското решение в Съвета и призова колегите си Европарламентът да се бори за силни европейски решения, които ще обхващат банките в цялото им разнообразие. Sharon Bowles засегна друг проблем в доклада, който се отнася до определението какво е държавна помощ. Не може, според нея, страни, които не са членки на надзорния механизъм и спасяват банки по един или друг начин това да се нарича държавна помощ, а когато се подпомагат банки от системата на надзорния механизъм, това да не се третира като държавна помощ. Важно е също така да се обхване по-добре проблема с дъщерните дружества, които не са в надзорния механизъм, посочи председателката на икономическата комисия в ЕП.

От обсъждането в понеделник вечерта в началото на ноемврийската пленарна сесия стана ясно още и това, че в момента се работи по няколко паралелни законопроекта, които са пряко свързани. Така например евродепутатите очакват от Европейската комисия да представи предложението си за банковата такса, с която ще се финансира фондът за преструктуриране, но представител на Комисията каза, че това е невъзможно, докато не бъде приключена работата по директивата за банковото оздравяване и ЕМП. Той каза само, че на този етап е сигурно, че таксата ще се определя от риска, така както той е дефиниран в директивата и регламента за банково оздравяване. Банките, които са с по-нисък риск, ще имат и по-ниска вноска във фонда. 

На фона именно на паралелната работа по ключови законопроекти, очакванията, че ще бъде постигнато споразумение до Коледа по единния механизъм за преобразуване на банки звучат твърде пожелателно. Гласуването в икономическата комисия е насрочено за 5 декември, а финансовите министри на ЕС ще го обсъдят отново на 10 декември. Дано поне дотогава да има нова правителствена коалиция в Германия. В противен случай шансовете вторият стълб на банковия съюз да бъде приет преди края на мандата на този парламент значително намаляват.