euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Без специално отношение или без основен ремонт на Дейтънското мирно споразумение може ли Босна и Херцеговина някога да изпълни критериите за членство в ЕС? Този въпрос изплува по време на поредната дискусия за бъдещето на Босна и Херцеговина в ЕС, организирана от информационния офис на Европейския парламент в Загреб в средата на май. В конференцията участваха хърватски евродепутати, представители на властите в БиХ, анализатори, бивши премиери, дипломати. На пръв поглед изглежда, че въпросите са два, но всъщност те се смесваха през цялото време, докато траеше двучасовата дискусия. Някои участници застъпиха тезата, че на БиХ трябва да бъде осигурен пряк път към членството в ЕС, докато други бяха против. Според бившия премиер на БиХ, а в момента заместник-председател на неправителствената организация Паневропейски съюз, Хасан Муратович много страни са влезли през задната врата в ЕС.

Това са Кипър, България, Румъния, балтийските държави. Той не обясни подробно защо смята така, но вероятно има предвид, че Кипър влезе в ЕС без да бъде решен проблемът с окупацията на северната част на острова, а България и Румъния влязоха с "патерица" - Механизма за сътрудничество и проверка - тъй като не бяха изпълнили условията, но беше важно геополитически да влязат. Муратович е на мнение, че единствено Хърватия е влязла по всички правила на ЕС и само тя е получила силен натиск за членство. Хърватия е първата страна влязла след известна промяна в подхода след петото разширяване на ЕС, което обединява голямата вълна от 2004-а и 2007-а година. Бившият премиер заяви, че ако БиХ трябва да следва пътя на Хърватия (а всъщност ще върви по много по-тежък път, тъй като подходът се промени значително с преговорите с Черна гора), това ще бъде много дълъг път. 

Ако ЕС искрено желае европейската интеграция на страната, пътят й към него трябва да е много по-бърз, заключи той. Хърватският евродепутат Андрей Пленкович от групата на Европейската народна партия, заместник-председател на външната комисия на ЕП и шеф на делегацията за Украйна, отхвърли тази теза като заяви, че единствената страна, която е влязла по пряк път в ЕС е Източна Германия. Новият подход на ЕС към Босна и Херцеговина сам по себе си е пряк път, смята г-н Пленкович. Става дума за германско-британската инициатива, благодарение на която беше размразено Споразумението за стабилизиране и асоцииране с БиХ и се създаде нов импулс за европейската интеграция на страната в ЕС. Тонино Пицула, евродепутат от групата на Социалистите и демократите, бивш министър на външните работи на Хърватия, заяви, че този подход вече никак не е нов - той е на близо две години и е крайно време да се направи оценка дали е свършил някаква работа или не.

Той припомни, че геополитиката в последните 20-30 години много пъти е била решаващ фактор в някои страни, които формално не са изпълнявали всички критерии, но са напредвали и са ставали членки. Дали е време за пряк път за БиХ е отворен въпрос, каза той. Дубравка Шуица, също от групата на ЕНП, пък беше категорична, че не трябва да има преки пътища. Всеки трябва да изпълни критериите и няма причина да се отстъпва от тях. Много по-важно е, каза тя, да се изравнят правата между трите конституционни народа в страната. 

Заместник външният министър на БиХ Йосип Бъркич увери, че страната не търси преки пътища, а справедливо отношение, "което уважава това, което БиХ е, а тя е наистина различно организирана и създадена". Заради налаганите от ЕС неизпълними условия, БиХ изгуби 7 години. Много е важно до края на 2017-а година страната да получи статут на кандидатка, макар че и тогава ще е много закъсняла спрямо останалите кандидатки с поне 3-4 години, каза той. Според него е много важно да се избегне възможността БиХ да изпадне в ситуацията на Македония. Важно е БиХ да не изостава от преговорния процес и е важно този процес да бъде видим както в БиХ, така и в ЕС, добави заместник-министърът.

Ларс-Гунар Вигемарк, шеф на Делегацията на ЕС и специален пратеник на ЕС в БиХ, призна, че е било грешка да се изисква от БиХ да прилага решения като Сейдич-Финци. По думите му, тези 7 години са били години на инерция. Важно е сега вниманието да се насочи към социалноикономическите реформи. Средно 10 години са необходими на една страна да се подготви за членство в ЕС. След това са нужни още 10 години, за да изпълни приложеното и да започне да действа като пълноправен член. 

Босна има проблем с идентичността

БиХ обаче не е като останалите страни, твърдяха някои от участниците. Според едни проблемите се коренят в Дейтънското мирно споразумение, а според други са доста по-дълбоки. Брус Бъртън, първи заместник на Върховния представител на международната общност и надзорник на района Бръчко, заяви, че най-голямото предизвикателство пред БиХ е, че нейните лидери не се идентифицират като босненци и не работят заедно, за да решават проблемите на страната си. "Много е трудно да се демонстрира национална идентичност в БиХ", каза той. Обикновено политиците се идентифицират като част от един от конституционните народи, вместо като босненци. В резултат някои политици работят само в полза на отделните народи, вместо за страната като цяло. 

С тази теза се съгласи и г-н Муратович, който отиде още по-далече като заяви, че в страната има остър дефицит на патриотизъм. На ключови позиции има хора, които не са патриоти, а повече слушат правителството в Белград, вместо Съвета на министрите. Според Муратович, президентът на Република Сръбска Милорад Додик е ходил много пъти в Москва, докато никой от Съвета на министрите или президентството не е бил на посещение там. Това е често срещано твърдение в БиХ, което г-н Додик категорично отхвърля и посочва, че има по-малко посещения от хърватския член на президентството в Загреб. 

Миле Ласич от Паневропейския съюз в БиХ също говори за липсата на патриотизъм в БиХ. Той заяви, че страната грешно се нарича мултиетническа, докато тя по своята същност е мултинационална страна. "Ние сме страна на замразени конфликти, на която са нужни специални решения", каза той, но уточни, че не става дума за нови присъединителни условия, а за по-силно посредничество. "Това е нашият последен шанс. В противен случай страната ще тръгне към някакъв вид разпад", предупреди той.

И все пак доминираше тезата, че основните проблеми на страната се намират в Дейтънското мирно споразумение. Журналистът от Vecernji list (босненското издание) Зоран Крешич обясни, че грешката е направена при самото сътворяване на Дейтънското споразумение, защото то е довело до спиране на войната, но е създало държава на неравните възможности. Създало е държава, в която сърбите имат държава в държавата. Без промяна на споразумението, БиХ няма сериозни изгледи да влезе в ЕС в следващите 20 години, което той описа като кратък срок. Нужно е ново вътрешно устройство, което да създаде равни възможности и за трите народа в страната. Той е привърженик на тезата, че на БиХ са нужни специални решения, които трябва да се търсят в тясно сътрудничество между ЕС и САЩ. 

Шефът на комисията по европейските въпроси в хърватския парламент Гордан Яндрокович се съгласи, че силен напредък не е възможен без споразумение между трите народа и трите основни международни актьори - Русия, САЩ и Турция. ЕС трябва да е осровен двигател на този процес, смята г-н Яндрокович. Евродепутатът от групата на Либералите Йозо Радош му опонира като заяви, че международната общност не е готова да отвори Дейтън, защото в момента не е възможно да се работи конструктивно с един от гарантите на споразумението - Русия. ЕС също не е готов да се ангажира по-задълбочено и с ентусиазъм в БиХ. Ларс-Гунар Вигемарк призна, че БиХ притежава известна доза изключителност, но преки пътища към ЕС няма. 

Някои от участниците настояха за по-голяма ангажираност на ЕС и международната общност. По думите на Хасан Муратович, БиХ не може да се справя сама, включително и по отношение на това да създаде истинска пазарна икономика. Нужни са толкова много и дълбоки реформи, които обаче не може да се проведат само с вътрешните сили. Като се започне от все още пребладаващия социалистически начин на мислене, мине се през границите, имуществено-правните въпроси, остатъците от предприятия, липсата на договори и споразумения със съседните страни. Бившият премиер напомни, че БиХ има 2-3 междудържавни договора и споразумения, а Република Сръбска има значителни икономически отношения със Сърбия. БиХ няма централна банка, което също е голям проблем. 

Дискусията завърши, както и много други дискусии по тази тема - без разбирателство за това кои са основните проблеми и как да бъдат решени. БиХ очаква помощ отвън и донякъде с основание, а международната общност, освен че има други проблеми за решаване, смята, че лидерите в БиХ трябва да положат повече усилия, за да покажат, че могат да работят заедно, да създадат механизма за координация по европейските въпроси и да започнат най-сетне важните за благосъстоянието на страната социално-икономически реформи. Те са важни и за ЕС, който иска да избегне прилива на нови и нови мигранти от бедните и нереформирани кандидатки и нови членки към по-богатите страни. Въпросът за това специална ли е Босна и Херцеговина обаче е много важен и ЕС не бива да избягва да отговори. 

Един от ключовете за решаване на босненската дилема е да се търси конструктивното сътрудничество на Сърбия, която поддържа близки отношения с Баня Лука, а също и на Хърватия. Важно е всички заинтересувани страни извън БиХ да намалят значително намесата си в страната и да подпомагат изграждането на босненска идентичност. А ЕС не бива да изпуска БиХ от поглед и да осъзнае, че страните, които останаха в процеса на разширяване, не са обикновени случаи. Тези страни имат сериозни проблеми и тяхното решаване ще отвори пътя им към присъединяване към ЕС, не обратното.