Москва предупреди Загреб за хърватски бойци на украинска страна

Москва предупреди Загреб за хърватски бойци на украинска страна - ОБНОВЕНА

Аделина Марини, February 13, 2015

Часове след сключването на второто мирно споразумение между Украйна и Русия "Минск 2" Русия даде ясно да се разбере, че и то няма да има шанс, тъй като Русия ще използва факта, че граждани на някои страни-членнки се сражават на страната на Украйна, за да заяви, че руските бойци в Украйна нямат нищо общо с Кремъл. Това стана ясно от острото предупреждение, което руското министерство на външните работи отправи към Хърватия, за участие на нейни граждани в сраженията на страната на Украйна. "Москва е притеснена и изненадана, че хърватската първа вицепремиерка и министърка на външните и европейските работи Весна Пусич потвърди в изявление пред медиите, че хърватски войници се сражават в украинската армия", се казва в изявление на руското министерство, цитирано от руската осведомителна агенция ИТАР-ТАСС, чиято новина беше споделена в Туитър от профила на министерството на външните работи. "Забележително е, че изявления относно участието на европейски граждани в наказателните операции на Киев се правят заедно с неоснователните обвинения за присъствието на руски войници на украинска територия", се казва още в изявлението.

В него се призовават хърватските власти да обърнат специално внимание на решенията, взети от контактната група в Минск днес (12 февруари), тоест да направят необходимото, за да изтеглят хърватските граждани от Украйна. Хърватското външно министерство отговори като приветства сключеното в Минск споразумение, но посочи, че хърватските граждани (осем на брой), не са свързани с нито една държавна институция и Хърватия по никакъв начин не ги подкрепя. Според хърватски медии, това са бивши ветерани от войната за независимост на Хърватия от бивша Югославия в началото на 90-те години на миналия век. "Независимо че става дума за твърде малък брой хора, ние сме притеснени и следим ситуацията най-сериозно". Хърватското министерство посочва още, че всички бойци, включително и хърватските, които се намират в Украйна, трябва да се върнат в родините си, за да дадат шанс на споразумението да даде конкретни резултати.

Хърватският премиер Зоран Миланович каза преди началото на неформалната среща на върха на ЕС в Брюксел, че няма какво да се направи по въпроса, докато това не е терористична организация. Ако тяхното участие по някакъв начин се свърже с тероризма не само в Украйна, но и в Близкия изток, което според него е по-сериозно, тогава всички страни, включително и Хърватия, ще търсят начин да реагират. Днес е обичайно хора с различни мотиви, основно пари, да заминават да воюват. "За съжаление е така", каза Миланович. Той посочи също, че ситуацията в Украйна днес много му напомня на преживяното от Хърватия по време на войната за независимост. Същия тип преговори, прекъсване на огъня, каза той.

Преди началото на срещата, която е доминирана от ситуацията в Украйна и към която се присъедини за кратко и украинският президент Петро Порошенко, почти всички лидери на страните-членки бяха предпазливи по отношение на "Минск 2" заради това, че предишното минско споразумение не се спазваше. "Днешното споразумение от Минск е добра новина и дава надежда. Надеждата е нещо хубаво, дори съществено, но тя не е достатъчна. Истинското изпитание ще бъде спазването на примирието на терен. Първото споразумение, ако си спомняте, не се спазваше", каза председателят на Европейския съвет Доналд Туск. В отговор на въпрос на euinside след края на срещата г-н Туск каза обаче, че няма доказателства за участието на европейски граждани в боевете в източна Украйна. "Моята оценка и интуиция показват, че това е по-скоро пропаганда, а не факт. Със сигурност това не е основния проблем, когато става дума за изпълнение на споразумението. Най-напред се нуждаем от политическа воля от руска страна", добави Туск. Френският президент Франсоа Оланд, който участва в договарянето на примирието в Минск, също подчерта, че едно споразумение не гарантира, че ще бъде спазвано. "Трябва да бъдем предпазливи", каза той пред журналисти.

"Ако е истинско примирие, то ще бъде приветствано, но това, което има значение е какво става на терена, а не какви думи за мир са написани на хартия. И мисля, че Владимир Путин трябва да знае, че ако не се промени поведението му, санкциите няма да бъдат премахнати", каза премиерът на Великобритания Дейвид Камерън. Върховният представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини от своя страна заяви, че ще представи на лидерите конкретни предложения за наблюдение на изпълнението на споразумението. "От последното мирно споразумение в Минск досега са загинали хиляда души", припомни финландският премиер Александър Стуб и добави, че приключва една епоха - краят на края на Студената война. Според него има пряка връзка между гръцката ситуация и Украйна, защото гръцкото правителство има много близки отношения с Русия. "Аз, разбира се, вярвам, че като член на ЕС и на еврозоната Гърция ще остане непоколебима и вярна на европейските ценности", завърши г-н Стуб.

Литовската президентка Далия Грибаускайте разкритикува споразумението като го нарече "слабо". То е само частично, единствено примирие, каквото вече имахме преди пет месеца. В новото споразумение отсъства контрола на границите, което означава, че границата е отворена за още военна намеса и военно оборудване, каза тя.

euinside в Хърватия