euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Какво би станало, ако Турция официално обяви, че може да последва "норвежкия сценарий" на отношения с Европейския съюз? От една страна това би предизвикало множество въздишки на облекчение в много страни- членки, които къде явно, къде на ум са против членството на над 70-милионна мюсюлманска Турция; но, от друга страна, онези, които подкрепят нейното присъединяване към Евросъюза ще посочат, че е изгубена невероятна възможност за сигурността и силата на Европейския съюз, особено по отношение на Близкия изток, с който ЕС щеше да има пряка граница, ако Турция стане член.

Какво представлява Норвежкият сценарий?

Норвегия подава молба за членство в ЕС, заедно с Великобритания, през 1963 година. Франция обаче отхвърля кандидатурата на Великобритания, заради което присъединителните преговори с Норвегия, Дания, Ирландия и Великобритания са прекратени. Това се повтаря два пъти. Норвегия приключва успешно преговорите през 1972 година, но след проведен референдум, резултатите от който са отрицателни, Норвегия се включва в Европейското икономическо пространство. Страната е с напълно приведено европейско законодателство, член е на Шенген, но обществото в скандинавската страна проявява съпротива и на втория референдум за присъединяване през 1994 година и така остава извън ЕС.

Миналата седмица EurActiv цитира турския главен преговарящ с ЕС Егемен Багъш, според когото "Може би като в случая с Великобритания, нашата кандидатура ще бъде блокирана, но отново като Великобритания ще подходим решително и ще станем член ... Или като Норвегия - няма да станем член, но ще бъдем тясно свързани с Европейския съюз". Г-н Багъш е казал това в Брюксел по време на двучасов разговор с журналисти. Главният преговарящ намекна още, че е възможно и в Турция да се проведе референдум:

"Вярвам, че докато приключим преговорите подходът на френския народ ще бъде подобен на днешния. Силно вярвам, че докато приключим преговорите, страните-членки на Европейския съюз ще се опитат да лобират, за да си осигурят гласуването и на турците дали да станат член на ЕС".

На euinside се удаде изключително благоприятната възможност да поиска повече подробности за тази нова турска позиция по време на еднодневното гостуване у нас на премиера на югоизточната ни съседка Реджеп Тайип Ердоган. На въпроса на какво се дължи тази промяна в позицията на страната му, както и дали е възможно в Турция да се проведе референдум за членство в ЕС, г-н Ердоган отговори, че не е много хубаво да се разчита на медийни публикации и че е разговарял с г-н Багъш по въпроса. Норвежкият сценарий не може да бъде приложен за Турция, каза още той и отново отправи остри обвинения срещу Евросъюза:

"До момента към никоя друга страна-членка на ЕС не са поставяни такива условия. Вече 50 години Турция постоянно е забавяна и винаги се поставят различни пречки. Подобни пречки в момента виждаме, че се поставят и пред Хърватия с различни оправдания. Това не са правилни неща, не са хубави неща. Ако ЕС подкрепя разширяването си, ако ЕС желае да бъде разнообразена структурата му и ако вижда в своята структура съюз на цивилизацията, той трябва да подкрепи този процес. ... А успоредно с това една друга пречка е, че при някои глави дори въобще не става въпрос за отваряне. Виждаме, че от време на време може да се отвори една глава, понякога две, а понякога въобще нито една глава и такива периоди на загуба ни карат да губим време. Но, ние въпреки всичко търпеливо си работим, учим си урока и се надяваме, че с успех ще приключим".

Турция започна присъединителните преговори с ЕС през 2005-та година. Оттогава досега обаче процесът върви бавно, заради множество нерешени спорове между двете страни - като този с остров Кипър. В резултат на липсата на напредък по казуса, ЕС блокира отварянето на 8 от присъединителните глави, като забрани и затварянето на приключени глави.

Българската позиция

Независимо, че България е член на Съюза от 2007 година, страната все още не е представила официална позиция за присъединяването на Турция, извън дежурните фрази, че България подкрепя Турция в присъединителния процес и се надява страната да изпълни всички критерии. Премиерът Бойко Борисов не направи изключение като заяви, че България като добър съсед подкрепя европейската перспектива на Турция. Попитан дали България трябва да проведе референдум относно бъдещото членство на Анкара, г-н Борисов заяви: "В момента Турция работи по присъединителните глави, съответно по график би трябвало да ги затвори, така че въпросът днес за референдум не стои, тъй като още Турция върви по пътя на своята европейска перспектива".

euinside припомни, че при сбогуването си с България френският посланик у нас Етиен дьо Понсен заяви, че много европейски страни очакват да чуят мнението на страната ни относно членството на Турция в Евросъюза. Премиерът се възмути от това припомняне като заяви: "Аз не виждам смисъл да се занимаваме с какво е казал някой. Ние сме суверенна държава и към дипломатите се отнасяме с необходимото уважение, но многократно в България те надвишават правата си. Ако нашият посланик в Париж отиде и даде по този начин на Саркози съвети какво да прави, аз мисля, че френската реакция ще бъде да го изпъдят от Франция. Мисля, че в присъствието на моя колега, когато решаваме толкова сложни въпроси между България и Турция, наследени с векове и с години, да коментирам какво е казал един държавен чиновник, когато си е тръгвал от България, мисля че не би трябвало дори да ме питате".

Извън изключително недипломатичния тон, който г-н Борисов употреби, за да отговори на euinside, буди недоумение и какво точно в казаното от Негово Превъзходителство Етиен дьо Понсен е "извън правомощията му на дипломат". В крайна сметка нормално е страна, която е пряк съсед на Турция и има с нея противоречива история, да бъде питана дали има възражения срещу членството й или не. Едва ли може да се възприеме за "намеса в суверенитета" припомнянето, че българското мнение по въпроса е важно за нейните партньори в ЕС.

Както каза и самият Бойко Борисов, твърде много важни въпроси има за решаване между България и Турция. Именно заради това и независимо от приятелския тон между него и Реджеп Тайип Ердоган, мнението на София е повече от важно. И би трябвало всъщност да се радваме, че някой ни пита, защото доста често се случва България да си мълчи по важни теми от европейския дневен ред и да не формулира собствена позиция, нито пък да бъде питана. Още по-голямо недоумение буди и липсата на интерес у българската политическа класа (с някои изключения) към тази тема, която би трябвало да е от особено значение.

Така например, наскоро председателят на Народното събрание в парламентарна република България Цецка Цачева отговори на питане за провеждането на референдум за членството на Турция в ЕС така: "Кои сме ние, че да казваме дали Турция трябва да се присъедини към Евросъюза?" Ами ние сме съседите на Турция и пълноправен член на Европейския съюз. Може би, не ни интересува какво правят съседите и какво се случва в собственото ни европейско пространство? Или просто и ние още се чувстваме гост в ЕС?