euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Ако я нямаше Желязната завеса, то със сигурност българите и румънците, но също поляци, чехи, словаци и всички останали, за които Берлинската стена беше пречка пред икономическата им и индивидуална свобода, нямаше да бъдат бедните роднини, които застрашават благоденствието на своите западни братовчеди с желанието си за по-добър живот, по-висока заплата и повече възможности за работа. Ако Желязната завеса я нямаше, тогава вероятно източноевропеец нямаше да е синоним на беден, корумпиран, но в повечето случаи добре образован. И не на последно място, ако я нямаше завесата, европейският Запад нямаше да се налага да търси евтин труд в Турция и африканското средиземноморие, а щеше да използва културно по-близките си роднини от Източна Европа. Само че завесата я имаше и тя вършеше своята разрушителна роля в продължение на десетилетия. 

Две десетилетия след падането на Берлинската стена и премахването на Желязната завеса, романтиката от обединението на Континента е изчезнало и на нейно място се настанява нуждата от нова завеса. За щастие, засега поне, не Желязна, както euinside писа наскоро, но все пак завеса. Европейският Запад успя да преглътне 8 източноевропейски страни и най-вече полския водопроводчик, но се задави с българските и румънските нискоквалифицирани работници и особено с ромите, за които от 1 януари тази година отпаднаха и последните ограничения в ЕС. Това отприщи вълна от, на моменти, доста просташка истерия във Великобритания, която ще има дългосрочни последици върху възприемането на българите и румънците по принцип, но и на европейската идея като цяло. 

Проблемът обаче е, че притесненията от българо-румънска инвазия не са само във Великобритания. Има ги и в Холандия, която все по-често напоследък свири в анти-интеграционистки хор с Обединеното кралство. За щастие все още дискусията не е на нивото на британската истерия, но проблемът се разглежда изключително сериозно и то основно с акцент върху българите, а не толкова румънците. 

Тази седмица холандският независим аналитичен център Холандски научен съвет за правителствена политика (WRR) разпространи свое проучване [на английски език], в което посочва проблемите, но предлага и решения. Въпреки че се посочва, че на 1 януари не е настъпила голямата опасност, каквито очаквания е имало, се казва ясно, че са налице данни за тревога. И те произтичат основно от ниската квалификация на българите. Прави се сравнение с последиците от приема през 60-те и 70-те години на миналия век на множество гастарбайтери от Турция и Мароко, които впоследствие са останали без работа и са създали напрежение в социален план. В Холандия от 2004-та година досега (голямото разширяване) има около 340 000 емигранти от Централна и Източна Европа. Въпреки съществуващите трудови ограничения до 31 декември 2013 година, се предполага, че в Холандия има между 34 000 и 44 000 българи и между 62 000 и 72 000 румънци. 

Те са влезнали в страната като самонаети, студенти, чрез намиране на работа с разрешителни за работа или като нелегални трудещи се. WRR предполага, че румънско-българското присъствие ще стане по-видимо тази година, тъй като емигрантите ще пребивават в Холандия напълно законно. За да стане картината по-ясна, населението на Холандия по данни на Евростат от 2013 г. е близо 16.8 милиона. Заетостта е сред най-високите в ЕС - 71.9%. 

Плюсове и минуси на българо-румънската трудова миграция

Проучването на временните трудови емигранти от Централна и Източна Европа в Холандия се разглежда като най-положителното, защото носи нетен принос от 1800 евро на човек годишно. Ползите се умножават и от факта, че европейските мигранти плащат данъци и рядко използват социалните придобивки. На този етап отсъстват емпирични данни, които да потвърдят страховете за европейски социален туризъм. В изследването си WRR отбелязва обаче, че холандската социална система е доста податлива на измами, което създава условия за злоупотреби със социални помощи. Проблемът обаче е, че на този етап Холандия привлича преимуществено по-висок брой нискоквалифицирани емигранти. Така например една пета от трудовите емигранти в Холандия са нискоквалифицирани, докато специалистите са само малко над 2% от всички работещи. 

И въпреки че днешните европейски трудови емигранти са много по-квалифицирани от гастарбайтерите през миналия век, значителна част от тях се намира на дъното на трудовия пазар и заема така наречените "гъвкави работни места" - временни договори. Това важи с особена сила за българите, които вече се намират в Холандия, твърди мозъчният тръст. Средно погледнато, българите са с много по-ниско образователно ниво от българите в самата България, смята WRR. Румънците са в малко по-благоприятна светлина, тъй като изглеждат с по-високо образователно ниво. Само че ромите от Румъния и България имат твърде малко или никакво образование. Затова и WRR препоръчва на правителството да концентрира политиката си върху образование и интеграция в холандското общество.

В момента в Холандия има цели градове и села, които са с висока концентрация на нови, основно нискоквалифицирани европейци, много от които не говорят дори малко холандски. Сред тях турско-българската група е в най "тревожна" ситуация, тъй като е с много ниски доходи и на практика се движи изцяло в сивия сектор на заетост. Такива градове са Ротердам и Хага, но също и малките населени места в провинциите Ноорд-Брабант и Лимбург. 

В проучването на WRR се посочва още, че освен нискообразованите българи и румънци, най-вече ромите, потенциален проблем представляват студентите, а също и работещите за мултинационални компании. Аспектите обаче са различни. Нискоквалифицираните са проблем от гледна точка на тежест за социалната система и предпоставка за напрежение, докато студентите са потенциал, който Холандия би искала да задържи. А работещите източноевропейци в мултинационални компании в страната пък поставят холандците в неравностойно положение. След Германия, Китай и Белгия, България е четвъртата най-важна страна на произход за чуждестранни студенти в Холандия. В момента те са 1600, докато през 2007-2008 са били 711. Броят на румънските студенти също е значителен, но по-малък от българските - 1050. Повечето студенти се връщат в родината си, най-вече българите, които не се чувстват у дома в Холандия. Това обаче е проблем за страната.

Проблем е и в общоевропейски план, защото Холандия има нужда от висококвалифицирани работници, но WRR признава, че България също има нужда от тях, още повече, че страната страда от жестоко изтичане на мозъци. Българите и румънците са атрактивни за Холандия, тъй като 21% от българите 12% от румънците са с висока квалификация, докато само 11% от българските и 2% от румънските специалисти извършват висококвалифициран труд. Феноменът е известен като "прахосване на мозъци" и не е познат само в Холандия. 

Що се отнася до източноевропейците, които работят в Холандия през мултинационална компания поставят в неравностойно положение холандците, тъй като им се плащат осигуровки в страните по произход, които в повечето случаи са доста по-ниски. Затова и не се наемат холандци, за които разходите по осигуряването са чувствително по-високи. 

WRR предлага няколко интересни идеи, които може да бъдат допълнени и с решения на европейско ниво. Една от идеите е например страните, които са най-често обекти на трудова миграция да инвестират в страните по произход. Инвестицията може да бъде в здравните системи или в техническо образование, защото в проучването се посочва, че 7% от румънските лекари са емигрирали. Може да се въведат и ротационни схеми за висококвалифицирани специалисти и за студенти. Това ще гарантира, че част от специалистите ще се завърнат в родината си, но ще запазят връзките си с Холандия. Така създадените мрежи от знание може да стимулират сериозно икономическите ползи от трудовата миграция за Холандия.

WRR смята, че има достатъмно поле за действие и сътрудничество в социалноикономическата сфера по интеграцията на нискоквалифицирани роми, което включва и връщането им, ако мерките не дадат резултат. Аналитичният център смята, че контактите между холандското правителство, България и Румъния не бива да се ограничават само до наскоро сключените споразумения за прилагане на трудовото законодателство. Също толкова важно е да се разработят доста по-широки, базирани на знанието, икономически отношения между страната-домакин и страната на произход. Вариант е размяната на технически персонал от средния ешелон, партньорства между университети и други научни мрежи. На локално ниво пък се предлага инвестиция в интегрирането на българите и румънците от дъното на трудовия пазар чрез обучение по език и квалификация, така че да се гарантира, че те в дългосрочен план няма да остават без работа. 

Всичко това обаче не може, а и не бива да се решава само на двустранно ниво, тъй като пазарът, с всичките му ограничения и недостатъци, все пак е доста общ европейски. Затова трябва да се помисли сериозно върху сключването на трудов пакт, който да позволи от една страна да се предотврати и дори се възстанови в известна степен изтичането на мозъци от най-бедните страни-членки. А след кризата в еврозоната, това съвсем не са само България и Румъния. Изтичане на мозъци се наблюдава още от Гърция, Испания, Португалия, Ирландия. Много често този процес е резултат в повечето случаи от лошо управление и в много по-малка степен от външни икономически обстоятелства. Затова и решението може да се търси на европейско ниво в подобряване на управлението в най-бедните страни, които не са извършили достатъчно структурни реформи или които имат проблеми с върховенството на закона и корупцията.

При последните може да се помисли за пренасочване на еврофондовете към системите на здравеопазване и образование, за да може специалистите да бъдат мотивирани да останат у дома. И тъй като в образователната система проблемът често е манталитен и културен, което спъва радикалната трансформация там, еврофондовете биха могли да финансират вноса на учители в България и Румъния, за да може да се повиши значително качеството на образованието, особено в началните и средните училища, а също и да може системата да се отвори към промени. Вярно е, че многогодишната финансова рамка е вече одобрена, както и повечето национални програми, но със сигурност страни като Великобритания и Холандия биха могли да инициират промени, за да се избегне напрежението от трудовата имиграция. Все пак това е проблем, който беше достатъчно дълго подценяван, а в момента е най-голямата заплаха пред европейската интеграция, тъй като е страничен продукт от липсата на икономическо изравняване. Най-важното обаче ще е да се избегне затварянето на и без друго съвсем леко отвореният европейски пазар.