euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Консервативната партия Хърватски демократичен съюз (HDZ/ЕНП) е най-големият и убедителен победител във втория кръг на местните избори в страната, но на национално ниво остава дилемата дали ще се намери стабилен коалиционен партньор или ще се върви към предсрочни избори. Намиращото се в управленски вакуум правителство на Андрей Пленкович, заради пропадането на коалицията с Мост от независими листи (Most NL), се надяваше резултатите от местните избори да донесат решение на тази дилема, но в момента всичко зависи от оцеляването на либералите - Хърватската народна партия (HNS/АЛДЕ). 

Победители и губещи

HDZ подобри резултатите си от предишните местни избори през 2013-та година, като вече държи 12 от 20-те жупании (области), а в 13-та жупания спечели изборите в коалиция. Консерваторите имат кметове в 62 от 128 града, което е с пет повече от 2013-та година. HDZ е победител в 195 от 428 общини. В Загреб партията изгуби още в първия кръг. Всички останали партии са губещи. Втората по големина политическа сила - Социалдемократическата партия (SDP/ПЕС) под ръководството на Давор Бернардич потвърди тенденцията в Европа за упадък на социалдемократическите сили. Партията влоши резултатите си в сравнение с 2013-та година и както отбелязват хърватски медии, представянето й вече не отговаря на претенциите й на национално ниво. 

Сериозни загуби претърпя и доскоро лоялният им коалиционен партньор либералите от HNS, ръководени от бившия вицепремиер и министър на икономиката в правителството на Зоран Миланович Иван Върдоляк. Най-голямата им загуба е в Загреб, където тяхната кандидатка Анка Мрак-Тариташ, подкрепена от SDP изгуби с малко от несменяемия и вече доволно арогантен кмет Милан Бандич, който успя да спечели шести пореден мандат. Според хърватски медии и анализатори, една от основните причини за загубата на Мрак-Тариташ е в слуховете, които впоследствие се потвърдиха, за подготвяна управляваща коалиция между HDZ и HNS. Тези спекулации доведоха до разцепление и в самата либерална партия.

Една част от ръководството й, сред които заместник-председателката Анка Мрак-Тариташ, почетната председателка Весна Пусич и други видни хаенесовци категорично се обявиха против коалиция с HDZ. Опасенията им са, че това ще доведе до изчезването им от политическата сцена. Отделно от това за тях HDZ е идеологически противник. HNS се представи доста добре на парламентарните избори миналата година, въпреки че Народната коалиция, в която участваха заедно с SDP, изгуби изборите. Членове на либералите бяха сред кандидатите, спечелили най-много чрез преференция. Партията има в парламента 9 депутати, които са напълно достатъчни, за да се формира управляващо мнозинство с HDZ, които вече имат на своя страна представителите на малцинствата и някои дребни партии, но не им достигат няколко гласа. 

Либералите са изправени пред дилемата дали да се съюзят с HDZ, защото предсрочни избори може да им донесат по-лош резултат или да остояват принципите си. Според най-новото социологическо проучване, публикувано в понеделник, подкрепата за либералите е спаднала в сравнение с предходния месец от 3.6% на 3.0%. Тази седмица партията ще заседава на всички свои управленски нива, като Иван Върдоляк обяви, че залага мандата си в предстоящите разговори. Ако HNS откаже участие в управлението, това почти сигурно означава да се отиде още веднъж до урните - за трети път в последните 2 години. 

Друг голям губещ на местните избори с голям ефект за бъдещето си на национално ниво е Most NL, които изгубиха дори своята крепост Меткович (Дубровачко-неретванска жупания) и то от HDZ. Евентуални предсрочни парламентарни избори биха могли да бъдат край за тази партия, която имаше обещаващо бъдеще на балансьор и реформатор, но се оказа протестно движение, което не може да действа конструктивно. Подкрепата за тях е спаднала от 10.2% преди месец на 7.2%. 

Големият залог - образованието

Най-големият случаен победител от евентуална коалиция с HNS може да се окаже ... образованието. Според информации в хърватските медии лидерът на либералите Иван Върдоляк е договорил с HDZ няколко важни позиции в правителството, включително вицепремиерско място и поста министър на образованието. Темата е особено нажежена, откакто HDZ взе властта и това отприщи сериозна битка срещу консервативните течения в партията. Още с идването си на власт преди една година правителството начело с HDZ уволни автора на мащабната курикуларна реформа в образованието, която включва цялостна промяна на съдържанието на учебниците от първи клас до завършване на средното образование. 

Това отприщи безпрецедентно масов протест в много градове на Хърватия. Според официални данни в протеста миналата година се включиха над 50 хиляди души. Малко след това правителството падна, проведоха се нови избори, дойде ново, но реформата не беше на преден план. Наскоро правителството на Андрей Пленкович отново разгневи прореформаторската общност, след като министърът на образованието назначи по непрозрачен начин фигура, смятана от реформаторите за спорна, за ръководител на реформата. Протестът се повтори отново миналата седмица на същата дата - 1 юни. Тази година в Загреб протестът премина под формата на шествие от централния площад "Бан Йелачич" до централната гара. Целта беше да се символизира масовото изтичане на мозъци от Хърватия. 

По данни на полицията в протеста в Загреб са се включили 20 000 души. Според организатори и участници причината за по-малкия брой протестиращи се крие именно в това, че откакто отпаднаха трудовите ограничения за хървати в някои страни-членки на ЕС все повече и повече напускат страната. Друга причина е времето. Минути преди началото на протеста в центъра на града се изсипа градушка. Има и трета причина - някои критикуваха организаторите, че провеждат протеста само дни преди втория кръг на местните избори и заподозряха политически елемент. 

Иван Върдоляк, лидерът на либералите, беше един от най-ярките поддръжници на протеста и един от най-гласните критици на правителството за това, че не провежда образователната реформа, предложена още от правителството, в което той беше вицепремиер. Затова предложението на HDZ човек на HNS да поеме образованието и да проведе реформата по техен вкус е много изкусително. То изправя либералите пред тежка дилема - дали да рискуват партията си в името на реформата, като допълнителен риск е да не им се остави достатъчно свобода да я реализират, или да опитат да премерят силите си на нови избори.

Ако HNS се съгласи да участва в правителството на тази цена, това ще бъде много удобно и за министър-председателя, който досега не смееше да уволни министъра на образованието, въпреки множеството критики срещу него, една от които е заради плагиатство, а другата, заради това, че работи за подмяна на либералната образователна реформа с консервативна революция. Пленкович досега мълчеше и за образователната реформа като цяло, както и за протестите. 

Агрокор

Евентуални предсрочни избори биха могли да имат отрицателен ефект и върху кризата в концерна "Агрокор", който в момента е управляван от правителствен комисар, чиято задача е да проведе преструктуриране на компанията. Политическата несигурност може да забави този процес и да предизвика нова криза, ако не бъдат постигнати споразумения с кредиторите и доставчиците на концерна. Напрежението около концерна все още не е стихнало и дори нараства, след като руската Сбербанк настоя държавата да поеме и дълговете на концерна, след като се е заела с управлението. Ситуацията с "Агрокор" има не само национален, но и регионален мащаб. 

Социологическите проучвания показват, че в момента HDZ има най-висока подкрепа от 34%, която е нараснала в сравнение с месец май (30.8%). На второ място е SDP с подкрепа от 24.8% (24.1% през май). Изглежда, че песента освен на Most NL е изпята и за антисистемната и евроскептична партия "Жива стена", чиято подкрепа спадна от 7.6% през май до 6.1% през юни. Евентуална управленска коалиция с HNS би могла да утвърди HDZ като дясноцентристка формация, за каквато я представя премиерът Пленкович.