euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Черногорски, сръбски език или майчин да се нарича официалният език, на който се обучават децата в черногорските основни училища. Този привидно лингвистичен спор между управляващи и опозиция може да застраши не само новата учебна година, но и европейското бъдеще на Черна гора. Дебатите се водят отдавна, но сега достигнаха своя пик в навечерието на обсъждането на промените в избирателния закон, за чието приемане опозицията постави като условие прокарването на промени в друг един закон - този за общото образование.

За част от опозицията най-приемливата и неутрална опция е предметът да се нарича майчин език и литература. Заложената в закона постановка, че обучението се води на черногорски език, според просръбските партии е опит за асимилация. Премиерът Игор Лукшич показа известна гъвкавост, като посочи, че ако опозицията излезе с единно предложение не вижда пречки то да не бъде обсъдено. Неговото предложение за учебния предмет е той да се нарича черногорски/майчин език и литература и при желание да бъде вписан като черногорски/сръбски. Представители на опозицията обаче смятат, че това не означава равнопоставеност на езиците.

Статистика vs. език

Ако погледнем към данните от последното преброяване на населението, проведено през април тази година, ще видим, че населението на Черна гора наброява 620,029 души, като 278,865 от тях (45.0%) са заявили, че са черногорци, а 178,110 (29.0%) - сърби. Интересното в статистическите данни е, че едва 37.0% от анкетираните казват, че говорят черногорски език, докато процентът на говорещите сръбски е 43.0%.

Едно от възможните обяснения може да се крие във факта, че черногорският език все още е в процес на кодификация. Към азбуката наскоро бяха добавени две нови, "типични за черногорския език" букви и така броят им достигна 32. Черногорският беше обявен за официален език на държавата през 2007 година с новата конституция, приета след отделянето на републиката от съюза със Сърбия през 2006-та.

Лингвистика и/или европейска интеграция

Лингвистичните препирни на пръв поглед изглеждат безобидни, но всъщност може да се окажат сериозен проблем за управляващите, тъй като часовникът за приемането на промените в избирателния закон тиктака, а Европейският съюз очаква законът да бъде одобрен, преди да реши как да процедира с черногорската кандидатура за членство. Черна гора получи статут на страна-кандидат за членство в ЕС през декември миналата година, но не и дата за започване на преговори.

Спорът около названието на учебния предмет измести фокуса на общественото внимание от така важния избирателен закон. За да бъде приет този закон, е необходимо мнозинство от две трети в парламента. Еврокомисарят Щефан Фюле напомни, че приемането на законодателството е тест за черногорските партии, които трябва да докажат, че са готови да приложат на практика ангажимента си към европейската интеграция. За да даде зелена светлина за започване на преговорите, Брюксел очаква още от Подгорица недвусмислени усилия в борбата с организираната престъпност и корупцията.