euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Много силни думи използваха икономистите от Института за пазарна икономика Светла Костадинова, Петър Ганев и доктор Ричард Ран, за да обяснят намерението на правителството да актуализира бюджета за 2010 година. Според тях правителството е на път официално да изостави разума във фискалната си политика, а промените в Бюджет 2010 узаконяват огромния бюджетен дефицит. "Харченето на фискален резерв показва неспособността на правителството да прави балансирана политика, което подрива доверието както на външните инвеститори, така и дава достатъчно неяснота за всички нас, за да можем да предвидим ние какви ще са следващите мерки", обясни Светла Костадинова.

Използването на фискалния резерв за оперативни разходи ще има негативен ефект върху всички граждани в страната. Не по-малко остро се изказаха икономистите и за намерението на правителството да увеличи разходите, особено за субсидии. Г-жа Костадинова се позова на предвидените в проекта за актуализация 116 млн. лв. за тютюнопроизводителите. Според нея това е успех на лобизма и още: "Подпомагането на тютюнопроизводителите е абсолютно безобразие! Това е изключително нагло използване на ситуацията от лобисти. Типичен пример за лобизъм, а също и за неспособността на правителството да си отстоява позициите и да удари по масата".

На фона на тези остри думи, според доктор Ричард Ран страната ни всъщност е в много изгодна позиция заради съотношението дълг спрямо БВП, а също и като бюджетен дефицит. Тази ситуация трябва да бъде използвана максимално добре, за да се избегне гръцкия сценарий. Той също заяви, че прибягването до фискалния резерв е много лоша идея и добави, че бюджетните проблеми (не само на България) се дължат на прекалено щедрите пенсионни системи, както и на желанието всеки гражданин да получи безплатно здравеопазване.

В стила на вижданията на Института за пазарна икономика, г-н Ран обясни, че няма "безплатно" здравеопазване - винаги някой го плаща. Ако това е правителството, то "безплатното" се поема от данъкоплатците, на които се налага да работят повече, за да поемат бремето на другите. Препоръките на ИПИ в този контекст са правителството да намали броя на уязвимите групи, да започне незабавни структурни реформи (най-вече пенсионна и здравна), да продължи с приватизацията и концесиите, да прекрати субсидиите, да намали броя на работещите в администрацията и да наблегне на електронното правителство.

Представянето на идеите на Института започна със следния цитат: "Бюджетът трябва да е балансиран, хазната да се попълни, публичният дълг трябва да се намали, арогантността на бюрокрацията трябва да се смекчи и контролира … за да не банкрутира Рим”. Думите са на Цицерон от 63 година преди Христа.

И, докато за Ричард Ран това, което може и трябва да направи правителството не е толкова обвързано със световната икономическа конюнктура, то анализаторите от Фондацията за международен мир Карнеги смятат, че кризата с еврото е много по-голяма отколкото изглежда заради много по-лошото положение в новите страни-членки на ЕС. В анализа си Ури Дадуш и Шимелзи Али посочват, че всичките осем най-нови страни-членки на Съюза (България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Румъния) вече страдат от проблемите, които завлякоха Гърция, Ирландия, Италия, Португалия и Испания: ниска конкурентоспособност, разрастващ се външен дефицит и влошаващи се публични финанси.

По-интересното в техния анализ е, че страните с вързани към еврото валути като Естония, Латвия, Литва и България, са в много по-лоша ситуация от останалите. Вътрешните и външните дисбаланси са нараснали значително именно в страните с фиксиран валутен курс, независимо че това е изглеждало като предимство по време на предкризисния бум. След това обаче при тях и кризата се е показала като по-тежка. Причината за това е, че държавите с плаващи курсове са имали по-голям спектър от инструменти, за да влияят върху рецесията си. Обезценката на валутата и експанзионистичната монетарна политика са помогнали.

Сякаш в отговор на стратегическата цел на вицепремиера Симеон Дянков България да се присъедини към еврозоната в обозримо бъдеще, от Фондация Карнеги смятат, че нито една от новите страни-членки на ЕС не е готова да приеме еврото скоро, дори и страните от Валутния и икономически съюз да успеят бързо да възстановят стабилността и доверието на инвеститорите в техните икономики.

И още нещо много важно - независимо от болезнените мерки, които новите членки предприеха по време на рецесията, същинските проблеми в икономиките извън еврозоната са загуба на конкурентоспособност и прекомерно насочване на ресурси към нетъргуеми сектори. Според Ури Дадуш и Шимелзи Али, проблемът не е в грешните фискални решения - твърдение, което може да се окаже спорно в случая с България, където управляващите често подвеждат обществото и инвеститорите по отношение на реалното състояние на фиска и намеренията им за излизане от ситуацията.

Според Фондация Карнеги три са основните уроци за новите страни-членки, България да слуша с повишено внимание! Първо, конкурентоспособността трябва да бъде следена изкъсо, тъй като обезценката на валутата е невъзможна при еврото. Решението са спешни реформи. На второ място трябва да се обърне специално внимание върху определянето на заплатите и гъвкавостта на трудовия пазар, както и да се намери начин да се стимулира търгуемият сектор. И трето, предвид засилените аргументи в полза на "модериране" на притока на чужд капитал, особено този, който създава дълг, по време на първите години от приемането на единната валута е необходимо затягане на банковата регулация по отношение на отпускането на заеми в чужбина, както и създаването на общ контрол върху капиталите.

В заключение, авторите препоръчват на новите страни с амбиция за еврозоната, да преценят много внимателно ситуацията, в която се намират и да приложат всички тези ценни уроци, за да избегнат много по-болезнени решения в бъдеще.

Впрочем тези уроци би трябвало да се възприемат с повишено внимание не само от управляващите, но и от избирателите, тъй като става дума за тяхното състояние и за техните пари.