euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Кризисните мерки на правителството не са „по мярка” на дупката в бюджета и няма да успеят да я запълнят, смятат икономистите от Института за пазарна икономика. В анализ на 60-те мерки се отбелязва, че те са много по- широкообхватни от очакваното. В този смисъл, „документът изгуби своя фокус върху бюджета и така предложените мерки няма да донесат очаквания ефект от около 1,6 млрд. лв.”

Според анализаторите, в документа има една водеща антикризисна и бюджетна мярка: ограничаването с 10% на текущите разходи на разпоредителите с бюджетни кредити. Разчетите на правителството са, че това ще спести около 450 млн. лв. на бюджета, което е почти 1/3 от търсения резултат. Въпросът е обаче откъде ще дойдат останалите пари до 1 милиард и 600 милиона.

Според икономистите е силно пожелателна целта половин милиард да дойде от продажбата на вредни емисии, както е заложено в мерките. Другият основен източник на приходи –приватизацията, дори да донесе търсените приходи, те „ще бъдат отчетени под чертата като бюджетно финансиране и няма да помогнат за свиването на дефицита, а само за неговото финансиране.”

Като цяло мерките за подкрепа на фиска са оценени предимно положително, с изключение на няколко напълно неясни като „Набавяне на допълнителен вътрешен и външен финансов ресурс с цел укрепване на фискалния резерв”. Отрицателна е оценката за предвижданата „либерализация на инвестиционния режим на „сребърния фонд" и частните пенсионни фондове за инвестиции в ниско рискови български финансови инструменти”, защото според анализаторите това няма да помогне на бюджетния дефицит, но създава ненужни рискове.

Критично е отношението към мерки, които показват различно третиране на определени социални или бизнес групи. Промяната в начина на облагане на застрахователните премии е критикувана от икономистите с аргумента, че „застрахователният бизнес е бизнес като всеки друг, т.е. би следвало да се облага неговата печалба. Всякакви други еквилибристики показват тенденциозно отношение и опит за търсене на жертви”.

Що се отнася до т.нар. данък лукс („Удвоява се данъкът върху жилища с данъчна оценка над 300 хил. лв. и данъкът върху автомобили със застрахователна стойност над 70 хил. лв.; утроява се данъкът върху персонални яхти и самолети”) позицията на ИПИ е категорична:

„Винаги сме защитавали идеята за данъчна равнопоставеност, тъй като по-високата данъчна база така или иначе предполага и по-висок абсолютен размер на данъка. Най-вероятно и събираемостта на местните данъци ще се свие още повече, т.е. нетният ефект може и да е отрицателен. При яхтите и самолетите събираемостта от този допълнителен данък ще бъде близка до нула, тъй като те лесно могат да се регистрират в чужди страни с по-благоприятно данъчно облагане. Чисто популистка мярка.”

Изцяло положителна е оценката за мерките за ограничаване на публичните разходи - както стана дума и в началото, това според анализаторите е водещата и най-важната мярка. С изключение на решението за допълнително финансиране на дейностите по социално подпомагане от държавния бюджет, защото това е „огромен ресурс, който ще неутрализира ефекта от много от положителните мерки.”

Подкрепата за мерките за възстановяване на финансовата дисциплина в държавата е почти сто процента, защото там са записани аксиомите, че договорите и сроковете трябва да се спазват.

Икономистите от ИПИ са категорично против мярката за увеличаването на капитала на Българската банка за развитие. Оценката е логично следствие от принципната позиция на Института против съществуването на банката и спорната нужда от нея.

Изцяло отрицателна е оценката за мерките на пазара на труда и в подкрепа на домакинствата. Либералните икономисти са последователни и отявлени противници на мечтата на синдикатите за увеличаването на минималната работна заплата, която е на път да се осъществи чрез кризисния план. Според ИПИ, обаче, това ще има обратен ефект, защото ще доведе до намаляването на заетостта и разширяване на сивия сектор. Премахването на тавана за обезщетения пък ще намали стимулите за търсене на работа и ще доведе до огромни бюджетни разходи, които трябва да се плащат от тези, които все още имат работа.

Като „една от най-вредните мерки в целия план” е оценена „Използване правото на министъра на труда и социалната политика да разпростира действието на браншовите колективни трудови договори на базата на предварително постигнат консенсус в рамките на отрасловите съвети за тристранно сътрудничество." Икономистите твърдят че „няма нито един аргумент, който да дава право на министъра да налага условия на частните фирми по отношение на заплати, работно време и т.н.”, а квазидържавните монополни браншови организации трябва да бъдат изцяло премахнати, вместо да получават още власт.

Добрата новина е, че засега няма да се вдигат основни данъци, но това изисква допълнително орязване на разходи, за да се балансира бюджетът, смятат анализаторите. И посочват, че съкращенията в администрацията са крайно необходими, но не са достатъчни сами по себе си, за да балансират бюджета, а мерките на пазара на труда определят като „безумия”.

Изводът според ИПИ: бюджетът е под много сериозна заплаха!