euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Новият президент на Сърбия да не се занимава с Вуковар и Сребреница, а с европейското бъдеще на страната си. Такъв съвет отправи премиерът на Косово Хашим Тачи, който беше на посещение в тази седмица България и изнесе кратка и твърде скромна лекция, организирана от Атлантическия клуб България. В отговор на въпрос на euinside дали има някакви притеснения от новото правителство в Белград и специално от новия президент на Сърбия г-н Тачи заяви, че Томислав Николич има нужда от време, за да се види какви са делата му, а не думите му. Косово е готово за срещи с лидерите в Белград. Сърбия трябва да се движи с по-бързи крачки, за да достигне нивото на поведение, което имат европейските страни, каза още косовският премиер. Като най-голямо предизвикателство пред правителството си той определи възвръщането на доверието на сърбите в северната част на страната.

Основен приоритет обаче е икономическото развитие на Косово. По думите на Тачи, който е един от лидерите на бившата Армия за освобождение на Косово (АОК), младата 4-годишна република отбелязва над 5% икономически растеж в резултат на факта, че е призната от 91 страни-членки на ООН и заради членството на страната в Международния валутен фонд и Световната банка. Според МВФ косовската икономика демонстрира издръжливост в трудната международна обстановка. Капиталовите потоци са стабилни, кредитирането е силно благодарение на добре капитализираната и ликвидна банкова система, а "заразата" от еврозоната е нищожна, тъй като страната е с малка експортна база и ограничена интеграция в трансграничните финансови пазари, се казва в оценката на мисията на фонда в Косово по-рано тази година.

Според прогнозите на фонда косовската икономика ще набъбне с 3.8 процента тази година. Въпреки добрите данни, експертите на фонда посочват и основните рискове пред страната, а именно спад на чуждестранните инвестиции и на приходите от косовски емигранти в чужбина заради влошаването на условията на пазара на труда в страните, където се намират. В подкрепа на плановете си за реформи и престректуриране, правителството в Прищина поиска да сключи рамково споразумение с МВФ на обща стойност 107 милиона евро. Основните цели, които ще бъдат финансирани с тези пари са възстановяване на адекватни банкови наличности на правителството до 2013 г. и излизане с устойчива фискална позиция през 2014; въвеждане на правнообвръзващи правила за фискална дисциплина след изтичането на срока на програмата (20 месеца); фискална децентрализация; по-силна правна рамка за финансова регулация и надзор; оборудване на централната банка с нужните средства за спешна ликвидност.

Косово има и други проблеми, които се посочват от Европейския съюз като ключови - борбата с организираната престъпност и корупцията. Интересен елемент от посещението на косовския премиер в София е, че той е обсъдил на четири очи с българския министър-председател Бойко Борисов именно борбата с организираната престъпност и корупцията. Не е ясно в какъв контекст са протекли разговорите като се има предвид, че България от началото на членството си в Европейския съюз (вече 5 години) е под специално наблюдение на Европейската комисия именно в тази сфера в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка.

Предстои тази година Комисията да излезе с "доклад на докладите", в който да направи цялостна оценка на напредъка на България в борбата с тези два обществени "порока" и да излезе с предложение как да продължи работата със София в тази сфера в бъдеще. Точно заради продължителното несправяне на страната по механизма България срещна сериозни пречки пред членството си в Шенген (европейската зона за сигурност).

Хашим Тачи от своя страна почти не засегна тази тема в лекцията си пред българската публика (цялата лекция може да видите във видеофайла). Той спомена върховенството на закона единствено в контекста на продължаващите поблеми в северната част на Косово, населена предимно със сърби. По думите на г-н Тачи инцидентите по-рано тази година в тази част на страната се дължат на липсата на върховенство на закона. Той обаче посочи, че за Косово е от основно значение помощта на Европейския съюз и САЩ да продължи. ЕС работи в Косово основно чрез своята гражданска мисия EULEX, която оказва съдействие в изграждането именно на институции, които да създадат и поддържат върховенство на закона.

В контекста на борбата с корупцията по високите етажи на властта, което е стара и упорита болест в страните от целия Балкански полуостров EULEX започна на 12 юни любопитна кампания, озаглавена "EULEX не прави нищо". Кампанията основно се разпространява под формата на видеоклип, който трае по-малко от минута и обяснява, че всъщност гражданската мисия на ЕС прави доста в борбата с корупцията. В момента се водят 60 разследвания, има 33 присъди, 37 души са намерени за виновни, се казва в клипа, който завършва с въпросителна "EULEX не прави нищо?".

Косово остана единствената държава от района на Западните Балкани, която не беше включена в режима за визова либерализация преди две години, но от тази година напредък вече има и в тази посока. През януари Европейската комисия препоръча започване на диалог за визова либерализация, а на 14 юни еврокомисарят на вътрешните работи Сесилия Малмстрьом връчи на косовското правителство пътна карта, в която се съдържа списък от реформи, които Косово трябва да извърши, за да изпълни критериите за отпадане на визите и осигуряване на свобода на придвижване. Според Европейската комисия скоростта, с която Косово ще върви по европейския си път зависи изцяло от косовското правителство. От своя страна премиерът Тачи заяви в София, че Косово се нуждае от евроатлантическата интеграция, защото народът е уморен от събитията досега. Косово иска да се наложи като модел за преодоляване на различията и трудностите. Косово принадлежи на европейското семейство, завърши Хашим Тачи.