euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Отдавна беше ясно, че в Либия бунтовете ще ударят на камък, защото това е страната на Кадафи - държавата Кадафия. Страна, управлявана напълно еднолично, без правителство, с правила, написани от самия Кадафи в прословутата му Зелена книга. И това продължава вече 40 години. При всичките му "ексцентричности" (да ги наречем така, за да е политически и етически коректно) също беше ясно, че полковникът няма да се предаде без да остави след себе си огнен ад.

Макар да имаше известни колебания в началото на седмицата (21 февруари), когато либийският лидер за първи път демонстрира известна слабост, денонощие по-късно той показа точно обратното. В реч, доста по-кратка от обичайното (около час и 40 минути), либийският лидер говори без предварително написани записки на сюрреалистичния декор на изоставените казарми в покрайнините на Триполи Баб ал-Азизия. Мизансценът определено не беше избран случайно и значението му може да се тълкува много, но във всички случаи изглеждаше нелепо на фона на протестите и насилието срещу протестиращите. Отгоре на всичко, либийската национална телевизия показваше постоянно, освен Кадафи, паметника пред казармите, изобразяващ голяма златиста ръка, стиснала здраво американски изтребител.

Човекът-Либия

Самата реч беше непоследователна и хаотична. Полковникът още в самото начало заяви, че няма да подаде оставка по много проста причина - той не е президент, иначе ако бил президент щял незабавно да си подаде оставката, но не е. Той е революционен лидер и като такъв няма да се поддаде на натиска, а ще се бие докрай. Кадафи дори спомена, че притежава пушка, с която ще се бори за страната си. По-нататък той добави, че няма да се поддаде на международен натиск, независимо дали идва от Латинска Америка, Азия или Европа. Кадафи обясни още, че ще умре като мъченик.

Нещо повече, лидерът нарече протестиращите дрогирани младежи, подведени от група болни хора. След това заяви, че няма да употреби насилие срещу либийския народ, а само срещу изменниците.

По данни на чуждестранни медии, позоваващи се на очевидци в Либия, много хора, докато слушали речта на Кадафи са замеряли телевизорите си с камъни и са недоволствали.

В късния следобед на 22 февруари, когато стана ясно, че Муамар Кадафи ще направи изявление по телевизията, започнаха и спекулациите какво точно ще каже той. Според една от версиите се очаквало Кадафи да обяви превръщането на Либия във федерация, а според друга - пакет от реформи. Нито едно от тези неща не се случи по време на импровизираната реч.

Немощта на международната общност

Обръщението на Муамар Кадафи към либийския народ беше изключително подтискащо преживяване за всеки свободен човек. Още по-подтискащо обаче се оказа отношението на така наречената международна общност към ставащото в богатата на петрол северноафриканска държава. Още по време на речта на Кадафи ББС включи пряко от Кайро европейския Върховен представител за външната политика и сигурността, баронеса Катрин Аштън. Тя не успя да каже какво конкретно може да направи Европейския съюз, за да реагира на тази реч, за да подпомогне "легитимните искания на либийския народ". Въпреки няколкото въпроса в този контекст, единният глас на европейската външна политика каза само, че се надява международната общност да реагира координирано, каквото и да означава това.

И отново в същото време, докато Муамар Кадафи размахваше Зелената си книга и цитираше как изменниците се екзекутират, в Ню Йорк течеше заседанието на Съвета за сигурност на ООН, свикано по желание на либийската делегация. 15-членният съвет излезе с кратка декларация, осъждаща насилието и употребата на сила срещу мирни граждани в Либия. Членовете на СС на ООН също така призовават за незабавно прекратяване на насилието и за предприемане на мерки за посрещане на "легитимните искания на населението, включително чрез национален диалог".

Освен това от краткото изявление личи загрижеността на членовете на СС на ООН от недостига на медицински материали за ранените, а също и желанието им страната да уважава свободата на мирно събиране и изразяване, включително свобода на медиите.

В същия дух прозвуча и официалното изявление на Катрин Аштън, което обаче беше публикувано преди това на Съвета за сигурност на ООН. В него тя заяви, че ЕС ще изчака резолюцията на Съвета за сигурност, на която, както пише в изявлението, се очаква да бъдат обсъдени различни варианти, включително и ограничителни мерки. Тя съобщава също така, че ЕС е прекратил преговорите по сключването на рамково споразумение с Либия.

По данни на ББС, Русия и Китай са били против по-острия тон на изявлението на СС на ООН, тъй като, според тях, ставащото в Либия било "вътрешен проблем". Впоследствие обаче, двете страни са подписали документа. Заместник постоянният представител на Либия в организацията обаче, Ибрахим Дабаши, изрази разочарование от недостатъчната му сила. Именно Дабаши ден по-рано призова либийския лидер да се оттегли. На 22 февруари оставки подадоха посланикът на Либия в Съединените щати и министърът на вътрешните работи, които се присъединиха към исканията на протестиращите.

Арабската лига също осъди ставащото в Либия и обяви, че ще забрани на страната да участва в срещите на Лигата, чийто лидер е египтянинът Амр Муса.

Международните реакции като цяло са предпазливи, въпреки тежките последици от ставащото в Джамахирията. Либия е първата страна от ОПЕК (Организацията на страните-износителки на петрол), в която има бунтове. Това доведе до остър скок на цената на суровината. Страната е 12-тият по големина производител на суров петрол.

Нищо от това обаче не влезе под една или друга форма в речта на Муамар Кадафи. Той говори само за революция, за предатели, за екзекуции, за любов, чест, предци и мъченичество. Не спомена и дума за икономическото развитие на страната си, за решаване на социалните проблеми или за вижданията си за бъдещето. Либия е с население почти колкото България - 6.5 милиона души, но доста по-младо - средна възраст от около 24 години. Нивото на грамотността е около 88%, а брутният национален доход на глава от населението, по данни на Световната банка, е 12.020 долара за 2009 година.