euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Обсъждането на реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз, може би най-важната и най-голяма общностна политика, продължава вече точно една година, откакто еврокомисарят на земеделието Дачиан Чолош представи идеите си за реформа. Кулминацията на дискусиите беше през лятото, когато се състоя междупарламентарен дебат в Европейския парламент с участието на представители на националните парламенти на страните-членки. Буквално дни преди Комисията да излезе вече със законодателно предложение, Евробарометър публикува данните от социологическо проучване, проведено през пролетта във всички 27 страни-членки на Общността.

Анкетирани са 26 713 граждани на ЕС на възраст от 15 години нагоре. Резултатите показват като цяло симпатии към идеите на Европейската комисия, която в своето предложение за следващия многогодишен бюджет (2014-2020) година акцентира върху околната среда, дребните производители и публикуването на имената на получателите на земеделски субсидии, както и точните суми, които са получили. Широка подкрепа има и за поставянето на горна граница върху изплащането на субсидии за големи ферми. Данните са доста интересни и на национално ниво. В България броят на анкетираните е 1 000 души, а методологията е била директно анкетиране.

В целия Европейски съюз 62% смятат, че имената на бенефициентите и сумите, които те получават трябва да бъдат публично достояние. Само един на всеки петима запитани (22%) смята, че тази информация трябва да си остане частна. Подкрепа за публикуването на имената на бенефициентите и размера на субсидиите им са заявили 52% от анкетираните българи. Против са 14% от респондентите в България срещу общо 22% в ЕС. Броят на незнаещите в България е доста голям - 22% срещу само 8% на общоевропейско ниво.

По този въпрос най-много привърженици на идеята за повече прозрачност при земеделските субсидии има в Словакия. Там 87% от анкетираните са казали, че имената на бенефициентите, както и точните суми, които те получават трябва да бъдат публично достояние. Най-големите противници са холандците с 40%. Идеята за прозрачност в изплащането на земеделски субсидии се повдига отдавна в Европейския съюз, но все още няма пълно единодушие. Противниците на идеята смятат, че бенефициентите може лесно да станат жертва на изнудване. Досегашният опит за повече прозрачност обаче, проведен изцяло на доброволни начала показва, че най-големите получатели на субсидии са големи и влиятелни фамилии и фирми в ЕС, включително и кралското семейство във Великобритания.

Именно затова и едно от новите предложения на Комисията е свързано именно с поставянето на таван върху директните плащания за големите производители. В България 43% одобряват това. За сравнение общият дял на ниво ЕС е 47 на сто. 24% в България са против и 24% не знаят, което е и най-голямата разлика с ЕС, където само 15% са дали отговор "не знам". От всички страни в ЕС най-голяма подкрепа за ограничаване на субсидиите за големите ферми са дали гражданите на Кипър - 70% срещу само 16%, които са казали, че това е лоша идея. А най-малката подкрепа е в Малта, където 25% от анкетираните са казали, че това е добро нещо, докато 45 на сто смятат, че е лошо. По време на междупарламентарните дискусии през юли в Европарламента, представителите на чешкото народно събрание заявиха, че трябва много ясно да се определи този таван, тъй като в Чехия повечето ферми са големи и може да пострадат, ако бъде въведено такова ограничение.

Другата новост е, че за разлика от предишни опити сега Комисията се опитва да задължи фермерите да работят с мисъл за околната среда. Земеделието, впрочем, е един от най-големите производители на парникови газове. Затова 30% сто от субсидиите се предлага да бъдат обвързани със зелени мерки. По този въпрос в досегашните дискусии надделяват противниците, но според социологическото проучване на Евробарометър 44% одобряват идеята. 36% от анкетираните българи одобряват предложението директните плащания да се фокусират върху защитата на околната среда.

Противниците в ЕС като цяло и в България са почти еднакъв брой - 31 на сто в България и 33% за целия ЕС. За безусловни субсидии за фермерите са се обявили 17% от българите и 10 на сто от всички европейски граждани. Съвсем очаквано най-голяма подкрепа за това субсидиите да бъдат обвързани с действия в защита на околната среда са дали жителите на Дания, където 69% от анкетираните са одобрили предложението, срещу 22% против. Това е страната, която се захранва почти 100% с енергия от възобновяеми източници и наскоро въведе зелени ограничения за автобуси и камиони, преминаващи през определени градове в страната. Най-големи противници са гражданите на Латвия - 49%, но и одобряващите не са никак малко - 37 на сто.

В предложението си за следващата многогодишна финансова рамка (МФР) Еврокомисията поставя и още един важен въпрос - пренебрегването на малките производители като предлага опростяване на достъпа до директни плащания. 44% в целия ЕС са отговорили положително. 61% от жителите на Дания са казали, че малките ферми играят важна роля в социалния живот на определени селски райони, докато това мнение споделят само по 27% в Латвия и Малта.

Интересен елемент от проучването е, че в него е бил включен въпрос за възможността да се купуват планински продукти. Съвсем наскоро в интервю за euinside българският евродепутат Мария Неделчева, член на комисията по земеделие в Европейския парламент каза, че това е и едно от българските предложения във връзка с реформата да има продукти, които да носят етикет "планински продукт". 65% от анкетираните граждани на ЕС са съгласни, че има полза от купуването на такива продукти.

Важно е да се отбележи, че има съвсем малка разлика в отговорите между гражданите от селските райони и градските части отколкото е могло да се очаква. Според Евробарометър, жителите от селските райони са с много малко по-склонни да акцентират върху социалната важност на малките ферми за селските общности.

Като цяло резултатите от проучването показват ясна подкрепа за предложението за реформа на ОСП така, както то е предложено от Европейската комисия. Същото мнение споделят и поддръжниците на специализирания сайт за реформа на ОСП, които са и често най-големите критици на земеделската политика. Според Джак Търстън, данните от това проучване на Евробарометър трябва да бъдат взимани с известна доза съмнение, защото Комисията плаща за тези проучвания и има силно влияние върху дизайна на проучването.

Г-н Търстън пише още, че Евробарометър рядко поставя въпроси, които може да получат неподходящи за ЕС отговори. Нещо повече, проучванията обикновено задават натоварени със смисъл въпроси, които гарантирано получават желаните отговори. Авторът признава обаче, че проучванията по европейски въпроси като цяло са много малко и не са с мащабите на Евробарометър. Според него, разликите в отговорите между отделните страни-членки и разбивката по социално-демографски критерии дава изключително добра информация за реалните нагласи.

От тази гледна точка ще бъде изключително интересно какъв ще е окончателният вариант, който Дачиан Чолош ще представи на 12 октомври под формата на законодателно предложение. Още повече, че това предложение ще се появи дни преди първия голям сблъсък по следващия бюджет на Общността на 20 и 21 октомври в Брюксел, който euinside ще проследи от близо и на място.