euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

След речта на Дейвид Камерън за бъдещите отношения на Великобритания с Европейския съюз не малко анализатори и журналисти я сравниха къде на шега, къде не чак толкова, с прословутата семейна реплика "Трябва да поговорим", която обикновено е прелюдия към раздяла и евентуално към развод. Желанието за раздяла може да е базирано на много неща, едно от които може да е просто лоша комуникация - недоизказани неща, недобре формулирани проблеми -незадоволени желания или просто отпаднала нужда от споделяне на общата постеля. Както каза Оли Рен пред над сто представители на националните парламенти на страните-членки, включително и Великобритания, в Брюксел на 29 януари, не е нужно да се заплашваме с развод, ако просто искаме някои промени.

Дали британските избиратели ще получат възможност да кажат мнението си на референдум зависи от това дали ще гласуват отново за консерваторите, водени от Камерън. Според проучване на ComRes, цитирано [на английски език] от британския всекидневник The Independent, след речта на премиера 30% от гражданите са заявили, че има вероятност да подкрепят консерваторите на следващите парламентарни избори заради обещанието за референдум. Един от шестима привърженици на лейбъристите (16%) и почти четирима от десет привърженици на партията на Найджъл Фараж (Независима партия на Обединеното кралство) може би ще предпочетат торите. Важно е да се отбележи обаче, че не всички консерватори са впечатлени от обещанието - 28 на сто от привържениците им и 35 процента от онези, които са гласували за тях на предишните избори, не отчитат увеличение на вероятността да подкрепят партията заради референдума.

Но докато британците тепърва предстои да се разберат ще има ли референдум и как ще гласуват на него, има някои правни аспекти, които трябва да се имат предвид дотогава. Те са посочени в анализите на двама анализатори към Центъра за европейски политически изследвания – Майкъл Емерсън-старши, научен сътрудник към института и Адам Лазовски, лектор по право в Университета на Уестминстър.

Особено интересни са оперативните казуси на едно евентуално напускане на ЕС. Макар всички донякъде да претръпнаха около темата за излизане на страна-членка от ЕС, след като дълго време беше на дневен ред случаят с Гърция, все пак въпросите, които нямат отговор, са прекалено много. В разработката си [на английски език] "Как да се оттеглим от ЕС? Изправяне срещу твърдата действителност" Адам Лазовски прави обобщение на правните стъпки, които трябва да бъдат предприети. Заключението му е, че "Напускането на ЕС не е лесна работа". Нивата на интеграция са толкова високи, че вече е трудно да бъдат избегнати дълбоките правни, икономически и политически ефекти върху двете страни.

Излизането от ЕС не може да "мине" просто "през" чл. 50 на Договора за Европейския съюз, според който "Всяка държава-членка може да реши, в съответствие със своите конституционни изисквания, да се оттегли от Съюза". Самото й отделяне трябва да стане чрез надлежна правна рамка, регулираща периода, в който това излизане да се осъществи и уреждаща други важни подробности. Макар в член 50 да има поставен времеви диапазон: "... договорите престават да се прилагат спрямо напускащата държава от датата на влизане в сила на споразумение за оттегляне или при липса на такова, две години след уведомлението за напускане". Европейският съвет, в съгласие с напускащата държава-членка, може да реши с единодушие да продължи този срок.

Според Лазовски две години е кратък период в действителността на правото. И неясното положение, в което ще се намират Европа и Великобритания ще се окаже проблем най-вече за правата на гражданите и компаниите, които се възползват от единния пазар. Споразумението за напускане на ЕС може да се сключи като смесено споразумение - договор, който се намира в юрисдикциите и на самите европейски институции, и на страните-членки, и изисква подписване по двете линии - което ще усложни процеса на ратификация и ще третира напускащата държава като трета страна. Допълнително ще възникне трудност от това, че споразуменията за напускане, за разлика от споразуменията за присъединяване, не са част от първичното законодателство на ЕС, което означава, че не може да допълват останалите договори, на които се базира ЕС.

Ето защо ще бъде нужна някаква формула – например подписване на споразумение между държавите-членки успоредно с договора, регулиращ оттеглянето, за изменение на учредителните договори с цел отмяна на всички разпоредби, засягащи напускащата страна. Фазите на уреждане на отношенията с напускащата страна вероятно ще са две: периодът за преговорите за оттегляне и за ратифициране на споразумението. Въпреки че изглежда логично представители на напускащата държава да присъстват на срещите до датата на напускането, не се знае какви права ще имат те при обсъжданията на темите от европейския дневен ред. Няма яснота и около статуса на чиновниците с британска националност (в случая), нито около структури на ЕС във Великобритания.

Ситуацията с единния пазар, който изглежда единствената причина за участието на Албиона в ЕС, представлява друг съществен казус. За да се възползва от общия пазар, Лондон ще трябва да създаде модел на интеграция, който не изисква членство и ще доведе до нуждата от други специфични институционални и правни споразумения. Не се знае доколко обаче страните-членки ще имат интерес от преговори по още един сериозен правен режим.

Майкъл Емерсън от своя страна разглежда [на английски език] не толкова правните въпроси, свързани с намерението на Великобритания да напусне ЕС, а по-скоро идентифицира някои опасни подходи в политиката на Камерън. Според него евроскептиците в Лондон нямат основание да се оплакват от нарастващата регулация на европейско ниво, тъй като в голямата си част тя е именно в областта на единния пазар и околната среда, а в другата част Лондон просто не поиска и не участва. По отношение на визовите режими самоизключването на Великобритания от Шенген води до загуба на пазарен дял в областта на туризма. Това важи с особено значение за Китай, чийто туристи нямат желание да си издават по две визи за Европа. Този въпрос би могъл да бъде уреден чрез споразумение с Шенген за взаимно признаване. Избягването на това елементарно решение Емерсън отдава на популистките настроения в британските медии.

Подходът на Камерън, определян от някои като "изнудване", накърнява имиджа на Великобритания като честен играч в международен план и е вероятно да доведе до критика вътре в Съюза по отношение на бюджета на страната и най-вече отстъпките, които Лондон получава в контекста на многогодишния бюджет. Самото управление на политическия процес по напускането – провеждане на референдум – също крие рискове за успешното излизане на страната от ситуацията, в която държавният й елит я поставя. Липсата на значителен опит в провеждането на всенародно допитване може да доведе до некоректно поставяне на въпроса. В речта си все пак Камерън обеща въпросът да бъде ясен.

Не бива да се пренебрегва другият съществен за Великобритания проблем, който ще се решава тепърва – бъдещето на Шотландия. Според Емерсън "шотландските националисти не искат да се отделят от ЕС и заиграванията на Великобритания в посока напускане на Съюза могат да засилят аргументите на Холируд да получи независимост от Лондон. Тогава идва ред на въпроса дали и как независима Шотландия ще се присъедини към ЕС, ако напускането на Великобритания предвижда и напускането на Шотландия като част от нейните рамки. Европейските юристи изглежда смятат, че Единбург може да кандидатства за членство по редовната процедура за присъединяване, но няколко страни-членки не биха приели лесно този прецедент (Испания и Белгия като най-явни примери)".

Ако Дейвид Камерън не успее да проправи път на икономическите си интереси по лесния начин – чрез нов договор или компромис в сегашното законодателство - и се стигне до варианта, при който Великобритания излезе от ЕС, както и той каза в речта си, страната най-вероятно все пак ще успее да проправи пътя си напред сама. Въпросът е дали цената няма да е прекалено висока. Със сигурност премиерът трябва да уреди добра сделка за Лондон по отношение на единния пазар. Постигането на задоволителни права в тази област ще бъде онова, което ще се доближи най-много до представата за "добра сделка за Великобритания" вън от Съюза.