euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Европейската комисия иска 5% увеличение на бюджета на ЕС за 2012-а

Ралица Ковачева, Евелина Топалова , April 25, 2011

Европейската комисия предлага увеличение от близо 5% на бюджета на ЕС за 2012 година. Причината за увеличението е, че през 2012 година предстоят по-големи плащания, в сравнение с миналата по задължения, поети от ЕС по многогодишната финансова рамка за 2007-2013 година. Плащанията са в размер на 132,7 милиарда евро, което е с 4,9% повече от 2011 година. Средствата за поети задължения възлизат на 147,4 милиарда евро или с 3,7 % повече от миналата година.

Най-голямо е увеличението на плащанията по изследователските програми - с 13,3% до 7,6 милиарда евро, както и за структурните и кохезионните фондове - с 8,.4 % повече или 45,1 милиарда евро. Предложеното увеличение е абсолютният минимум, необходим на Комисията да изпълни законовите си ангажименти, се подчертава в съобщението на ЕК. „Всяко намаление под тези цифри ще изисква страните-членки и ЕП да нарушат правните си задължения, поети по съществуващи договори”.

За да демонстрира съпричастност с ограничителните мерки прилагани от страните-членки, Европейската комисия замразява административните си разходи за следващата година. За целта са намалени значително разходите за сгради, информационни и комуникационни технологии, изизследвания, публикации, мисии, конференции и срещи. Освен това, Комисията не е изискала разкриването на нови постове. Само 6% от бюджета са предназначени за функциониране на европейските институции, се подчертава в съобщението на Комисията.

В началото на април Европейският парламент гласува собственият му бюджет за 2012 година да се увеличи само с 2,3%, което е под средното ниво на инфлация в ЕС- 2,8%. Парламентарният бюджет за 2012 година възлиза на 1,725 милиарда евро. Евродепутатите са намалили с 13,7% предложените суми за финансиране на политически партии и фондации, информационни кампании, информационни технологии, поддръжка на сградите и броя на постовете.

Комисията е направила преглед на програмите и инициативите и е намалила бюджета на тези, които не носят желаните резултати. Бюджетът за инструмента за сътрудничество за развитие е намален със 70,7 милиона евро, инструментът за индустриализираните страни - с 14,5 милиона евро поради високото ниво на отменени бюджетни кредити през 2007 г. и незадоволителните резултати. Финансирането за GALILEO (европейски проект за спътникова система за навигация) е намалено с близо 25 милиона евро.

Бюджетът за 2012 година предвижда 57,7 милиарда евро да бъдат насочени за устойчив растеж, за да помогнат на страните-членки да увеличат инвестициите си в тази посока. 62,6 милиарда евро са предназначени за постигане на приоритетите на Европа 2020 - увеличението спрямо 2011 е 5,1%. С 6.8 % са увеличени разходите в областта "Свобода, сигурност и правосъдие". 8,1 милиарда евро или с 6,1% повече са средставата за борба с климатичните промени.

Комисарят по бюджета и финансовото планиране Януш Левандовски определи бюджет 2012 като деликатно балансиращ между ограничителните мерки и насърчаването на растежа. „Питат ни защо увеличаваме бюджета на ЕС при положение, че самите държави-членки са изправени пред драстични мерки на ограничения. Това е основателен въпрос. Основната причина за увеличението е, че трябва да платим сметките, постъпващи от проекти в цяла Европа.

Тези проекти, които са от полза за местните общности и предприятия, вероятно никога не биха стартирали през 2007 г. без поетия ангажимент за финансиране от ЕС; немислимо е да преустановим тяхното финансиране. Първо, срещу нас могат да бъдат предприети правни действия за нарушаване на условията на договорите; второ, това би навредило още повече на бюджетите на държавите-членки, тъй като те очакват да им бъде възстановен делът на ЕС от финансирането, който вече са изплатили на получателите на средствата; трето, спирането на такива проекти по средата би било пагубно за цели общности.”

Неслучайно г-н Левандовски дава за пример проекта за свързване на електроенергийните системи на Обединеното кралство и Ирландия, по който приносът на ЕС надхвърля 100 милиона евро. Само през 2012 г. ЕС трябва да изплати по проекта 24 милиона евро, което е два пъти повече в сравнение с 2011 г. Именно Великобритания е страната, която най-активно настоява европейският бюджет да бъде замразен до 2020 година, заради ограниченията, предприемани от страните-членки.

И този път реакцията й беше незабавна и крайно негативна: „Искаме най-добрата сделка за британския данъкоплатец и 4,9% увеличение в годишния бюджет на ЕС не е приемливо. Ще работим заедно с други страни-членки, за да постигнем най-доброто споразумение за нас”, заяви британски правителствен говорител, цитиран от медиите в Брюксел.

Както euinside писа, по време на декемврийския Европейски съвет Великобритания инициира писмо, подкрепено от Германия, Франция, Холандия и Финладия, в което поиска дългосрочно замразяване на европейския бюджет до 2020 година. Британската позиция е, че разходите на Съюза трябва да отразяват съкращаването на разходи на национално ниво. Това искане среща съпротива най-вече от новите членки, оглавени от Полша, които най-много се възползват от европейските фондове и най-силно биха пострадали от орязването им.

Въз основа на предложението на Комисията, започват преговори между Съвета на ЕС (страните-членки) и Европейския парламент. Реакциите на двете най-големи трупи в Парламента бяха очаквани и потвърдиха разделението, демонстрирано между дясно и ляво при гласуването на пакета за икономическото управление на ЕС в парламентарната Комисия по икономическите и валутните въпроси.

Най-голямата парламентарна група - на Европейската народна партия (ЕНП), приветства „ударението върху растежа и сближаването”, поставено в проектобюджета за 2012-а. Мариан-Жан Маринеску (Румъния), заместник-председател на групата на ЕНП по бюджета и структурните политики коментира: „Бюджетът на ЕС има предимството, че е по-фокусиран към инвестициите и така може да допълни усилията на страните-членки да се справят с ефектите от икономическата криза. За 2012 Комисията с право предлага засилване на инвестициите в растеж и работни места, в изследвания и иновации.” Според групата на ЕНП е много важно да се избегне прахосване или дублиране на разходите, затова тя се ангажира да проучи числата в детайли.

Точно на противоположната позиция е Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (ПАСД). Говорителят на ПАСД по бюджета Йоран Фарм (Швеция) коментира: „Има силно изкушение в някои европейски столици да се намалят разходите на ЕС заради нуждата да се намалят националните дефицити. Това е контрапродуктивен подход. [...] Значителни съкращения ще са от полза само за богатите страни-членки в краткосрочен план, но в дългосрочен план ще пострада европейската икономика като цяло”. Според социалистите „едно добре похарчено евро инвестирано от ЕС може да спести много евра в страните-членки”. А ЕС ще има нужда от поне 1,800 милиарда евро в следващите 10 години, за да реализира стратегията Европа 2020 за растеж и заетост. В допълнение, бюджетът за следващата година трябва да позволи на Съюза за изпълни глобалните си отговорности особено по отношение на „Арабската пролет” и събитията в Северна Африка и Близкия Изток, напомнят социалистите.

Депутатът от ПАСД Франческа Балзани (Италия), която ще води преговорния екип на Парламента коментира, че „в тези трудни времена повече от всякога имаме нужда от европейски бюджет, който насърчава и подкрепя усилията на страните-членки да насърчават растежа и инвестициите като част от подобреното икономическо управление.” Според нея наблюдаваме „тревожен спад в публичните инвестиции и ако тенденцията продължи, има риск да подкопае бъдещия растеж и икономическото възстановяване на Европа”.

Преговорите по бюджет 2012 вероятно ще повторят в голяма степен тези за бюджет 2011, които доведоха до реалната опасност Съюзът да започне годината без одобрен бюджет. Компромис в последния момент беше постигнат, но принципните позиции не са променени. Напротив, споровете се изострят, в очакване на новата многогодишна финансова рамка на Съюза и настояването на различните страни в законодателния процес за промяна на приоритетите.