euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Напоследък голямо униние цари на срещите на върха ЕС-САЩ. Миналата година то беше предизвикано, освен от последиците от кризата, но и от философския въпрос - защо изобщо са нужни срещи с ЕС, след като не е ясно кой говори от името на Общността. Тази година, срещата ще протече в още по-тягостна обстановка, тъй като към всички тегоби от предишни години се добавя тежката ситуация в еврозоната. Нещо повече, въпросът за това кой говори от името на Общността се изостря още повече, предвид съвсем ясно изразеното водачество на Франция и Германия.

Разпространяващата се като зимен грипен вирус криза в еврозоната се превърна в причина за размяна на реплики от двете страни на Атлантическия океан, като от Вашингтон неколкократно и невинаги в bon ton дойдоха предупреждения кризата да бъде овладяна, тъй като поставя под сериозен риск и без друго разочароващото представяне на американската икономика. От Брюксел към Вашингтон също бяха отправени, макар и доста по-дипломатични послания във връзка с дълговата криза в Съединените щати, чието решаване отново се отложи, след като създадената специална комисия в Конгреса за намиране на компромис за устойчиво намаляване на бюджетния дефицит, но и орязване на някои разходи, се саморазпусна преди крайния срок, без споразумение.

Трансатлантическите финансови проблеми бяха посрещнати от лидерите на големите нововъзникващи икономики в Г20 с мълчание и набиващо се на очи нежелание за намеса.

На целия този фон, съвсем естествено е, че основната тема на срещата, която ще започне късно тази вечер във Вашингтон ще бъде глобалната икономическа обстановка. Европейският съюз ще бъде представен от шефа на Комисията Жозе Мануел Барозу, президента Херман Ван Ромпой, а в делегацията ще бъде и върховният комисар за външната политика баронеса Катрин Аштън, която ще има специална програма с държавния секретар Хилъри Клинтън. Господата Барозу и Ван Ромпой ще обсъдят с президента Барак Обама отговора на ЕС и САЩ на кризата и как биха могли да подкрепят растежа и създаването на работни места.

И Вашингтон, и Брюксел излезнаха със собствени планове за стимулиране на заетостта и икономическия растеж, но засега те не срещат особена подкрепа. Целта обаче е ЕС и САЩ да намерят онзи стимул, който ще позволи и на двете икономики да започнат да се съвземат. Основания за надежда има, тъй като заедно икономиките на ЕС и САЩ съставляват 49% от световния брутен вътрешен продукт, една трета от световната търговия, а 15 милиона работни места зависят от трансатлантическите отношения. Търговията от двете страни на Атлантическия океан възлиза на 1.8 млрд. евро дневно, което прави ЕС най-големият търговски партньор на САЩ и обратното. Разликата с втория по големина търговски партньор на Общността е сериозна - ако директните инвестиции между САЩ и ЕС възлизат общо на 2 трилиона евро, то инвестиционният обмен между ЕС и Китай е само 64 млрд. евро. Данните са за 2009-а година и са на Европейската комисия.

Друга важна тема, която се очаква да бъде обсъдена във Вашингтон са външните отношения, особено в контекста на въстанията в Арабския свят, които се осъществяват в най-близкото съседство на Европейския съюз. Преди началото на срещата ще се състои и американско-европейски енергиен съвет.