euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Вместо копчето да си търси балтон, лидерите на страните-членки отсъдиха, че ще се търси копче за балтона и ще се шие балтон. Така може сравнително точно да се обобщи резултатът от неформалната вечера на държавните и правителствените ръководители на ЕС, на която трябваше да се обсъдят резултатите от евроизборите и дали те да бъдат взети предвид при избора на нов шеф на Еврокомисията - дали това да е така нареченият шпиценкандидат (кандидатът на спечелилата най-много гласове европейска политическа сила - ЕНП) или да бъде човек, посочен от лидерите от неформалния списък, който циркулираше паралелно с предизборната кампания на шпиценкандидатите. Вечерята на 27 май нямаше амбицията да произведе окончателно решение, но за сметка на това разкри нещо много важно - как ще функционира ЕС в следващите пет години. И отговорът не е приятен за проевропейските сили - повече междуправителственост (сделки между страните-членки извън контрола на ЕП).

Изводът се налага от няколко факта. Първият е, че след тези евроизбори залогът за оставането на Дейвид Камерън в британската вътрешна политика се повиши значително. Неговата кампания за реформи на ЕС очевидно не събира желаната подкрепа за сметка на популистката и антиевропейска платформа на Найджъл Фараж. Консерваторите на Дейвид Камерън претърпяха значителни загуби на гласуването на 22 май. Те се класираха трети с 23.31% от гласовете след Лейбъристите, които са втори с 24.74% и Независимата партия на Обединеното кралство (UKIP) на Фараж, които излязоха първи с резултат от 26.77%. Като се има предвид, че Фараж не обещава референдум за оставането на Великобритания в ЕС след евентуално съгласие на Съюза да предоговори условията за това, лидерът на Лейбъристите Ед Милибанд също не обещава такова нещо, на Дейвид Камерън не му остава нищо друго, освен да търси подкрепа лично за себе си, по ирония на съдбата, именно в ЕС.

Там той има силни съюзници в лицето на холандския премиер Марк Рюте и шведския Фредрик Райнфелд. Камерън е в доста добър диалог и с германския канцлер Ангела Меркел. Като се има предвид, че британският министър-председател обеща референдум за оставането в ЕС през 2017, ако бъде преизбран през 2015 година, това означава, че оттук-нататък битката му е да бъде преизбран, а изгледите не са особено добри. Въпросът е до каква степен евентуални отстъпки от страна на Съюза биха могли да му донесат необходимата подкрепа у дома. Камерън желае по-хлабав съюз, предоговаряне на свободното движение на хора и оттегляне на ЕС от регулации на ниво, където това не е необходимо. Той формулира доста цветисто виждането си за ЕС, какъвто е в момента, преди началото на вечерята: "твърде голям, твърде шефски и твърде вмешателски". 

Исканията му са пряко свързани с икономическото възстановяване на Великобритания и създаването на нови работни места. Британската икономика пострада сериозно заради кризата в еврозоната, откъдето идва и най-голямото предизвикателство. Докато кризата беше в пика си, Камерън не спираше да обвинява колегите си в Европейския съвет, че не правят достатъчно, за да я овладеят като по този начин допускат тя да достигне и британските брегове. Затова и Лондон, като цяло, подкрепяше досегашните усилия на страните-членки от еврозоната да задълбочат интеграцията помежду си. Това съвпада и с вижданията на германския канцлер Ангела Меркел и нейния влиятелен финансов министър Волфганг Шойбле, който настоява интеграцията да продължи и дори беше готов за отваряне на договорите за реформа.

Нещо, което никак не се харесва на френския президент Франсоа Оланд. Не е ясно, след загубите на традиционните партии в някои държави на евроизборите, дали те няма да бъдат още по-резервирани към отваряне на договорите, тъй като това ще бъде истинско отваряне на кутията на "Пандора" при тази евроскептична, националистична и антиевропейска атмосфера. Именно заради политическата обстановка в целия ЕС е много възможно евентуален процес на предоговаряне на Съюза да отнеме много повече време, отколкото предишния ремонт, който роди големия и на моменти неработещ компромис от Лисабон. 

Всички са наясно, че са необходими реформи, но няма съгласие как да се стигне до тях. Така стигаме и до избора на шеф на Европейската комисия, който хем трябва да бъде реформатор, но трябва да бъде малко интеграционалист и за по-малко съюз едновременно. Доста трудна задача. Лидерите снощи не успяха да стигнат до единодушие как да постъпят. Едни настояваха да се уважи решението на избирателите и за поста да бъде избран Жан-Клод Юнкер, който междувременно получи от председателския съвет на Европарламента мандат да състави мнозинство. Други обаче настояваха, че г-н Юнкер не е подходящ. Според Дейвид Камерън той е с прекалено федералистки възгледи, което не влиза в неговите планове. Затова на вечерята лидерите на 28-те натовариха президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой да започне консултации на две нива - с Европейския парламент и с правителствата.

До юни консултациите трябва да приключат, за да може на редовната юнска среща на върха, която по традиция чертае бъдещите планове, да се постигне компромис. 

Какъв да бъде балтонът?

Преди да се избере копчето, до юнската среща на върха Херман Ван Ромпой трябва да е готов с кройката и ушиването на балтона. Той трябва да отговаря на няколко условия. Най-напред е необходима нова, ориентирана към бъдещето, програма за растеж, конкурентоспособност и работни места. Очевидно това е признание, че постигнатият по настояване на Франсоа Оланд Пакт за растеж не работи. На второ място лидерите искат добре функциониращ и по-развит икономически и паричен съюз (еврозоната), но със запазване на Съюза като цяло. Това е мантра, която се повтаря вече няколко години, докато върви строителството на банковия съюз и е насочено към онези страни-членки, които не са в еврозоната или не желаят никога да бъдат. Промените в климата и създаването на енергиен съюз също са част от кройката, която трябва да бъде представена на срещата на върха за одобрение през юни. 

Доста важна е и насоката за "консолидиране" на зоната на свобода, сигурност и правосъдие. Това включва емиграцията, престъпността и измамите. Отново се говори и за засилване на външната политика на ЕС, само че пак на базата на микс от национални и общоевропейски инструменти. По тази тема също ще е много интересно какъв подход ще бъде избран от кроячите. До момента Херман Ван Ромпой е получил "дизайни" от шест страни-членки и в следващите седмици започва интензивно обсъждане и с останалите. Едва когато бъде начертана следващата петгодишна програма на ЕС, тогава ще бъде избрано и "копчето", а именно кой да ръководи ЕК през този период. Тази програма ще бъде мандатът на следващата ЕК. 

Ще се сложи ли край на "Брюксел управлява с неизбрани бюрократи"?

Едва ли. През изминалия мандат на ЕК, който мина изцяло под знака на кризата в еврозоната, основното обвинение на търпящите решенията за излизане от нея беше, че те се взимат от "неизбрани бюрократи в Брюксел". Нещо, което не е никак вярно и това е факт номер две. Още в първите години, когато страни от еврозоната падаха една след друга като домино, правителствата, тоест Съветът, бяха тези, които взимаха решенията дали да се отпусне заем на Гърция, на Португалия, как да се постъпи с Испания поради липсата на инструменти на еврониво. А по-нататък беше изграден и инструментариумът, но той отново беше договорен от държавните и правителствените ръководители. ЕК биваше натоварвана на среща на върха със задачата да изготви предложения, които после се одобряваха от Съвета, но в преговори с Европарламента, който единствен вкарваше повече светлина върху това, което се договаря. 

Затова и тези избори бяха припознати от много евробюрократи като шанс най-сетне на ЕК да се придаде необходимата политическа тежест, така че хората да нямат осонвание да твърдят, че съдбите им се управляват от неизбрани чиновници. На вечерята на 27 май някои от лидерите настояваха да се избегне "автоматизъм" при избора на шеф на ЕК, тоест това да бъде кандидата на спечелилата политическа сила. Според тях в договора не се казва изрично, че трябва да бъде така. Факт е обаче, че не се казва изрично и че не трябва да бъде. Германският канцлер Ангела Меркел се опита да балансира между двете тези като се съсредоточи върху сериозно тълкуване на формулировката в Договора, която казва само, че резултатите от изборите трябва да бъдат взети предвид. Ясно е, че още при договарянето на тази формулировка е оставена вратичка за в случай, че съюзът затъне в повече интеграция или пък е в днешната ситуация, когато има и центробежни сили. 

Третият факт е, че лидерите, които са от семейството на ЕНП, избраха на специален конгрес кой да бъде шпиценкандидатът. Отмятането от договорката от Дъблин от страна на някои лидери, като например унгарският премиер Виктор Орбан, предизвика възмущение у други лидери, като например финландският премиер Юрки Катайнен. Възмутен беше и хърватският премиер Зоран Миланович, който обаче е от ПЕС. Преди началото на вечерята г-н Катайнен, който беше едно от имената в "сивия списък", заяви, че договореното е договорено и че той самият е кампанирал в полза на Юнкер и затова не може да се отмята. Хърватският му колега Миланович също на влизане за срещата заяви, че изборът на човек извън шпиценкандидатите ще бъде на практика измама спрямо избирателите. 

Договорът тесен за европейската душа е

Европейският съюз безспорно има нужда от реформа. Както стана ясно в края на изминалия мандат, Договорът от Лисабон се оказа тесен за нивото на икономическа взаимосвързаност специално в еврозоната. Сега големият въпрос е как да се запази и агнето цяло, и вълкът сит - тоест и еврозоната да продължи пътя си към по-силен съюз, и неевространите да останат доволни. Много тежка дилема, чието разплитане се очаква да започне през юни. Има голяма опасност лидерите отново да откликнат на краткосрочни вътрешнополитически предизвикателства, вместо да погледнат в дългосрочен план. За да остане съюзът във вида, в който е, това ще означава повече междуправителствени споразумения. Нещо, което изцяло задоволява Великобритания, но не и проевропейските сили в Европарламента, които все още са мнозинство. Ако това се окаже така, Европарламентът ще се обезмисли като институция и то с помощта на сили отвътре - евроскептичните и националистични групи. На целия този фон изглежда, че изминалите пет кризисни години ще са нищо в сравнение с това, което предстои. 

И все пак решение има. Известният британски европеист Тимъти Гартън Аш написа в коментар за The Guardian тези дни, че въпросът "Повече или по-малко Европа?" е грешен. Правилният въпрос, според него, трябва да бъде "Повече Европа къде и по-малко Европа къде?". И отговорът е лесен. Повече Европа там, където вече я има на икономическо, финансово и човешко равнище, а липсва само политически или там, където е силно необходима - например на ниво енергетика. И по-малко там, където не се е зародила, просто защото не е необходима. Така че, въпросът на който ЕС трябва да отговори, докато си пише стратегията за следващия мандат, трябва да бъде "Колко сме съгласни да платим за оставането на Великобритания в ЕС?". Или може би за преизбирането на Камерън за втори мандат?