euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Въпреки големите очаквания и изискванията на ситуацията, лидерите на страните-членки не успяха да се договорят по най-сериозните въпроси, а само по най-лесно изпълнимите. Те решиха бюджетът на европейската гранична агенция FRONTEX да бъде утроен, за да финансира мисиите "Тритон" и "Посейдон", и приеха плана от 10 точки на Европейската комисия, както и допълнения към него. Една от допълнителните точки е призива върховният представител за външната политика и сигурността на Съюза Федерика Могерини да подготви нова външнополитическа операция. От 2003-а досега ЕС организира около 30 мирни мисии и операции, целящи стабилизиране и сигурност във и около Европа. В момента ЕС има пет военни операции - Мали, Централната африканска република, Сомалия, операция "Аталанта" срещу морското пиратство. Гражданските мисии на Съюза са много повече. Все още не е ясно каква ще бъде операцията, която се очаква г-жа Могерини да подготви - военна или гражданска. 

Лидерите на 28-те излязоха с декларация [на английски език], чието писане е отнело, по думите на хърватския премиер Зоран Миланович, твърде много време. Той каза на излизане от Съвета снощи, че някои държави са се борили за всяка запетайка, което на него му се е сторило ненужно. Той не каза кои са спорните точки, но не е трудно да се види от твърде общия текст. Една от тях е точката, която призовава за подсилване на политическото сътрудничество с африканските партньори на всички нива за справяне с причините за нелегалната емиграция и борбата с трафика на хора. ЕС ще повдигне всички тези проблеми пред Африканския съюз и страните, които са източник на емигранти и бежанци за Европа. 

Преди началото на неколкочасовата среща в Брюксел от изказванията на премиери и президенти си пролича разделението в ЕС по този въпрос. За някои проблемът е европейски, докато за други не е. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск многократно повтаря през последните дни, че ставащото в Средиземно море и причините за него са европейски проблем, макар че снощи по време на пресконференцията в края на срещата той подчерта, че Европа не е причина за тези проблеми. Според премиера на Люксембург Ксавие Бетел, проблемът е международен, не само европейски. Той смята, че ако ЕС организира истинска спасителна операция, това ще стимулира трафикантите. Това е европейски проблем, но трябва да се направи необходимото тези хора да не се налага да прекосяват Средиземно море, каза финландският министър-председател Александър Стуб. 

Холандският премиер Марк Рюте обаче е на обратното мнение. Той заяви преди срещата, че това не е европейски, а африкански проблем. Африка трябва да поеме своята част от отговорността, но до момента е направила твърде малко. 

Една от точките в декларацията на лидерите е ангажимента за увеличаване на подкрепата за Тунис, Египет, Судан, Мали и Нигер за наблюдение и контрол на сухопътните граници и маршрути. Хърватският премиер Миланович обаче се възмути от тази точка като заяви на тръгване от Съвета: "Не може да искате от държавите, това беше една от обсъжданите точки, да контролират по-добре своите граници и вътре в Африка да предотвратяват нелегалната емиграция, така че хората да не достигат до средиземноморския бряг и да създават проблеми на нас в Европа. Само че тези хора, някои от тях, просто се опитват да си спасят главите. Боко харам прави ужасяващи неща из Африка. Това се разпространява. Не може да очаквате от тези правителства да забраняват на хората да преминават границата". 

Преди срещата белгийският премиер Шарл Мишел очакваше амбиция за решаването на тази "драматична ситуация". Само че срещата завърши без амбиция и шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер не скри разочарованието си: "Щеше ми се да бяхме по-амбициозни, но това не беше възможно", каза г-н Юнкер. 

От съдържанието на декларацията и изказванията на отделни членове на Европейския съвет става ясно, че ЕС ще се концентрира върху отбранителни мерки, докато същевременно ще се старае да търси политическо решение на многобройните конфликти, които са източник на мигрантските проблеми на Европа. Отново хърватският премиер Зоран Миланович беше този, който каза, че европейското законодателство не е правено за подобен тип ситуации. "Това е напълно нова ситуация. Мисля, че Европа ще успее да я реши, но е нова. Търсят се нови решения", каза той. В текста на декларацията обаче не се вижда ангажимент за цялостен преглед на адекватността на наличното законодателство, така че то да бъде пригодено към сегашната ситуация. Белгийският премиер г-н Мишел каза по този повод, че за него е парадоксално, че шенгенското законодателство не предлага общи миграционни правила. "Искаме Комисията да представи предложения по този въпрос". 

След съвместната среща на министрите на външните и на вътрешните работи в понеделник ресорният еврокомисар Димитрис Аврамопулис каза, че ЕК ще прегледа Дъблинския регламент, който се отнася до бежанците и нелегалната емиграция и че ако се прецени, че някои разпоредби не са подходящи, ще бъдат ревизирани. Това обаче не е заложено в 10-точковия план на ЕК, нито пък е споменато в декларацията на Европейския съвет от 23 април и се оказва една от най-спорните точки. "Най-трудният проблем е как да се подсили европейската солидарност и обща отговорност. Трябва да обсъдим трудните въпроси като настаняване, релокация и обработка на молбите за убежище. Ще има дискусия относно готовността да се пожертва малко национален интерес за общото добро", каза преди срещата г-н Туск.

Уви, декларацията е твърде неамбициозна. В нея е записано "увеличаване на спешната помощ за страните-членки, които са на предната линия на проблема, и обсъждане на възможностите за организиране на спешна релокация между страните-членки на доброволна основа". Като проява на солидарност е и едната от десетте точки в плана на Аврамопулис, която предвижда разполагане на съвместни екипи в най-засегнатите държави за обработка на молбите за убежище. Един от проблемите, който ремонтът на Дъблинския регламент може да реши, е справедливото разпределение на бежанците и емигрантите, които в момента се поделят на доброволен принцип и от определен брой държави. 

Латвийската премиерка Лаймдота Страуюма съобщи, че Латвия, която в момента председателства Съвета на министрите, подготвя доброволна програма за солидарност за 5000 бежанци. Според белгийския премиер обаче това не е достатъчно. Белгия е готова да вдигне бройката на 10 000. Всички страни трябва да поемат бежанци, призова Шарл Мишел. Австрийският канцлер Вернер Файман също призова за по-добро преразпределение. "Не може винаги да бъдат същите 10 страни-членки [които поемат бежанци]". Марк Рюте, премиерът на Холандия, беше още по-откровен като заяви в отговор на въпрос, че въпросът не е какво прави Холандия, а какво правят останалите.

"Много страни-членки не сътрудничат изобщо. От гледна точка на солидарността всички страни трябва да допринесат. Бремето трябва да бъде споделено, като същевременно това време трябва да е максимално ниско", добави г-н Рюте. Зоран Миланович беше обтекаем по този въпрос като заяви, че Хърватия на този етап няма капацитет да се включи в европейската солидарност. Той припомни, че страната сравнително скоро се е сблъскала с бежански потоци заради войната, съпроводила разпада на бивша Югославия. Той обаче обеща Хърватия да плати частично за участието на един хърватски патрулиращ кораб. Оборудване обеща и британският премиер Дейвид Камерън - един кораб на кралските военноморски сили, три хеликоптера и два кораба за граничен контрол. Други държави също поеха ангажимент за изпращане на кораби или хора за подпомагане на охранителните и спасителни операции в Средиземно море.

И така до следващата трагедия. А европейският президент Туск припомни, че всъщност предишната, която провокира тази извънредна среща на върха, се е случила не от липсата на спасителна операция на ЕС, а точно по време на спасителната операция.