euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Френско-германската сделка от Довил пожъна повсеместни критики. Както и euinside писа, Германия отстъпи от позицията си за автоматични санкции за страните от еврозоната, които нарушават финансовата и икономическа дисциплина. Целта беше да спечели френската подкрепа за постоянно действащ механизъм за решаване на кризи, който да замени временния спасителен фонд за еврозоната.

„Файненшъл таймс” пише, че президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише също е недоволен от липсата на бързи и строги санкции. Трише не е съгласен с някои моменти от споразумението, постигнато от европейските финансови министри в рамките на работната група, оглавена от президента на ЕС Херман ван Ромпой. Самият доклад не е публичен, а от съобщението на Ромпой за него не стават ясни подробностите. Но съвместната френско-германска декларация ясно показва, че има съществена промяна, спрямо предложението на Комисията от миналия месец.

В него се говори за автоматични санкции, които се задействат само с решение на Комисията, на базата на нарушени показатели. Санкциите влизат в сила без изричното одобрение на Съвета, освен ако той не ги отхвърли впоследствие. Така нареченият „механизъм за обратно гласуване" цели да направи санкциите по-малко зависими от политическата намеса на финансовите министри. Според френско-германската декларация, обаче, решенията за санкциите трябва да се взимат, както и досега - с квалифицирано мнозинство от Съвета, което на практика запазва статуквото.

Някои от големите европейски вестници също критикуват германската позиция. Интересна гледна точка има, обаче, словашкият бизнес вестник Hospodárske Noviny. Словакия е единствената страна от еврозоната, която отказа да участва в спасителния фонд за еврозоната. Първоначално Братислава пое ангажимент да се включи, но след изборите в страната новият премиер Ивета Радичова обяви, че няма да даде средства за спасяването на Гърция при положение, че има собствени финансови проблеми. Ето коментарът на вестник Hospodárske Noviny:

„Най-накрая Съюзът имаше шанс да накаже държавите, които, нарушавайки правилата, причиниха проблеми на останалите. Но отново французите, испанците и италианците бяха готови само за козметични промени и на практика всичко си остава, както си е било. Сега не реалните икономически факти определят кой да плати тяхната безотговорност, а политиците от засегнатите страни ... Независимо от този провал, [словашкият премиер Ивета Радичова] заслужава похвала заради твърдата си позиция. Въпреки че беше широко осъждана за отказа й да помогне на Гърция, ... и други държави започват да се съгласяват с нея. Сега чехите, германците и скандинавците са на наша страна ... Дори и ако това все още не е достатъчно, благодарение на Радичова нещата бавно се движат в правилната посока”.

Въпросът е, че сега Германия поставя ребром въпроса за създаването на постоянен спасителен фонд за еврозоната, при това - законово обоснован. И, ако сега Словакия може да има тази своеобразна позиция, едва ли ще успее да я наложи, ако се стигне до промени в Договора.

А въпросът за промените в Договора предизвиква истински ужас в Ирландия, където ратифицирането му мина през два референдума, след като на първия ирландците го отхвърлиха. Още повече, че в момента страната е в тежка икономическа и финансова обстановка, предприема чудовищни съкращения на разходите заради рекордния си бюджетен дефицит и правителството не се радва на особена популярност. По този повод вестник Irish Times пише:

"За ирландската политическа класа перспективата за още един референдум е кошмарна. Тя се надяваше и, нещо повече - беше й обещано - че Лисабон ІІ ще бъде последен за десетилетия напред. Тя ще бъде обезпокоена да иска от хората да гласуват отново толкова скоро. Както и от евентуалната реакция на предположението, че гласоподавателите трябва да подкрепят възможността за лишаване на страните-нарушителки, включително Ирландия, от право на глас. Въпросът за суверенността ще направи кампанията още по-трудна, макар че изненадващо голям брой хора могат да посрещнат добре идеята ЕС да диктува тона на правителство, от чието икономическо управление има много какво да се желае.

Нарастващото обществено чувство, че ЕС е жизнено важен за ирландската икономика беше решаващо за успеха на втория референдум, но опитът също така показа, че гласоподавателите могат да използват вота, за да накажат правителството, независимо какво пише на бюлетината. Но, поражение на намеренията за [спасителен] фонд, ще остави Ирландия без спасително въже, от което може отчаяно да се нужае и да потопи ЕС в потенциално екзистенциална криза. Тази отговорност на правителството, независимо от цвета му, е огромна.”

Дискусията за евентуални промени в Лисабонския договор ще даде нов тон на Съвета идната седмица. Известна е позицията на председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу против промени в Договора. Сега, обаче, освен Франция и Германия, на обратната позиция е и Европарламентът. Освен че подкрепи искането на Париж и Берлин за създаване на постоянен спасителен фонд за еврозоната (Европейски валутен фонд), Парламентът иска да се създаде нов пост, който да отговаря за икономическата и валутната политика на ЕС, да бъде вицепрезидент на Комисията и, същевременно, да председателства Съвета на финансовите министри.

И двете предложения налагат промени в Договора от Лисабон, което Комисията всячески се стреми да избегне. На този етап, обаче, силите в подкрепа на промените изглеждат повече. Резултатът ще стане ясен след седмица.