euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Хърватската дипломация се трансформира, за да се постави в услуга на икономиката чрез редица мерки, които Министерството на външните и европейските работи въведе от 1 октомври. След задълбочен анализ и подбор на най-подходящите европейски модели, Хърватия въвежда икономическата дипломация, защото, както обясни заместник-министър Йошко Клисович, възстановяването на хърватската икономика трябва да е първи национален интерес. Всички посолства, консулства, почетни консули включително, ще бъдат ангажирани да работят усилено по трите основни стълба на хърватската икономическа дипломация. Това са: износ, чуждестранни инвестиции, защита на интересите на хърватските компании в чужбина. Не само ще бъдат ангажирани, но работата им ще бъде проверявана на всеки 6 месеца и ако не се справят, ще следват санкции, а дори и уволнение. Но ако се справят - ще получават финансови стимули и кариерно развитие.

Въвеждането на икономическата дипломация не е новост, тъй като първият вицепремиер и министър на външните работи Весна Пусич я споменава редовно почти от самото начало на своя мандат. На практика нововъведенията не са много, защото, по нейните думи, хърватските представителства в чужбина вече са поставили основата за подобна трансформация. Десетина посолства или дестинации с политически и икономически представителства работят с акцент върху политическото представителство, докато всички останали са изцяло функция на промотирането на хърватската икономика. 

Това, което се променя е, че се създава комисия за интернационализация, която ще бъде управлявана от съвет. В него ще участват всички министри, свързани по един или друг начин с икономиката, синдикати, работодателски организации и дори Икономическия институт, защото целта е, както обясниха и министър Пусич, и заместникът й Клисович, дипломацията трябва да има връзка с реалността. Преди да отидат на мандат посланиците, консулите и търговските представители ще минават на специални обучения с помощта на чуждестранни специалисти. Те също така ще минават и на обучения през хърватски компании, за да разберат подробно какви са нуждите им. Работата им впоследствие ще се оценява на базата на три прости критерия: брой износители, брой привлечени инвестиции, брой решени казуси, защото освен да промотират Хърватия като подходяща дестинация за инвестиции, дипломатическите представителства на страната в чужбина ще работят усилено да защитават интересите на хърватските износители.

Това включва предоставянето на информация на всички заинтересувани за общите условия за извършване на бизнес в съответната страна, като например данъци, социално осигуряване и др., оказване на помощ за премахване на търговски пречки, за организирането на индивидуални или групови бизнес-посещения, а дори и срещи. Ще се предоставя помощ и за участие в изложения. Не на последно място е и друга услуга, която посолствата ще предлагат - помощ при търсенето на подходящи бизнес-партньори. Представителствата ще се ангажират също така и за поддържането на добра мрежа от износители като ще организират месечни срещи в посолствата. 

Всички услуги, които посолствата и министерството ще предоставят, вече са налични на сайта на хърватското външно министерство. Всеки заинтересуван от бизнес в определена страна може да намери подробна информация [на хърватски език] на сайта, събрана от данните на ЦРУ, европейските статистически агенции, национални централни банки, а също и на посолствата на място. Така например от данните [на хърватски език] за България може да се види, че страната е с БВП на глава от населението 5436 евро през 2012 г., че реалният ръст на икономиката за същия период е 0.7%, че кредитният рейтинг според Moody's е Baa2, BBB според Standard & Poor's и BBB- според Fitch. Вижда се също, че структурата на БВП е 63.2% услуги, 30.4% промишленост и 6.4% земеделие. Най-важните индустрии са електрическата енергия, газ, храна, напитки, тютюн, химически производства и др. 

От секцията за България чуждестранният инвеститор (хърватският) може да види, че данъкът върху печалбата е 10%, а върху доходите - също 10%. Между другото, сайтът дава доста добра възможност за сравнения. На съвсем случаен принцип (съобразен с основните приоритетни зони за търговия на Хърватия) отворих страницата на Чешката република [на хърватски език], където се отвори друга картина. БВП на глава от населението на чехите е бил 20 200 евро за 2012 г., ръстът на икономиката е бил отрицателен (-1.2%), но пък Чехия има отличен кредитен рейтинг. Според Moody's - A1, Standard & Poor's - AA-, Fitch - A+. Данъчната обстановка обаче не е толкова благоприятна, колкото българската. 

Три са основните зони от интерес за хърватската икономическа дипломация. Първата са партньорите от ЕС, което означава и България. На второ място са страните от CEFTA. Това са страните от Централноевропейското споразумение за свободна търговия, обхващато всички партньори на Хърватия от бившата Югославия. Важно е да се отбележи, че точно в тези приоритетни области за икономическата дипломация на Загреб ще бъдат назначавани местни икономически експерти и експерти по привличането на инвестиции. Предимството им е, че те познават най-добре ситуацията на място. Те няма да бъдат назначавани на конкретен мандат, а според работата, която вършат. Третата зона са широкия Близък изток и САЩ. 

Покрай преобръщането на хърватската дипломация изцяло към икономиката, от Министерството на външните и европейските работи се надяват да подобрят значително и ефективността на публичната администрация. Всички услуги, които се предлагат, се извършват онлайн. На сайта на министерството има формуляри за конкретни заявления, чийто път през администрацията ще може да се проследява и когато някъде връзката се скъса, ще може да се реагира адекватно. Йошко Клисович обясни, че става дума за изцяло национален проект, който обаче работи в рамките на договаряните на ниво ЕС правила за търговия, както и съобразно с правилата на Световната търговска организация.