euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Политическото лято тази година в Хърватия е също толкова горещо, колкото и метеорологичното, като дори политическите жеги на моменти са по-непоносими от обичайните юлски горещници. Един от виновниците за повишаването на температурите е един млад съдия от търговския съд в Загреб. Мислав Колакушич взриви хърватската общественост и изкара министъра на финансите Славко Линич извън нерви с решението си да изпрати Закона за финансовите операции и предфалитните споразумения за оценка в Конституционния съд. Закон, който е в сила от 1 октомври и се смята за едно от най-смислените решения на коалиционното правителство на Зоран Миланович, откакто е на власт.

Закон за 44 милиарда куни (5.8 млрд евро) и десетки хиляди работни места

Още в самото начало на своя мандат министърът на финансите Славко Линич се зае с амбициозната задача да раздвижи замръзналата икономика на Хърватия, която според прогнозите тази година ще бъде петата поредна на рецесия. Един от основните проблеми е липсата на финансови средства. "В Хърватия има огромна неликвидност", повтори за пореден път министър Линич в интервю за хърватската национална телевизия в понеделник вечерта. По оценки от миналата година става дума за блокирани над 44 милиарда куни (5.8 млрд евро). Такова положение не е имало от периода 1998-2000 година. Блокираните сметки и неразплатените задължения възлизат на 90 процента от паричната маса, което заплашва дори и здравата част от хърватската икономика.

През лятото на 2012 г. са били блокирани 73 000 субекта, от които 52 на сто са юридически лица, съставляващи 82 процента от блокираните пари. 16 000 субекта са с блокирани сметки в продължение на по-малко от 360 дена, а 56 000 са с блокирани сметки повече от 360 дена. Блокираните 38 676 юридически лица дават работа на 41 хиляди работници, а около 34 000 занаятчии осигуряват заетост на 25 хиляди работници. Затова и основната задача на правителството, както тогава обяви министър Линич, е да задържи тези хора на работа и то в условия на бързо растяща безработица.

Законът за финансовите операции и предфалитните споразумения беше гласуван в хърватския парламент на 29 септември 2012 г. и официално влезе в сила на 1 октомври. Той предвижда значително ускоряване на процедурите по разплащането на задълженията между предприемачите и държавата, а също и между самите предприемачи. Държавата се задължава да се разплаща с бизнеса до 30 дена, а предприемачите трябва да се издължават помежду си до 60 дена. Ако тези срокове не бъдат спазени, то по административен път се предвижда да бъде намерено решение в рамките отново на 60 дена. В случай, че и тогава няма успех, се открива процедура за предфалитно споразумение, която е изцяло административна, но трябва да бъде потвърдена от търговския съд. Процедурата не може да трае повече от 120 дена, гласи законът. В противен случай фирмата се обявява в несъстоятелност без преструктуриране.

Само за първия месец от влизането в сила на закона са постъпили 19 предложения за започване на предфалитната процедура, чиито общи задължения възлизат на 526 милиона куни (70 млн. евро) и засягат 85 работни места. В интервюто си от понеделник г-н Линич посочи, че за деветте месеца действие на закона неликвидността е смалена от 44 милиарда куни на 36. До момента ефикасността на процедурите по несъстоятелност в Хърватия са били на изключително ниско ниво. Според индекса "Правене на бизнес" (Doing Business) на Световната банка, Хърватия е била на 94 място, много след всички страни от региона заради бавни процедури и изплащане на не повече от 30 процента от исковете, съобщи шефката на данъчната администрация Нада Чавлович Смилянец.

Свещената крава

Съвсем в началото на юлските горещници съдия Мислав Колакушич беше натоварен със задачата да отсъди по предфалитното споразумение за енергийната фирма "Далековод", която има 1800 работници, а за първите шест месеца на годината отбелязва печалба. Споразумението с кредиторите на компанията е сключено през април. Вместо да отсъди дали да приеме сделката с кредиторите или да я отхвърли като така отвори пътя за фалит, съдия Колакушич реши да изпрати 11 разпоредби на закона за анализ на съобразността му с Конституцията. Притесненията му са, че някои от разпоредбите може да доведат до злоупотреби с предфалитните искове. Освен това времето за произнасяне на съда по сделките е прекалено малко, обясни мотивите си съдията.

Решението на г-н Колакушич предизвика остра и непремерена реакция от страна на министър Линич, който заплаши, че никой съдия не е свещена крава и дори заподозря, че на закона и усилията на правителството е обявена война. В понеделник вечерта Линич застана отново зад думите си като посочи, че няма как да има добро мнение за съдия, който отказва да съди. Неговата работа е да реши дали да приеме споразумението или да изпрати компанията в процедура по фалит. Нищо повече, нищо по-малко, обясни Линич. И не би имало проблем с нито едно от двете решения. Проблем е, че той отказва да се произнесе по съществуващ закон. Линич не вижда проблем и с това Конституционният съд да разгледа закона като признава, че не е най-съвършеният, но за него продължава да е много по-важно процедурата по издължаване да се ускори, защото, припомни министърът, много редки са случаите, когато съдебните процедури траят по три години. Обикновено отнемат десет, а в някои случаи дори 15 години. Разплащанията обаче са между 8 и 10% в зависимост от исковете.

Линич отново заяви, че съдия Колакушич е застрашил стабилността на цялата система, не просто на правителството. Нещо повече, министърът до такава степен изпусна нервите си, че обяви, че това решение изкарва на показ правната несигурност в Хърватия. Съюзът на хърватските съдии застана зад своя член като заяви, че не е цивилизовано министър да се нахвърля по подобен начин върху съдия. Обществеността в Хърватия е относително разделена в мнението си по темата, но като цяло преобладават критиките срещу съдия Колакушич, срещу когото излязоха дори и разкрития, че е използвал личния си профил във Facebook, за да набира млади девойки за модна фотография, която му е хоби.

Седмичното политическо списание Globus в последния си брой публикува разследване за работата на търговския съд. От него става ясно, че съдилищата в Загреб и Задар са най-бавните в страната, когато става дума за решаване на дела по предфалитните споразумения. От общо 175 предфалитни дела, които са внесени в загребския търговски съд през последните седем месеца, решени са само три. В търговския съд в Задар от 20 дела не е решено нито едно. Един от проблемите, според данните на Globus е в огромните отпуски, с които се ползват съдиите - 30 работни дни, както и неефективността им. Не става дума и за малко съдии, напротив - прекалено много са, твърди изданието. А заради не особено прозрачна кадрова политика, е спаднало нивото на експертността.

Хърватското уважавано бизнес-списание Lider също се нахвърля срещу съдия Колакушич. В редакционен коментар главният редактор Миодраг Шаятович пише, че ако съдията се беше противопоставил първо на неефективността на фалитните производства, би си осигурил много повече достоверност по въпроса с Линичевия закон. Г-н Шаятович отива още по-далече в критиките си като посочва, че във времена на рецесия, когато много домакинства и предприятия имат сериозни проблеми, но не и съдиите, които постоянно преувеличават своето недосегаемо положение. "Не съм специалист по съдийство и право и не знам как в най-кратък срок може да се преструктурира съдебната система. Но, ако трябва да бъдат преструктурирани частни и държавни фирми, държавната администрация, тогава и съдебната система не бива да бъде изключение", пише главният редактор на Lider и посочва, че "Ако в реалния сектор се намали броя на заетите с десет процента, тогава и всеки десети съдия трябва да остане без работа. Ако всички заети в реалния сектор трябва да увеличат производителността си и да компенсират освободените, същото трябва да направят и съдиите".

Има обаче и коментари, които изразяват сериозни притеснения от натиска, който правителството упражнява върху съдебната система. Въпреки че тези гласове са по-малко и по-слаби, те все пак повдигат важни въпроси. Колумнистът във Vecernji list Маринко Юрасич хвали министър Линич като признава, че той е един от най-ценните министри в правителството, успял да сложи ред в хаоса в данъчната администрация, но извън емоционалността неговите изказвания крият сериозна опасност. "Със своите последни изявления отделни членове на правителството подриват доверието в институциите на правната държава, които не отсъждат както те биха искали. По този начин се създава вълна от недоволство срещу съдебните решения, които не са 'на страната' на банките, правителството, Линич .... Всъщност, става дума за изключително опасна игра с правосъдието [...]", пише още колумнистът.

Не е ясно как ще се произнесе Конституционният съд по казуса, нито кога. Освен искането за оценка на съдия Колакушич, внесени са още три иска за оценка на съобразността с Конституцията на същия този закон. Неяснота има и за това какво ще стане с всички тези вече сключени предфалитни споразумения, а също и с онези, по които в момента се преговаря. По данни на списание Lider вече приетите планове за преструктуриране са 650. Когато тече процедура по предфалитно договаряне се вдигат всички запори, но не е ясно дали ако се прекрати процедурата, те ще бъдат върнати. Решение се очаква най-рано през септември, тъй като съдилищата излизат в обща ваканция от 15 юли до края на август, освен ако не си прекратят ваканцията по-рано, каквито прецеденти има. Каквото и да се реши обаче, този казус поставя изключително сериозно въпроса - по време на криза икономиката ли е по-важна или върховенството на закона?