euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Да се събудим от зимния сън - румънците ни настигнаха, а вече ни настигат и българите! Трябва да увеличим ръста си!". Това е подзаглавието на обширна статия [на хърватски език] в днешния [1 септември] брой на един от най-тиражните хърватски национални всекидневници "Ютарни лист" (Jutarnji list). 

Водещата новина в Хърватия в сряда беше, че икономиката на страната е нараснала с повече от очакваното - 2.8% - през второто тримесечие на 2016-а година. И макар че информацията на хърватския статистически институт предизвика радост, но и спорове между водещите политически партии чия е заслугата за толкова доброто икономическо представяне, икономически анализатори предупреждават, че Румъния за първи път ще настигне тази година Хърватия по стандарт на живот, измерен като покупателна способност. Желько Ловринчевич, икономически анализатор, се позовава на данни на Евростат, според които миналата година брутният вътрешен продукт на глава от населението на Хърватия е бил 58% от средното за ЕС, докато за Румъния той е бил 57%. Това означава, смята той, че още тази година румънците ще се изравнят по стандарт с хърватите. 

Българският стандарт на живот се намира на 46% от средното за ЕС. Според материала на "Ютарни" проблемът е, че Румъния и България се развиват по-бързо от Хърватия. Освен пари от еврофондовете, голям принос за това са и значителните чуждестранни инвестиции, които двете страни са успели да привлекат, твърди вестникът и посвещава по-голямата част от материала си на статията [на английски език] на The Financial Times отпреди три дена за успеха на Пловдив да се превърне от беден град в успешна история. "Ютарни" цитира и Ариана Вела, собственичка на училище за европроекти, която споделя, че е била през 2004-а година в Пловдив. "Всичко там изглеждаше доста западнало, но те очевидно са успели междувременно добре да установят нуждите си, подготвили са качествени проекти и са усвоили пари от еврофондовете". 

Според изданието, причината за българския успех не е само усвояването на европари. Голяма заслуга за преобразяването на Пловдив и околността имат и бизнес-средата в цялата страна, която продължава да е най-неразвитата членка на ЕС. Българският данък печалба е най-ниският в целия ЕС - само 10%, пише "Ютарни" и продължава, че ниските данъци са една от причините за доста прилично високия икономически ръст на България. Вестникът прави и сравнение между Хърватия и България. Миналата година Хърватия имаше икономически ръст от 1.6%, докато България - 3.0%. Безработицата през юни тази година в Хърватия беше 13.2%, докато в  България - само 7.2%. Младежката безработица също е значително по-висока в Хърватия - 30.1% през юни срещу 13.8% в България. 

Заключението на вестника е, че това, което липсва на Хърватия са "инвестиционните точки" и провеждането на реформи в цялата страна. Статията излиза в пика на кампанията за предсрочните избори в страната, които ще се проведат на 11 септември. Икономическите въпроси заемат важна част от предизборната кампания, въпреки че повечето политически сили предлагат на практика едно и също на избирателите си, просто защото засягат проблеми, които от години търсят решение. За Хърватия доскоро беше успокоително, че не е най-бедната страна в ЕС. След влизането си на 1 юли 2013-а година вместо да се нареди на опашката, Хърватия се нареди пред България и Румъния, които се присъединиха 6 години по-рано. 

Това, което статията пропуска да спомене е, че една от причините за високия икономически растеж на Румъния от последните години е жестоката борба с корупцията, която вече се "отплаща" на румънските граждани. Именно заради проблемите с корупцията и организираната престъпност в България и Румъния, взискателността към Хърватия в присъединителния процес беше много по-жестока, което доведе и до по-стабилна институционална рамка.