euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

През последните години Хърватия се превърна в една от най-желаните туристически дестинации в ЕС, като изпревари конкурентите си от северното Средиземноморие (Кипър, Гърция, Италия, Малта и Испания) в привличането на чуждестранни туристи. По данни на хърватското министерство на туризма 2017-та година е била поредната, счупила туристическите рекорди. От януари до декември в страната са регистрирани 18.5 милиона посещения, което е ръст от 13%. Нощувките са били 102 милиона или ръст от 12%. Продължителността на престоя в Хърватия е била през 2016-та средно 5.3 дни, докато в Кипър е била 6.3, Малта - 5.9, Испания - 4.8 и Италия - 3.6.

По данни на икономическата дирекция на Европейската комисия през 2016-та година чуждестранните туристи са похарчили в Хърватия 45.5 милиарда евро, което е 19% от брутния вътрешен продукт на страната и е над 35% от приходите от износ. Международното търсене за хърватския туризъм е най-еластичното по отношение на доходите в сравнение с останалите дестинации в Средиземноморския район. Анализите на ЕК показват, че с всеки пункт увеличение на БВП в ЕС броят на посещенията нараства с 4.3% в Хърватия, 4.0% в Гърция, 3.8% в Испания и само 2.8% в Италия. Хърватия привлича туристи с по-ниски доходи. Пристигащите от централна и източна Европа харчат приблизително 55% по-малко на нощ на човек в сравнение с туристите от 15-те богати членки на Съюза. С други думи централно- и източноевропейците харчат около 62 евро на нощ на човек, а западноевропейците над два пъти повече - 140 евро. 

Туристическата привлекателност на Хърватия обаче има и някои лоши страни, описани подробно в публикувания през март документ [на английски език] на икономическата дирекция на ЕК за хърватската туристическа индустрия. От него става ясно, че туризмът е стратегически сектор в Хърватия и че икономиката на страната е силно зависима от него, въпреки че не успява да се възползва в достатъчна степен от него. Проблемите са няколко. Хърватският туризъм е силно сезонен. През 2016-та година 75% от нощувките са били съсредоточени в само три месеца - юли, август и септември. Това се дължи на местоположението на Хърватия в сравнение с другите южни средиземноморски дестинации. Например Гърция също има силно сезонен туризъм, но сезонът е доста по-дълъг - започва от април и свършва в края на октомври. 

Високата сезонност и краткостта на сезона са силно предизвикателство за местния бизнес, който обслужва туристическия сектор, тъй като ограничава възможностите туристическият успех да се прехвърли и на други сектори от икономиката. Това води и до силна зависимост на туризма от вноса. Авторите на документа Кристиян Орсини и Вукашин Остоич посочват, че високата сезонност затруднява разширяването на производството, така че да се задоволи търсенето по време на краткия летен сезон. Освен това, високата сезонност има отражение и върху заетостта - 45% от наетите в туристическата индустрия са временни работници. Това е най-високият дял в целия ЕС. 

Друг проблем е, че благодарение на удобното си географско положение Хърватия е най-близката дестинация за централно- и източноевропейските туристи. Според статистиката, основната част (90%) от туристите идват от Европа, като тези от съседните и близки страни като Австрия, Германия, Италия, Словения, Чехия, Словакия и Унгария съставляват две трети от посещенията и малко повече от нощувките. Данните на хърватското туристическо министерство, представени през януари, показват, че миналата година най-много нощувки са направили туристи от Германия (20.7 милиона нощувки), следва Словения с 10 милиона, Австрия със 7.6 милиона, Полша с 6.3 милиона и Чехия с 5.4 милиона. Извън Европа най-голям брой нощувки са направили гости от САЩ (1.4 милиона), следвани от Австралия (667 000), Южна Корея (533 000), Канада (415 000) и Китай (237 000). 

Проблемът с европейските туристи обаче е, че повече от 90% от тях идват с автомобил, което води до задръствания по границите (и кабинките за тол-такси), а има лоши последици и за околната среда. В документа на ЕК се изразява притеснение, че Хърватия е на път да достигне своя пълен капацитет, което означава, че ще се правят нови инвестиции, а това може да доведе до прекомерно експлоатиране на природни ресурси и да има социални последици. Последното се изразява в намален достъп за местните жители и по-високи цени на услугите. Миналата година например правителството увеличи цените на тол-таксите през летния сезон, от което страдат местните граждани, които пътуват по работа и заради туризма им се увеличават разходите. 

При представянето на данните за туризма за 2017-та година в началото на годината ресорният министър Гари Капели посочи, че намеренията на министерството му са през тази година да продължи работата по удължаването на сезона в Хърватия и позиционирането на страната като целогодишна дестинация. Предвиждат се нови инвестиции, по-добри условия за туристическите работници. В документа на Комисията се посочва, че туристически модел, който разчита на увеличаване на броя на туристите може да има отрицателни последици за околната среда. Европейската агенция за околната среда предупреди, че сгъстяването на туризма, инфраструктурата и дейностите, особено в Средиземно море може да имат необратими последици върху биоразнообразието и да доведат до влошаване на хабитатите. 

Нарастването на броя на туристите има ефект и върху отлагането на отпадъци и енергийното потребление. Данните показват, че един турист потребява 3-4 пъти повече вода на ден от постоянния жител. Агенцията посочва, че най-критичният сектор, по който са нужни спешни действия, е управлението на отпадъците. През последните години се отвориха доста нискотарифни линии до по-далечни европейски държави от западна и северна Европа. Очакванията са, че въздушният транспорт ще продължи да се разраства. В същото време намаляват посещенията с влак и автобус. Причината е, че хърватската железопътна мрежа е все така недоразвита и като цяло много неефективна, отбелязват авторите на документа.