euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Следващата среща на Комисията по организираната престъпност, корупцията и прането на пари към Европарламента, планирана за 23 април в Брюксел, се очаква да бъде доста натоварена. В дневния ред е включено обсъждането на 744 предложения за поправки към Междинния доклад за противопоставяне на престъпността, който беше предложен за резолюция на ЕП през февруари. Документът акцентира в поне две направления. Веднъж върху порочните практики и втори път засяга някои от най-болезнените теми от българската действителност. Не че родните престъпни похвати са вдъхновението на текста, но ситуацията много прилича на хубавата поговорка "Думам ти, дъще, сещай се, снахо".

Някои от предложенията "в десетката" са:

Комисията "счита, че тромавата и отдалечена от гражданите бюрокрация, сложните процедури и наличието на голямо разнообразие от предварителни разрешения, закъсненията и неефективността, понякога създавани от самите чиновници с цел лична облага, освен че пречат на ефективността на управленските действия, намаляват прозрачността на процесите на вземане на решения, изнервят ползвателите на административни услуги и по този начин осигуряват благоприятна почва за корупция". И българите така считаме. Точно това си мислим, когато наша молба за разрешение стои на нечие бюро и чака уж подпис.

Комисията "препоръчва засилването на механизмите за прозрачност и намаляване на бюрокрацията в публичната администрация на първо място в особено деликатната област на публичните процедури за възлагане на обществени поръчки". В нашата страна на понятието "обществени поръчки" е синоним на корупция и това е една от причините, поради които Европейската комисия неколкократно повдигаше въпроса със законодателството в своите годишни доклади по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП).

"Насърчава използването на агент-провокатори с цел по-ефективно разкриване на корупцията в публичната администрация". При цялата  ни чувствителност (често изразяваща се в психосоматични симптоми) към думата "агент" надали гласът народен ще нададе вой срещу това предложение.

Още по-"вътрешно" за българите звучат и препоръките в частта "За една по-отговорна политика". Част от тях напоследък чуваме от различни политически партии, които популистки си напомнят една на друга за "задължението да проявяват бдителност по отношение на качеството на кандидатите, включително чрез въвеждането на строг кодекс за етично поведение, който те трябва да спазват". Друго предложение в доклада можем да припознаем в говоренето на гражданските сдружения, според които е необходимо да се създадат схеми, "недопускащи кандидатстването за такива постове (в парламента и в политиката като цяло) при произнесена окончателна осъдителна присъда за корупция, като се предвиди срок от най-малко пет години за посоченото наказание, с цел обхващане на всички видове изборни процедури". Комисията "препоръчва също така за същия период от време да се предвиди, че тези лица не могат да заемат правителствени постове на различните нива на управление". За България тук веднага проблем възниква с "окончателна осъдителна присъда", защото трудно можем да се сетим за такава. По-скоро народът се надява на някакви по-абстрактни понятия като морал или елементарно зачитане на обществения интерес - поне от „кумова срама“.

Парламентарната комисия смята също, че прозрачността в отчетите на партиите трябва да се увеличи и "осъжда злоупотребите и разхищенията". Въпреки че няма кой да определи точно какво е разхищение на партийни пари, това, което стои зад т.нар. представителни разходи би могло да даде няколко идеи.

Може би най-симпатичният апел на комисията по организираната престъпност, корупцията и прането на пари е "държавите-членки да приемат специални правила за купуването на гласове, най-вече като вземат предвид, че облагата, предоставена срещу обещание за гласуване, може да се изразява не само в пари, но и в други облаги, включително неимуществени или в полза на трети лица, които не участват пряко в незаконното споразумение".  Тук отново имаме какво да дадем на света. В България открай време знаем, че облагата може да се изразява и в кебапчета.

Освен цялостното, някак изобличително звучене на доклада и усещането за втвърдяване на намека, той има и солидна икономическа обосновка. Според данните, които комисията цитира, незаконният трафик на цигари например води до загуби от несъбрани данъци в размер на около 11 милиарда евро годишно. Според оценките на ЕК, цената на корупцията само в Европейския съюз е около 120 милиарда евро годишно или 1% от БВП на ЕС. За пореден път се посочва, че престъпността спъва растежа, защото престъпните организации са навлезли в някои области на бизнеса и обществения живот и с това възпрепятстват инвестициите и предприемачеството.

Отдавна мафията не работи по традиционните начини. От една страна съвременните технологии увеличават значително възможностите за трансгранична престъпност, но допълнително в банковия сектор е нужно да се внедрят информационни инструменти за проследяване на финансовите потоци и установяване на нарушения. Във връзка с това комисията препоръчва да се предвиди задължение за надлежна проверка на клиентите (customer due diligence) от страна на застрахователни дружества и финансовите институции, за да се осигури наличието на информация относно действителните собственици. Препоръчват се и инициативи, насочени към насърчаване на обмена на данни и свързаността между търговските регистри в различните държави-членки.

Утвърдената в последно време практика на мафиите да се облагодетелстват от сивата сфера на споразумения с други субекти (предприемачи, местни управители, политици и т.н.), които, въпреки че сами по себе си нямат връзка със структурата на престъпните организации, завързват с тях доходоносни и за двете страни бизнес отношения, e друг често ползван способ на организираната престъпност. Този нов облик на организираната престъпност изисква и нов, адекватен политически ангажимент.

Комисията препоръчва също по-добра координация между всички компетентни органи, създаване на единен подход към проблема, работа на всички равнища и т.н. Призовава се и за създаването на Европейска прокуратура – орган, за който се говори от подписването на Лисабонския договор. Това би могло бъде мярката, чрез която ЕС ще покаже сериозността на намерението си да се бори с престъпленията срещу финансовите му интереси. На този етап обаче, предвид неяснотите около ролята и структурата й, не е ясно как ще се развие идеята за новия обвинителен орган.

Специалната временна комисия за борба с корупцията и организираната престъпност беше създадена преди година с цел да проучи и анализира престъпните дейности в ЕС, както и да предложи цялостен и структуриран план за борба с тях на европейско равнище. Мандатът на комисията е една година, но беше удължен с още 6 месеца. Междинният доклад на Salvatore Lacolino (ЕНП, Италия) беше представен през март. Очаква се докладът да бъде обсъден на първо четене в пленарната зала по време на юнската сесия на Европарламента.