euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Балканите приключиха с конфликтите, дневният ред на региона вече е нормалният европейски дневен ред - икономически реформи, социален прогрес, върховенство на закона. Това каза шведският външен министър Карл Билд в интервю за euinside по време на Софийския форум за Балканите на 8 и 9 юни 2012 г. Той добави, че освен всичко останало Балканите трябва да се справят и с все още нерешения проблем с организираната престъпност и корупцията. В този смисъл и предвид прецедента с механизма, наложен на България и Румъния г-н Билд коментира, че Европейският съюз трябва да е по-твърд по отношение прилагането на присъединителните критерии към следващите кандидати за членство.

Трябва да сме сигурни, че поетите ангажименти наистина се изпълняват, каза Карл Билд. Той прогнозира, че Гърция няма да излезе от еврото, а след 10 години еврозоната ще има повече членове, отколкото сега. ЕС ще върви към по-голяма икономическа и фискална интеграция. Това означава повече правомощия за Брюксел и обединяване, а не „отдаване” на национален суверенитет, защото "Брюксел - това сме ние", коментира още шведският първи дипломат. Цялото интервю вижте във видеофайла. Използвани са и въпроси на други медии.

Пълен текст на интервюто:

euinside: Нека започнем първо с нещо, което казахте в своя панел днес, че сме се върнали към нормалността тук в региона и че трябва да търсим друг дневен ред. Но не мислите ли, че скорошните изказвания на новия президент на Сърбия са един вид напомняне, че все още не всичко е приключило?

Карл Билд: Мисля, че историята винаги ще бъде противоречива и това очевидно беше изявление, което отразяваше това. Но не мисля, че някой тук е в опасност от завръщане към войната и конфликта. Дневният ред на региона е нормалният европейски дневен ред - икономически реформи, социален прогрес, върховенство на закона. Вече няма промяна на граници и войни.

euinside:И какъв трябва да е дневният ред, за който говорите - икономиката, какво друго?

Карл Билд: Мисля, че икономиката и социалното развитие трябва да бъдат ключови реформи за всички тези страни. Ние всички сме изправени пред изисквания в това отношение, независимо дали имаме повече или по-малко проблеми. Имаме бързо променяща се световна икономика, фундаментално преоформяне на европейската икономика и докато преоформяме - реформираме, за да сме конкурентоспособни, за да можем да имаме потенциал за растеж и да можем да отговорим на социалните нужди на нашите граждани. Това трябва да са ключовите въпроси. В допълнение на които, както казах - нерешеният проблем с организираната престъпност и корупцията, който все още е тежко наследство от онези години.

Въпрос: Говорейки за тези реформи, днес канцлерът Меркел каза, че Европа трябва да върви към федерализъм, а г-н Барозу каза, че фискалният съюз трябва скоро да стартира. Оланд, президентът на Франция иска еврооблигации. В коя посока трябва наистина да върви Европа, при положение че нови страни-членки чукат на вратата, а финансовата криза продължава?

Карл Билд: Очевидно ще се движи в тази посока, каквото и да означава това. Мисля, че вече го направихме - имахме значително засилване на фискалния надзор, финансовият надзор вече е решен и започва да се случва. Ще са необходими по-нататъшни стъпки по този път. Надзорът на банковата система е очевидно нещо, което трябва да бъде направено на европейско ниво далеч по-ефективно и далеч по-настойчиво, отколкото досега. Така че, стъпки в тази посока ще бъдат направени. Фискалният пакт налага определени ограничения върху това какви фискални възможности за маневриране можете да използвате. Това вече е въведено. Така че се върви в посоката на по-голяма икономическа конвергенция и мисля, че това ще е от полза за растежа и социалното развитие в Европа.

Въпрос: По отношение на самите Балкани, членовете на ЕС на Балканите, мислите ли, че тази нова посока на ЕС ще ги отчужди повече от членовете на еврозоната? В близкото минало имаше нещо като опозиция между членовете на еврозоната и по-малките, по-бедни страни на ЕС.

Карл Билд: Надявам се, че не и мисля, че това трябва да бъде избегнато. Швеция не е член на еврозоната. Ние сме много зависими от еврото. Ние имаме огромен интерес от успеха на еврото. Участваме в много неща, които са необходими, за да го стабилизираме още повече, но изключително държим на целостта на единния пазар. Единният пазар обединява икономиките на България и Швеция, защото това е наистина силата на Европа и това трябва да бъде запазено.

euinside:Хърватският външен министър отправи един вид послание, че Балканите трябва да се стегнат и да се оправят сами. Мислите ли, че сме готови за това или може би има страни, които все още не са?

Карл Билд: Мисля, че като цяло сте готови. Има различен темп на реформите в различните страни, но мисля, че можете лесно да видите нещата, които може да правите сами - инфраструктура, по отношение на комуникациите очевидно - това е наистина очевидно - бих добавил енергетиката. Енергията и енергетиката ще бъдат все по-проблематични в тази част на Европа и имате голям потенциал за развитието им. Това трябва да се направи заедно. И организираната престъпност, разбира се, е трансгранична дейност, която също изисква форма на трансгранично сътрудничество. Това е в интерес на всички засегнати страни.

euinside: Като казахте организираната прстъпност и корупцията, премиерът на България показа, че България е добър пример, но тя е добър пример също и заради механизма, който има. Мислите ли, че за някои страни критериите за приемане трябва да бъдат променени, за да бъдат адресирани по-добре тези проблеми?

Карл Билд: Не непременно промяна в критериите, но да сме по-твърди в прилагането им. Процесът на присъединяване е направен така, че да гарантира, че определени закони са приети, определени директиви и подобни неща. Мисля, че това, което ще се случи е, че ще има по-голяма твърдост по отношение на изпълнението, спазването на различни ангажименти.

euinside:Следователно бихте ли одобрили новия подход на Европейската комисия да започва преговорите от проблематичните глави, например 23 и 24, с проблематичните държави?

Карл Билд: Възможно е. Някои от проблематичните въпроси очевидно трябва да присъстват през цялата процедура, за да е абсолютно сигурно, че не става въпрос просто за приемане на закон или нещо подобно, но трябва да има съответно изпълнението на ангажиментите.

Въпрос: Виждате ли Македония да започне преговори тази година и мислите ли, че решенията на трибунала в Хага трябва да се спазват, защото аз видях как Швеция един вид прие това решение за гръцкото вето?

Карл Билд: Международният съд направи много ясно изявление по този въпрос. Мисля, че то трябва да има последици за всички страни. То се отнася най-вече до приемането в НАТО и трябва да отнесете въпроса към страните от НАТО. Но това очевидно е един от въпросите, които трябва да се решат, а дали ще бъде възможно или не - надявам се, че да, но това не зависи от мен.

Въпрос: Тук на този форум след откриването нашият премиер г-н Борисов каза, че България е против името "Северна Македония", защото това би предполагало териториални претенции. Бяхте ли информирани за позицията на София в двустранния диалог между Скопие и Атина?

Карл Билд: Не, нито е трябвало, защото това е въпрос, който трябва да бъде решен между Скопие и Атина. От гледна точка на Стокхолм ние искаме той да бъде решен, но няма да имаме никакво мнение относно това как точно да бъде решен. Има решение на международния съд, това е важно решение, но то не решава въпроса с името. Той трябва да бъде решен в друстранен диалог и тогава предполагам, че ще бъдат взети предвид мненията в останалата част от региона. Но не е наша работа, на северноевропейците, да изразяваме мнение по въпроса.

Въпрос: А съседните страни, те трябва ли да се намесват?

Карл Билд: Предполагам, че имате контакти с тях по един или друг начин. Всъщност сигурен съм, че е точно така.

Въпрос: Споменахте, че енергията ще бъде голям проблем за региона. Мислите ли, че шистовият газ може да бъде решение на проблема? Ние имаме голям дебат за шистовия газ.

Карл Билд: Къде?

В България.

Карл Билд: Но има ли потенциал тук или? Не знам.

Има протести срещу проучването на възможностите, защото това може да замърси околната среда.

Карл Билд: Проучването не замърсява нищо. Използването е съвсем различен въпрос. Не знам точно какъв е потенциалът тук. Това, което знам по отношение на Балканите като цяло е, че има потенциал за хидроенергия. В тази част на Европа има много планини и много реки и неизползван потенциал за производството на хидроенергия. Така че мисля, че това е област, в която всички страни трябва да видят какво още може да се направи. Сигурен съм, че може да се направи много повече по отношение на интегриране на електрическите мрежи и може би дори регионът да стане износител на истинска енергия от възобновяеми източници.

Въпрос: Мислите ли, че еврозоната може да оцелее политически и икономически след излизане на Гърция?

Карл Билд: Не мисля, че Гърция ще излезе.

Въпрос: Но ако излезе?

Карл Билд: Това трябва да бъде решено от гърците и ако погледнете всички проучвания на общественото мнение в Гърция, те са опредлено против това. В допълнение, ако погледнете какво би означавало едно излизане Гърция има много икономически проблеми, може би сте наясно с това, но да добави към тези проблеми излизане от еврото няма да е много мъдро. Не мисля, че това ще се случи.

Въпрос: Мислите ли, че в бъдеще с Хърватия на път към ЕС, Македония евентуално и Сърбия трябва да се вземат предпазни мерки по отношение приемането на страни, които не са съвсем готови да влязат, както в случая с Гърция може би, а след това да се опитваме да оправим кашата.

Карл Билд: Ако погледнете историята това беше през 1975 ...

1976. Те имат три фалита досега, свикна ли са с това.

Карл Билд: Но това е било отдавна.

И с тяхна собствена валута обаче.

Карл Билд: Може да се върнете дори и в османските времена, но това е много отдавна. По това време, ако си спомняте Европейската комисия беше по-скоро против Гърция, но после беше взето решение от тогавашната Европейска общост да приеме Гърция. Мисля, че това беше правилно решение, защото ставаше въпрос да се пренесе стабилност и демокрация към Южна Европа. Ставаше въпрос за Испания, за Португалия. Така че присъединителният процес там донесе стабилност и демокрация и това беше правилно. Но после разбира се, в следващите години гръцките политици, банкерите и бюрократите в Брюксел трябваше да гледат по-внимателво цифрите и мисля, че този урок беше научен най-вече от самите гърци.

euinside: Знаете, че през последните дни и седмици има нарастващи очаквания, че юнският Европейски съвет ще вземе или трябва да вземе жизненоважни решения, един вид повторение на случая от октомври. Но предвид различията, преувеличени ли са тези очаквания, можем ли да очакваме нещо наистина решаващо да се случи на този съвет?

Карл Билд: Ако погледнете различни съвети, те винаги се придвижват напред. Не непременно с гигантски стъпки, но правят стъпки и мисля, че Европейският съвет през юни ще направи следващите стъпки. Но първо вижте изпълнението на всички неща, които вече бяха решени, което е много повече, отколкото хората са наясно. Те започват да се въвеждат. После има очевиден сигурен финансов надзор, по който трябва да се направят доплнителни стъпки и може би този процес ще приключи през декември.

euinside:Но изглежда, че пазарите не чакат. Те намират темповете за твърде бавни.

Карл Билд: Да, но това е свързано с други проблеми. Не мисля, че те могат да бъдат решени наведнъж. Европа е незавършен проект и както знаете Европа е коалиция от 27 демокрации. А демокрациите взимат решения по демократични начини. Но мисля, че докато пазарите виждат, че нещата се движат в правилната посока, това е ключово, че ние ставаме по-свързани и по конкурентоспособни, има ясна перспектива за европейската финансова и икономическа интеграция, мисля, че всичко ще е наред. Отгоре на всичко имате специфичните проблеми на отделните страни и с това трябва да се справят гърците, испанците, италианците, шведите и т.н.

euinside:Ще се съгласите ли с г-жа Меркел, че повече интеграция трябва да означава повече правомощия за Брюксел, отдаване на суверенитет?

Карл Билд: По определени начини ние обединяваме суверенитета си. Не бих го нарекъл отдаване, защото Брюксел това сме ние. Но ние обединяваме суверенитет. Ние упражняваме суверенитет заедно и в този случай това е суверенитет върху нашето общо бъдеще. Не можем да го направим сами, това просто не е постижимо на национална основа. Само чрез обединяване на суверенитет можем да имаме силата да влияем на собственото си бъдеще.

euinside:И последно да ви върна отново към Балканите. Виждате ли някакви рискове, които могат да произтекат от нашия регион и които могат да представляват заплаха за региона или за Европа?

Карл Билд: Не, не повече от където и да е другаде.

euinside:Поколебахте се.

Карл Билд: Да, защото ако бяхте ми задали този въпрос за северните страни, аз бих казал 'вероятно не', но човек никога не знае, що се отнася до датчаните. Шегувам се. Никога нищо не е изключено, но както казах, не виждам. Експлозията не е проблемът, нали? Това не е опасността. Стагнацията може да бъде проблем, с който трябва да се справите.

euinside:Благодаря Ви много.

Въпрос: Имам един по-глобален въпрос относно Балканите. В края на миналия век Ричард Холбрук публикува книгата си "Да спреш една война". Мислите ли, че сега 12 години след началото на новия век всички войни на Балканите са прекратени? Имам предвид не само въоръжените конфликти.

Карл Билд: Да. Историята е много дълъг процес, но в наши дни да. Не виждам причина подобни неща да се случат отново. Можем да се върнем назад, всичко започна с разпадането на бивша Югославия. И това донесе много проблеми, които бяха оставени нерешени. Последното десетилетие на миналия век беше доминирано от локални войни по същия начин, както първото десетилетие на този век. Но сега, докато европейската интеграция се придвижва напред, докато тези страни са интегрирани, мисля, че ще имаме стабилност.

Въпрос: Г-н Билд последен въпрос. Какво казахте на г-н Груевски преди няколко дни в Швеция?

Карл Билд: Нищо, защото не бях там, бях в Африка.

Въпрос: Маркерът на финансовите пазари са 10-годишните облигации. Мислите ли, че ЕС ще съществува след 10 години в сегашната си форма?

Карл Билд: Не в сегашната си форма със сигурност.

Въпрос: В каква форма?

Карл Билд: В по-добра.

Въпрос: Защото в момента много от неговите стълбове като Шенген и еврозоната за заплашени.

Карл Билд: ЕС няма да съществува в сегашната си форма. Той се променя на всеки десет години, така че разбира се, че ще има промени. Ще има повече икономическа и финансова интеграция. Мисля, че след 5-10 години еврото все още ще бъде силна валута на световните пазари, мисля, че вероятно ще има повече страни в еврозоната, отколкото сега. Мисля, че след 5 години все още ще има страни, които се борят с някои икономически проблеми. Ситуацията с дълга не е много тежка в някои от тях, но като цяло ... Така че съм оптимист. Някои страни са изправени пред значителни трудности в момента, но ако сравните с това, което сме постигнали в миналото, няма причина да не се справим.