Развитието на България ще зависи основно от публичните инвестиции
Аделина Марини, November 8, 2012
България отбелязва слаб растеж като за нововъзникваща икономика в ЕС. Тази тенденция ще се запази, ако се съди по икономическата прогноза [на английски език] на Европейската комисия. През тази година ръстът на брутния вътрешен продукт се е забавил до под 1% на годишна база за първите две тримесечия в сравнение с 1.7% за 2011 г. Очакванията са ръстът на БВП за 2012 г. да бъде 0.8%, 1.4% през 2013 и 2 на сто през 2014 година. Това е близо до очакванията и на Международния валутен фонд, който в началото на октомври обяви прогноза за растеж през 2013 г. от 1.5%. Предвид пролетните очаквания на ЕК, тези данни са разочароващи. През февруари, когато Комисията представи междинната си прогноза, се очакваше българската икономика да порасне с 1.4 на сто през 2012 г. Тогава ЕК отбеляза, че основният двигател на растежа през 2012 ще бъде вътрешното потребление. Очакваше се инвестициите да бъдат основно движени от проекти в публичната сфера, заради слаба активност на частния сектор, затрупан от дългове. За растежа тези очаквания не се оправдаха, но за това от какво ще бъде движен той се оказаха точни.
Според есенната прогноза на ЕК, представена на 7 ноември, първоначалната фаза на икономическо възстановяване 2010-2011 г., характеризирана със силен износ, но слабо вътрешно търсене, вече е обърната и първата половина на годината показва, че вътрешното търсене е основен двигател на растежа, докато нетният износ вече е отрицателен. В продължение на три години инвестиционната дейност беше драматично свита, но през първата половина на 2012 година тя показва признаци на стабилизиране, въпреки че това основно се дължи на публични проекти и известно възстановяване на преките чуждестранни инвестиции, основно в енергийния сектор, се казва в прогнозата. Комисията очаква тази тенденция да продължи - нетният износ да продължи да дърпа растежа надолу, като това се очаква да се подобри през 2014 г.
Прогнозата за България и особено изводът, че публичните инвестиции ще бъдат основен двигател на растежа, са изцяло в подкрепа на тезата на "Приятелите на кохезията", че без структурните фондове догонващите страни в ЕС са изложени на сериозни рискове, поради слаби преки чуждестранни инвестиции. През пролетта Комисията отбеляза, че след изключително бавно начало в усвояването на европейските структурни фондове в предходните години се планира чувствително увеличаване на усвояемостта през 2012 г. В началото на есента правителството представи за първи път иконометричен модел, който измерва реалния икономически ефект от усвояването на евросредства. Според SIBILA 65% от икономическия растеж за 2011 г. се е дължал на средствата от ЕС.
Лоши новини за безработицата
В прогнозата си Комисията посочва, че нивото на заетостта е спаднало с 4.2% през 2011 г., въпреки че реалният брутен вътрешен продукт е излязъл на плюс през същата година. Очаква се допълнителен спад от 2% през 2012 г., стабилизиране през 2013 г. и завръщане към лек ръст през 2014 г. Според анализа на Комисията спадащата заетост отразява силното намаляване на работната сила, заради отрицателните демографски тенденции. Безработицата се очаква да се увеличи от 11.3% през 2011 до 12.7% през 2012 и да остане почти без промяна до 2014 г. Възможно е продължителната слабост на пазара на труда да доведе до увеличаване на дългосрочната безработица, съпроводено от създаването на трайни безработни с квалификация, която никому не е нужна.
Безработицата е огромен проблем за целия ЕС като се отбелязва увеличение на броя на незаетите в 17 страни-членки, включително и България. Страната е и сред тези, в които младежката безработица има сериозен дял - 29.4 на сто.
Фискалната позиция
Гордостта на правителството - фискалната дисциплина - е отразена подобаващо в прогнозата на Комисията. Там е записано, че правителственият дефицит се очаква да се свие от 2% от БВП през 2011 до 1.5% през 2012 г. Отбелязва се, че през първите шест месеца на годината е имало изключително силна събираемост на приходите, основно от ДДС, заради силното вътрешно търсене и вноса. Като положителен ефект за добрата събираемост в прогнозата се отчита решението на правителството да свърже касовите апарати на търговците с приходната агенция от април тази година. Отчита се, че подобни мерки са предприети и за увеличаване на събираемостта от акцизи и вносни мита.
Фискалният дефицит се очаква да остане 1.5% и през 2013 г. да достигне около 1 на сто от БВП през 2014 г. Въпреки добрите новини за събираемостта обаче, прогнозата отбелязва очакване за увеличение на разходите през 2013 г. и то значително. Прогнозата е взела предвид и мерките, включени в проектобюджета за 2013 г. Публичният дълг се очаква да нарасне от около 16.5% от БВП през 2011 г. до 18.5% през 2014 г. В проектобюджета се посочва, че този ръст на дълга все още е "много под 60% от БВП" - таванът, заложен в Пакта за стабилност и растеж на ЕС. Най-голям принос за увеличението на разходите ще има планираното увеличение на пенсиите с 9.3 на сто от 1 април 2013 г., се отбелязва в прогнозата.
Министерството на финансите отчита предвижданията на Комисията като добри и дори посочва, че Комисията е коригирала "в посока нагоре очакванията си за растежа за България през 2012 г. - от 0.5% през пролетта на 0.8% сега". Според съобщение на уебсайта на министерството тези стойности са по-ниски от прогнозата на ведомството за растеж през двете години, обхванати от прогнозата - 2012-2014. Причината, според МФ, са очакванията на Комисията за стабилна вътрешна икономика и сравнително силни публични финанси. В съобщението на министерството се казва още, че мярката за свързване на касовите апарати е оценена от Комисията като "отлична", което също се разминава с казаното от ЕК. В прогнозата е записано, че правителството е предприело "важна крачка към подобряването на събираемостта на данъчните приходи".
Министерството е избрало друг акцент и по отношение на инвестициите като посочва, че в прогнозата си ЕК отбелязва стабилизиране на инвестициите, "благодарение на частни проекти и известно възстановяване на преките чуждестранни инвестиции, особено в енергийния сектор". Не се споменава за това, че основните инвестиции са публични.